Акт от 09.12.2022, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 230 гр. Перник, 09.12.2022 година

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева при съдебния секретар Е.В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 398 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б.В.В., с адрес: *** чрез адвокат Д.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0361-000031 от 18.08.2022 година, издадена от Б.Н.Г.** – командир на отделение към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-П., Районно управление-Т.**, с която на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка, а именно: „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска съда да отмени така оспорения индивидуален административен акт. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

В проведеното на 18.11.2022 година съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от адвокат Д.Х., която пледира жалбата да се уважи, като се постанови съдебен акт, с който да се отмени обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

Подробни доводи излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Б.Г.**, командир на отделение в

РУ-Т.** при ОД на МВР–П.**, редовно призован, не се явява, а за представител изпраща юрисконсулт З. В.**. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.08.2022 година Б.Н.Г.**-командир на отделение при

ОД на МВР-П., РУ-Т.**, в присъствието на свидетеля К.Р.Л..**е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №*** /лист 11/ на Й.Т.**, за това, че на 18.08.2022 година в 14:45 часа в село З.**, Община Т.**, на път II – 63, км. 55 с посока на движение към град Т.** управлява колесен трактор „**“ с рег. № **, собственост на Б.В.В.. При извършената проверка се установява, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. От направената справка с РСОД се установява, че водачът има издадено СУМПС № ***, валидно за категория „В“. Установено е, че водачът не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

Не е представил и документ, отразяващ датата за извършване на следващия периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Констатирано е, че водачът не носи и свидетелството за регистрация на МПС-то, което управлява.

Съставеният АУАН е за нарушения по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на издадения АУАН са иззети като доказателства два броя регистрационни табели с № РК **.

АУАН е подписан без възражения от страна на водача на пътното превозно средство, но такива са депозирани на по-късен етап /лист 10/, в които нарушителят заявява, че към момента на извършване на проверката не е носел необходимите документи, но твърди, че притежава необходимата квалификация за управление на превозно средство за съответната категория.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0361-000031/18.08.2022 година на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“, тъй като ***, с рег. № **, собственост на Б.В.В. с ЕГН: **********, без да притежава свидетелство за управление на МПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.

С жалба с вх. № 361000-1701 от 22.08.2022 година ЗППАМ е обжалвана по административен ред. Началникът на РУ-Т.** се е произнесъл с Решение № 361р-6806 от 20.09.2022 година, с което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

С административната преписка е приложена Справка за нарушител/ водач по отношение на собственика на превозното средство и Справка за нарушител/водач по отношение на водача на превозното средство /лист 42 и лист 43/.

По делото като писмени доказателства са приложени и приети Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника № ** с валидност до 22.12.2031 година на Й.Т.**, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите /лист 13/ и Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника – Част I /лист 14/.

По делото също така е представена Заповед № 313з-362/

28.02.2022 година на Директора на ОДМВР- П.**, с която на основание чл. 43, ал.

4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР са определени лицата, които имат правомощието да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка, между които и лицата по т. 1.7-командирите на отделения.

Представено е и Удостоверение № 313р-18142/ 09.11.2022 година, от което е видно, че издателят на заповедта-младши автоконтрольор първа степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П.** към датата на издаване на ЗППАМ изпълнява по силата на Заповед № 313з-1294 от 11.07.2022 година служебни задължения на командир на отделение в група „Охранителна полиция“ към Районно управление-Т.** при Областна дирекция на МВР-П.**.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в сока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022 година на директора на ОД на МВР-П.**, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностни лица, на които е възложено издаване на заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. В т. 1.7 от посочената заповед са командирите на отделения, какъвто е издателят на заповедта. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и поради това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена в съответствие с изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването. Предвид това, настоящият съдебен състав не констатира да са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да се приемат за съществени и само на това основание да се отмени заповедта.

Оспорената заповед е материално законосъобразна. Съгласно чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственика, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства се налага принудителна административна мярка – „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до една година“.

Съобразно тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката изхождайки от посочените фактически основания е установяване на управление на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

Настоящата принудителна административна мярка се налага на собственика на пътното превозното средство. Видно от Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника – Част първа /лист 14/ по безспорен начин се доказва, че собственик на процесното пътно превозно средство, а именно колесен трактор *** е Б.В.В. с ЕГН: **********. Същият е и адресат на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В ал. 2 на същата разпоредба са изчерпателно изброени категориите МПС, като в т. 16 от посочената разпоредба е посочена категорията Т – колесни трактори /Ткт/, необходима за управление на този вид МПС по пътната мрежа. От приетите по делото доказателства се установява, че водачът на процесното МПС-Й.Т.**, притежава СУ на МПС № ***, валидно от 17.01.2020 до 17.01.2030 година за категории „АМ“ и „В“. От друга страна жалбоподателят е представил като доказателство и ксерокопие на Свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника № **, издадено от Министерство на земеделието, храните и горите, от което се удостоверява, че същият е придобил категория „Твк“- колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини и „Твк-3“- специализирана и специална самоходна земеделска техника.

Спорното в настоящият казус е, дали към датата на извършване на проверка и последвалото я прилагане на принудителна административна мярка, водачът на превозното средство е притежавал всъщност валидно свидетелство за управление на превозно средство за съответната категория, или не. С цел правилно изясняване на този спорен въпрос е необходимо на първо място да се направи разграничение между свидетелство за управление на МПС и свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника. От разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП може да се направи извод, че свидетелството за управление на МПС дава възможност на водача да управлява пътно превозно средство и е свързано със случаите, когато съответното моторно превозно средство участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване. А, свидетелството за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника се издава на основание Наредба № 1 от 15.02.2019 година за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение, всъщност дава само и единствено право да се работи с такъв вид техника.