Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1182 от 28.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3780/2024
Вид
Решение № 1182
Подписан
28.02.2025
В сила
28.02.2025
Състав
Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 119, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл.119, ал.2 · Кодекс на международното частно право
  • чл.3, ал.1 · Кодекс на международното частно право

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100103780 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Н. П., гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR ****, издаден на **** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к.

„Слънчев бряг“, хотел „****'', ****, с която се иска признаване и допускане изпълнение на територията на Република България на решение от 22.07.2021 г., постановено от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по съдебно дело № 201/2500/21, производство 22-ц/803/671/22, влязло в законна сила на 07.09.2022 г.

С посоченото решение в полза на ищцата са присъдени вземания в размер на 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро, както и разноски по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки (национална валута на Украйна), равняващи се на 70.73 евро /седемдесет евро и седемдесет и три евроцента/, срещу ответника О. Б. - гражданин на Украйна, произтичащи от сключения между страните договор за заем от 28.10.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. Б. - гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR № ****, изд. на **** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с “****“ Б-4, ****, представя писмен отговор, с който не възразява по допустимостта на иска, не възразява срещу обстоятелства, сочени в исковата молба, но изцяло оспорва същия като неоснователен. Излага съображения за нередовност на представените от ищцата документи съгласно изискванията на чл. 119, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 118 от КМЧП, както и за допуснати процесуални нарушения по първоинстанционното производство, по което е постановено съдебното решение, чието признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България се иска.

1

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

По делото не е налице спор, а се установява и от представените към молбата за екзекватура от ищеца доказателства, че 22.07.2021г. Жовтневи районен съд – гр. Днипропетровск, Украйна е постановил решение по дело № 201/2500/21, производство 22-ц/803/671/22, с което О. М. Б. е осъдена да заплати на Н. В. П. следните суми: 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро, както и разноските по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки.

Налице е удостоверяване, че постановеното решение е влязло в сила на 07.09.2022 година. В мотивите на постановеното решение е посочено, че ответницата е билa надлежно уведомена за делото, взела е становище по фактите и доказателствата и не е възразила делото да се гледа в нейно отсъствие.

Ангажирано е Постановление на Днипровски апелативен съд от 07.09.2022г., от което се установява, че подадената от ответницата въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, е отхвърлена.

По делото ищецът е представил удостоверение от 01.03.2024 година, издадено от Днипровския апелативен съд, от което се установява, че решението на съда е било изпратено на процесуалния представител на ответника по ел. поща, като доставянето му в пощ. кутия е потвърдено.

Представен е и изпълнителен лист от 03.02.2023г., издаден от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по делото за процесните суми.

Истинността на последните два документа е оспорена от ответника и е разкрито производство по чл.193 от ГПК. Независимо от разпределението на доказателствената тежест, ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с направеното оспорване, поради което съдът приема, че същото е проведено неуспешно.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 119, ал. 1 КМЧП, във вр. с чл.

19 и сл. от Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Украйна /ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 4 ноември 2004 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2004 г., в сила от 29 декември 2005г./ за признаване и допускане изпълнение на територията на Република България на решение от 22.07.2021 г., постановено от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по съдебно дело № 201/2500/21, производство 22- ц/803/671/22, влязло в законна сила на 07.09.2022 г.

Съобразно представените от ищеца доказателства, съдебният акт е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение. С него О. М. Б. е осъдена да заплати на Н. В. П. следните суми: 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро, както и разноските по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки.

Съгласно чл.119, ал.2 от КМЧП към молбата за екзекватура се прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение 2 от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България.

Между Република България и Република Украйна е в сила посочения по-горе Договор за правна помощ по граждански дела. В Глава четвърта от този договор, уреждаща материята на признаване и изпълнение на съдебни решения, с разпоредбата на чл.19 договарящите държави са приели, че всяка договаряща страна е длъжна съгласно този договор да признава и изпълнява на своя територия съдебните решения, постановени и влезли в сила на територията на другата договоряща страна, като е прието, че това са решенията по граждански дела, определени в чл.1 от договора, с имуществен или неимуществен характер, включително съдебни спогодби и решения на съда, в частта за съдебните разходи по тези дела и присъди на съдилищата по наказателни дела в частта на уважения размер на гражданския иск. Съобразно чл.1, ал.1,т.1 от Договора за граждански дела се считат делата, които възникват при граждански, трудови, семейни и търговски правоотношения, а органи на правосъдието са органите на договорящите страни, които имат право да вземат решения и да осъществяват съответните действия по делата, посочени в ал.1, т.1 на този текст.

В чл.20 от Договора страните са посочили как се инициира процедурата по признаване и изпълнение на съдебно решение на договарящата страна, като в ал. 2 са посочени необходимите документи, които в настоящия случай са представени от ищеца.

В чл.21 изрично са посочени случаите, в които се отказва признаване и изпълнението на съдебно решение, каквито в случая не се установяват.

Съдът намира, че с договора за правна помощ е уреден режим, който е специален спрямо общия режим на производството по екзекватура, уредено в КМЧП. Наличието на договор за правна помощ между двете държави налага извод, че примат има специално уредения режим, като общия следва да се приложи само ако в договора липсва уреждане на конкретен въпрос. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.3, ал.1 КМЧП, която предвижда, че разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, а чл.3, ал.2 задължава съда при прилагане на международен договор или на друг международен акт, да се съобразяват международния характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимост от постигане на еднообразие в тяхното тълкувани и прилагане.

Въз основа на така изложеното, настоящият състав на съда приема, че е надлежно сезиран от ищеца с исковата молба, с която се иска признаване на съдебно решение на чуждестранен съд и допускане на изпълнението на територията на Република България. Към молбата са представени документи, които установяват, че съдебното решение е постановено от компетентен орган, влязло е в сила и подлежи на изпълнение. Представените от ищеца документи, отговорят на изискванията на чл.20 от договора за правна помощ, тъй като представляват официални документи, издадени от съответния съд.

3

От представеното решение се установява, че ответницата е участвала в съдебните производства, вкл. е инициирала процедура по обжалване на първоинстанционното решение, поради което условието на чл.20, ал.3 от Договора е изпълнено. Няма данни по делото да е налице влязло в сила решение на български съд за същото искане и на същото основание или висящ процес същото искане и на същото основание. Липса противоречие на исканото изпълнение с българския обществен ред – с решението ответницата е осъдена да върне сума, дадена по договор за заем.

При така изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото възлизат на 2100 лв. адвокатско възнаграждение и общо 170 лв. държавна такса и деловодни разноски. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. От една страна, същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, материалния му интерес и обема на представената защита, а от друга – е почти двукратно пониско от възнаграждението, заплатено на адвоката на ответника.

Така мотивиран, съдът намира, че на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата соледва да се присъдят разноски в общ размер на 2 270 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ДО ИЗПЪЛНЕНИЕ решение от 22.07.2021 г., постановено от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по съдебно дело № 201/2500/21, производство 22-ц/803/671/22, влязло в законна сила на 07.09.2022 г. с което ответницата по настоящото дело О. Б. - гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR № ****, изд. на **** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с “****“ Б-4, **** е осъдена да заплати на ищцата Н. П., гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR ****, издаден на **** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, хотел „****'', **** следните суми: 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро, както и разноски по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки.

ОСЪЖДА

О. Б. - гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR № ****, изд. на **** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с “****“ Б-4, **** да заплати на Н. П., гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR ****, издаден на **** г. от паспортна служба 1212, с 4 адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, хотел „****'', **** сумата от 2 270 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5