Решение № 16 от 23.05.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Първомай, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20245340200176 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-001065/17.10.2024 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, с което на И. С.

Т. на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на НП. Оспорва, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Поддържа се, че не било доказано, че е извеждал задната част на автомобила от сцепление. Твърди се, че било установено единствено, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост в населено място. По тези съображения моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 29.08.2024 г., около 11:05 ч. жалбоподателят И. С. Т. управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на К.Т.Х., в гр. Първомай по ул.

„Братя Миладинови – юг“ в посока изток-запад. Заедно с него в автомобила пътували свидетелят Ш. Т., Г. Т. и малолетният Б. Т.. Управляваният от жалбоподателя лек автомобил се движил с висока скорост, като се чувал силен звук от форсиране на двигателя и се виждал гъст черен дим, излизащ от изпускателната система на превозното средство. Достигайки до кръстовището с ул. „Кочо Честименски“, жалбоподателят предприел извършване на маневра обратен завой. При завиването в обратна посока водачът форсирал автомобила, като на ул. „Братя Миладинови – юг“ до № 20 в посока от запад на изток извел задната му част от сцепление, при което тази част на превозното средство се завъртяла последователно надясно и наляво. От задната му част излизал дим, а автомобилът продължил да се движи по този начин още около 30 м. Тези действия на жалбоподателя били възприети от служителите в Група „Криминална полиция“ при РУ – Първомай – свидетелите В. Н. и Г. К., които междувременно извършвали обход в района на същата улица със служебен автомобил, който не бил обозначен като такъв на МВР. Двамата първо забелязали управлявания от жалбоподателя лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, докато се движел по ул.

„Братя Миладинови – юг“ в посока от изток на запад в района на кръстовището с ул.

„Никола Вапцаров“, като им направило впечатление, че скоростта му е доста висока. С оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие го последвали, включвайки светлинната сигнализация на служебния автомобил, управляван от свидетеля К.. След около 100-150 метра свидетелите Н. и К. видели, че при извършването на маневра обратен завой управляваният от жалбоподателя лек автомобил излязъл извън сцепление, като задната му част се завъртяла надясно и наляво. Необичайният шум от движението на автомобила с висока скорост бил възприет и от свидетелката Е. Д., която по това време била на работното си място в офис на „Еском“ ООД, намиращ се на ул. „Братя Миладинови – юг“ № 40а. След като жалбоподателят вече бил завил в обратна посока и потеглил по ул. „Братя Миладинови – юг“ в посока запад-изток, забелязал движещият се срещу него служебен автомобил с включена светлинна сигнализация и спрял в дясната част на платното за движение. Свидетелите Н. и К. установили самоличността на водача и пътниците и уведомили оперативния дежурен в РУ – Първомай. Впоследствие на място пристигнали свидетелите П. И. и И. В. – служители в Група „Охранителна полиция“ при РУ – Първомай. След изясняване на фактическата обстановка свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя АУАН № 1321729 за това, че на 29.08.2024 г. в 11:05 ч. в гр. Първомай на ул. „Братя Миладинови – юг“ до № 20 в посока на движение запад-изток управлявал лек автомобил „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, собственост на К.Т.Х., като не използвал по предназначение път, отворен за обществено ползване, а именно: за превоз на хора и товари, като умишлено извеждал задната част на автомобила от сцепление, при което задната част на моторното превозно средство се завъртяла последователно надясно и наляво, с което създал реална опасност за себе си и останалите участници в движението. Посочена е нарушената разпоредба: чл. 104б, т. 2 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него, като било отбелязано, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление. С последното на жалбоподателя били наложени на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 2

ЗДвП глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите П. И., В. Н., Г. К., И. В., Е. Д., Ш. Т. (частично), приложената административнонаказателна преписка и надлежно приобщените писмени доказателства. След извършен анализ на събраните доказателства съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите И., Н., К., В. и Д. като логични, последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.

В тази връзка двамата свидетели очевидци Н. и К. подробно описват случилото се при извършването на обход със служебния автомобил по ул. „Братя Миладинови – юг“ – движението на управлявания от жалбоподателя автомобил с висока скорост, извеждането на автомобила от сцепление с пътната настилка при завиването в обратна посока, при което задната му част се завъртяла последователно надясно и наляво, и излизащия дим от тази част на автомобила. Посочили са, че след като вече бил извършил маневрата и потеглил по улицата, жалбоподателят ги забелязал и спрял в дясната част на пътното платно, където двамата полицейски служители установили самоличността му. Показанията на двамата свидетели очевидци са напълно еднопосочни, като се допълват от разказаното от свидетелката Д., която от офиса, в който работела, чула необичайния шум от движение на автомобил с висока скорост.

Тази свидетелка изрично е посочила, че от работното си място нямала видимост към кръстовището на ул. „Братя Миладинови – юг“ с ул. „Кочо Честименски“, поради което не би могла да възприеме извеждането на автомобила от сцепление.

Съобразявайки всичко изложено, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Ш. Т. в частта, в която е заявил, че жалбоподателят единствено управлявал автомобила с висока скорост, но не правил дрифт, както и че не бил усетил автомобилът да се подхлъзва по пътя. Относно тези обстоятелства показанията на обсъждания свидетел противоречат на възприетото от незаинтересованите свидетели Н. и К.. Както беше посочено по-горе, от офиса, където се е намирала свидетелката Д., тя не е имала видимост към мястото на извършване на нарушението, поради което не може да бъде споделена защитната версия на жалбоподателя, че не е извеждал автомобила от сцепление, а показанията на свидетелите Н. и К. се явявали изолирани. По тези съображения и вземайки предвид начина на установяване на нарушението (случайно по време на извършване на обход със служебния автомобил), демонстрираният агресивен стил на шофиране от страна на жалбоподателя, както и заинтересоваността на свидетеля Т., основаваща се на приятелските му отношения с жалбоподателя, съдът намира, че не са опровергани показанията на свидетелите Н. и К., които добросъвестно и изчерпателно са изложили всичко, което са установили при изпълнение на служебните си задължения. В останалата част не са налице основания заявеното от свидетеля Т. да не бъде кредитирано от съда.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган се установява от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи – т. 2.2. и т. 1.3.3., вр. Заповед № 317-з-11675 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив за актосъставителя и т. 3.8. за административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.

3

34 ЗАНН. АУАН е издаден на 29.08.2024 г. (датата на извършване на нарушението), а НП – на 17.10.2024 г., т. е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

В императивната норма на чл. 42, ал. 1 ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита на нарушителя и като част от строго формалното административнонаказателно производство са необходими за законосъобразното му протичане. В случая АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата от значение за съставомерността на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели очевидци, с което е съобразено и правилото на чл.

40 ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Последното съдържа реквизитите, посочени в разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, а нарушението е описано надлежно от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството, че в закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“ като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. Поради това съдът намира, че в случая описанието е конкретно, не е общо и съдържа данни за загубата на сцепление на задната част на автомобила. Очевидно е, че последното не е целта, с която се ползват пътищата, доколкото основно задължение на водачите е да контролират непрекъснато управляваните от тях ППС. Без значение в настоящата хипотеза са конкретните способи, чрез които се постига крайният резултат – дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, форсиране на двигателя, или по друг начин. Това е така, тъй като боравенето с приборите на автомобила не е видимо за външните наблюдатели, каквито са полицейските служители, които могат единствено да констатират външните признаци, както е сторено и впоследствие е възпроизведено в АУАН и НП. Посочена е и нарушената материалноправна норма. Поради това съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В двата процесуални документа пълно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, които да позволят на съда да направи преценка извършено ли е нарушение и каква е неговата правна квалификация.

В обобщение, съдът приема, че в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното

НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.