Решение № 715 от 11.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 715 гр. Варна, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110200045 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. К. Д. против НП №22-0819-005888/09.11.2022г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн.чл. 185 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Д. Д. са наложени две наказания - глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лв., ведно с ЛПУМПС за срок от един месец.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. Въззивникът оспорва нарушението като твърди, че не е допуснал ПТП и фактическата обстановка била установена неправилно.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се от адв. П., който поддържа жалбата и по съществото на делото пледира НП да бъде отменено. Дори да имало ПТП , то въззивникът напуснал мястото без да разбере за това.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л. която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.10.22г., около 16.00ч. в гр.Варна, на ул. „Л.Каравелов“, водачът 1 на л.а.“Ауди“ с ДК № В 0535НВ , придвижвайки се на заден ход, блъснал паркираното зад него МПС – л.а. БМВ с рег. № В 8373 ТС. Без да спре за да установи щетите, водачът напуснал мястото на произшествието.

Шумът от удара се чул в близкото заведение и провокирал някои от клиентите да излязат да видят какво става. Сред тях бил св.Н., който видял , че паркиран л.а. БМВ бил ударен в предна дясна част в областта на бронята.

На място имало две жени с бебешки колички, които видели автомобила, причинил ПТП и казали номера му на св. Н.. Той от своя страна сигнализирал на тел.112.

Бил издирен собственика на л.а. л.а.“Ауди“ с ДК № В 0535НВ, а именно въззивника Д. Д.. Пред полицията той не оспорил, че е допуснал ПТП, напротив, в писмени обяснения саморъчно посочил:“ударих спрелия зад мен автомобил БМВ без да разбера и заминах да си свърша работата“.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, протокол за ПТП, справка за нарушител от региона, заповед за компетентност, и др.

Съдът кредитира показанията на св.Н., като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Показанията на св.М. и на св.М. с нищо не до принасят за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Саморъчните обяснения, дадени в хода на АНП правилно са били кредитирани от АНО, но не могат да се кредитират във въззивното производство като гласни доказателства, тъй като те следва да бъдат събрани пряко и непосредствено от съда. По същата, причина, макар да са на хартиен носител, тъй като по същината си те заместват гласните, не могат да бъдат кредитирани и като писмени доказателства.

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

При провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок и от компетентни лица, оправомощени с приложената по делото заповед.

Фактите обаче описани в АУАН и НП са противоречиви. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 26.10.22г., а в НП – че е извършено на 22.10.22г. Датата на извършване на нарушението е индивидуализиращ признак на същото и не е допустимо с АУАН да бъде възведено обвинение за 2 нарушение, извършено на една дата, а с НП да се наложи наказание за нарушение, извършено на друга дата. На практика това са две различни от обективна страна нарушения.

Допуснатото несъответствие на фактите, описани в АУАН и в НП, в частност – на датата на извършване, ограничава правото на защита, поради което е съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяната на НП.

Към материалите по АНП е приложена докладна записка от актосъставителя, според която в тъмната част на денонощието допуснал техническа грешка и вместо да напише дата на деянието 22.10.22г., написал 26.10.22г. В случая не е от значение дали причините за грешката са технически или други. От значение е какви са правните последици от тази грешка.

Със съставянето на

АУАН се образува административнонаказателното производство и се индвидуализира от фактическа и правна страна нарушението, за което лицето се привлича към отговорност. Ето защо законодателят е предвидил процедура по задължителното предявяване и връчване на АУАН, тъй като въз основа на посочените в него факти се гради защитата.

След като административнонаказателното производство е било образувано за нарушение, извършено на 26.10.22г., а реално АНО е искал да накаже въззивника за нарушение, извършено на 22.10.22г., то е следвало с мотивирана резолюция да прекрати административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН от 26.10.22г. и да образува ново административнонаказателно производство със съставянето на друг АУАН с правилно посочена дата на извършване на нарушението.

Датата е съставомерен признак, индивидуализиращ нарушението и в случая не става въпрос за „нередовност“ на АУАН, каквато има предвид в чл.53 ал.2 от ЗАНН. За да се приложи тя, трябва да е ясно какво е нарушението, съответно – кога е извършено , за да може да се направи категоричен извод дали изобщо е извършено на тази дата и кой е неговия автор.

Горното е основание НП да бъде отменено.

За пълнота съдът дължи да посочи, че намира нарушението, извършено на 22.10.22г. за доказано и за съставомерно и от субективна и от обективна страна.

Видно от показанията на свидетеля Н., извършител на ПТП е бил собственикът на л.а. „Ауди“, който живеел наблизо и чиито номер на автомобил му казали две жени – очевидки.

Отново от показанията на св. Н. става ясно, че от удара на автомобилите се е възпроизвел шум, който е достигнал дори до близката бирария и е провокирал св.Н. и други лица да излязат навън. При тези факти няма как да се приеме, че водачът на автомобила не е разбрал за причиненото ПТП. Той е бил длъжен да слезе и да установи щетите и да сигнализира компетентните органи. Като не го е направил е нарушил чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, което е наказуемо по чл. 175 ал.1 т.5 от същия закон.

3

Неизпълнението на задълженията на водача при движение на заден ход е нарушение по чл.185 от ЗДвП.

И двете нарушения не са маловажни, тъй като по степен на обществена опасност с нищо не се отличават от обичайните нарушения от този род.

Предвид горното, що се отнася до нарушението от 22.10.2022г., материалният закон е приложен правилно както по т.1, така и по т. 2 от НП.

С оглед наличието на основания за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на наказанията.

Предвид аргументите за отмяна на НП, съдът намира, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на въззивната страна следва да бъде уважено. Представена е разписка, че те възлизат на 400 лева и съдът не намира този размер за прекомерен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

НА К А З АТ Е Л Н О ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0819005888/09.11.2022г. на Началника група към ОДМВР Варна , Сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на осн.чл. 185 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, на Д. Д. са наложени две наказания - глоба в размер на 20 лв. и глоба в размер на 50 лв., ведно с ЛПУМПС за срок от един месец.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Д. К. Д. ЕГН ********** разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4