Решение № 60 от 22.04.2026, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Разград, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500061 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от М. А. А. против решение № 4/03.01.26г. по гр.д.№616/2025г. на РРС, с което са отхвърлен предявеният установителен иск за собственост на М. А. А. на сграда, масивна, на два етажа – бивша ветеринална лечебница със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес с.Сейдол, общ.Лозница, обл.Разград, построена в поземлен имот частна общинска собственост , съставляващ УПИ II – 197 в кв.34 по плана на селото, одобрен със Заповед №497/14.09.1978 г. на ОНС – Лозница въз основа на придобивна давност и наследство. По отношение на предявения в условията на евентуалност установителен иск, че е съсобственик със своя брат и майка производството е прекратено.

Счита решението за незаконосъобразно и необосновано, като моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество.Претендира разноските в двете съдебни инстанции.

Районният съд е приел, че по делото е установен обективния признак на владението обстоятелството, че ищеца и неговия баща са владеели процесния недвижим имот повече от десет години. Необоснован е извода за липсата на субективния признак на владението - че ищеца и неговия праводател са считали сградата за своя. Оспорва извода на съда, че ищеца е узнал, че сградата е държавна собственост, и тогава е поискал да я купи. Когато в процедурата по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, А. е поискал Удостоверение, че не е съставен Акт за държавна собственост, тогава без основание 1 областната администрация е издала акта и е указала на А., че ако иска да придобие имота следва да го закупи.

По делото не е установено процесната сграда да е имала друг собственик. Абстрактни са изводите на съда, че сградата като ветеринарна лечебница е била предоставена на бащата на жалбоподателя за изпълнение на задълженията му като лекар. Дори да се приеме, че към момента на установяване на фактическа власт върху сградата - преди повече от 30 години, тя е имала друг собственик, това няма правно значение за да се отхвърли предявения иск. В хипотезата, при която се завладява чужд имот, не се изисква наличие на уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно и спокойно. Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. има качеството на владелец. За придобиването на имота по давност в този случай не е необходимо да бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, съгласно чл. 69 ЗС, а не на държане.

М. А. е депозирал и частна въззивна жалба против определение № 82/23.01.2026г. по същото дело, с което съдът е приел,че не е компетентен да се произнесе по искането за отмяна на АДС,поради което не е уважил молбата му по чл.250 ал.1 ГПК за допълване на решението и е прекратил производството по искането за отмяна на АЧДС №3652/03.02.25г. Позовава се на ТР № 11/13 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. Акта за държавна собственост има същото констативно действие като нотариалния акт по чл. 587 от ГПК, има същата правна природа, и изложеното следва да се приложи. Обратно с необосновани мотиви относно правната природа на акта за държавна собственост е приел, че разпоредбата на чл.587 ГПК не може да се приложи по аналогия, тъй като нормите уреждащи потестативни /преобразуващи/ права не могат да се прилагат по аналогия.

Искането за произнасяне за отмяна на АЧДС е допустимо и е отделно от изхода на правния спор по установителния иск, тъй като е свързано с правния интерес на ищеца - независимо дали съобразно невлязлото в сила становище на съда той е владелец или само ползувател.

Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината /респ. на държавата/ е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота.За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. След като по делото безспорно е установено липса на основание за издаване на процесния Акт за държавна собственост, той следва да бъде отменен.

Областен управител на област с адм.център Разград, като представител на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е депозирал писмен отговор, в който счита решението за правилно и законосъобразно.

Въззиваемият не отрича твърдените факти,че е съставил АЧДС, след депозирано заявление 2 на въззивника за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за гореописания имот, във връзка със снабдяването му с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. В резултат на извършената проверка е издадено удостоверение с изх. № 94-00-1217_9/13.01.2025 год. от Областния управител на област Разград, с което се удостоверява, че масивна селскостопанска сграда, построена в УПИ II, образуван от имот с пл. № 197, от кв. 34, по плана за регулация на с. Сейдол, община Лозница, е държавна собственост и предстои съставяне на акт за държавна собственост.

Намира за правилен извода на районния съд за липсата на категорични доказателства за субективния елемент на владението. В момента, в който ищецът е узнал, че тази сграда е държавна собственост, той е поискал да я купи.

Издаденият Акт за частна държавна собственост № 3652 намира за законосъобразен.

Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи. В хипотезата на чл. 6 от ЗС (в редакцията от 1951 г.), държавни са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ. Ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената редакция на чл. 6 от ЗС (решение № 8/11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г.).

Възразява и оспорва поддържаният придобивен способ давностно владение повече от 10 години, като се позовава на нормата на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 01.06.1996г. за невъзможност за придобиване по давност вещ, която е държавна или общинска собственост.

Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006г. На таза дата обаче, теченето на давностния срок било спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането било продължено до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 16 от 2021 г. /обн. ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г./, разпоредбата на § 1, ал. 1 ДР ЗС била обявена за противоконституционна, като последиците от преустановяване на мораториума настъпвали с влизане в сила на решението на Конституционния съд от 08.03.2022 г.

Счита,че въззивника е могъл да установи своята фактическа власт, която да се зачита като давностно владение най-рано с навършването на 18 г., от която възраст може да формира правно валидна воля, което е станало на 22.11.2010г. Абсолютно несъстоятелно е твърдеинието му в исковата молба, че е започнал да владее имота от 10-15 г.

Процесният недвижим имот никога не е бил частна собственост. Предвид това, той попада под забраната за придобиване на основание давностно владение, която до 1996 г. е действала за всички държавни и общински имоти, а след 1996 г. само за тези публична държавна и 3 общинска собственост.

Позоваването на придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание, но е необходимо условие за неговото обективиране.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и АЧДС №3652. Претендира разноски за юк.възнаграждение.

По подадената частна въззивна жалба против определение № 82/23.01.2026г., с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на искането за отмяна на АЧДС въззиваемият е депозирал писмен отговор, като заявява неоснователност на частната жалба. Счита,че АЧДС е издаден от компетентен орган, по ред и форма,предвидени в закона, след извършена проверка на собствеността и е вписан по надлежния ред. Имотът винаги е бил с неизвестен собственик,поради което е станал държавна собственост по силата на закона.Моли съда да потвърди определение № 82/23.01.2026г. и му присъди разноски.

В с.з. страните поддържат наведените вече доводи. Въззиваемият твърди,че имотът е държавна собственик в хипотезата на чл.6 ЗС в редакцията й от 1951г., т.е. имотът е държавна собственост тъй като не е имал друг собственик.Позовава се на забраната за придобиване на държавни имоти по давност.

Въз основа на събраните пред първата инстанция гласни и писмени доказателства,съдът установи следните факти:

За процесния имот - сграда, масивна, на два етажа – бивша ветеринална лечебница със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес с.Сейдол, общ.Лозница, обл.Разград, построена в поземлен имот - частна общинска собственост , съставляващ УПИ II – 197 в кв.34 по плана на селото, одобрен със Заповед №497/14.09.1978 г. на ОНС – Лозница е съставен акт за държавна собственост №3652 от 03.02.2025 г. с посочено правно основание: чл.18 ал.2, чл.68 ал.1 от ЗДС, чл.102 ал.2 и чл.104 ал.9 от ППЗДС. В акта е посочено, че правото на управление на Обл.управител е предоставено на основание чл.18 ал.2 ЗДС. В приложената на л.11 от гр.д.№616/25г. на РРС скица като собственици са посочени Община Лозница и АПК.

Според представеното удостоверение за търпимост /л.7/ построената в УПИ II-197, кв.34 на с.Сейдол двуетажна сграда, бивша ветеринарна лечебница попада в обхвата на пар.127, ал.1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ „търпими строежи“ и не подлежи на премахване и забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. В същото удостоверение, издадено от Общинска администрация гр.Лозница, е записано, че сградата няма строителни книжа, но е построена преди 2001г. Представено е и удостоверение от Кметство с.Сейдол /л.8/, издадено на 10.10.2024 г., в което е записано, че М. А. А., наследник на А.А. А. е стопанисвал и поддържал имота с отреден №1--- кв.34 на *** и същият го ползва и владее повече от 10 години.

Видно от писмо от Кмета на Община Лозница /л.22/, както и от приложената скица, парцелът, в който е построена сградата е общинска собственост и е отреден за „обществено застрояване“. С писмо на л.25 от Община Лозница уведомява Обл.управител,че за сграда4 бивша ветеринарна лечебница, построена в УПИ II-197, кв.34 не се установяват заявени претенции за нъзстановяване на собствеността, както и да са удовлетворявани такива. В този смисъл е и удостоверение на л.27 от делото за липсата на реституционни претенции по ЗСПЗЗ. От писмо от ОДБХ на л.32 от делото се установява,че сградата ветеринарна лечебница не е включена в баланса на ОДБХ-Разград и не е предадена за управление. На л.29 е приложено писмо от Обл.управител до Държавен архив-Разград за предоставянето на информация, дали имотът сграса-Ветеринарна лечебница се среща в архивите на АПКЛозница. Списък –гради на АПК, предадени на ТКЗС с.Сейдол. Списък сгради, собственост на ТКЗС с.Сейдол.

Със заявление от 04.03.2025 г. ищецът М. А. А. е заявил пред Областния управител на Област Разград, че желае да закупи имот - бивша ветеринална лечебница със застроена площ 152 кв.м., с административен адрес с.Сейдол, общ.Лозница, обл.Разград /л.20/. Ищецът М. А.