Решение № 3452 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3452 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330121607 по описа за 2024 година

С исковата молба ищецът Т. С. Н. е предявил против „Първа инвестиционна банка“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща получена без правно основание от ответника договорна лихва за периода от 13.10.2019 г. до 31.10.2021 г. по договор за ипотечен кредит от 14.10.2011 г., поради неравноправност на клаузите, установени в т. 1.6.2 от Договора и т. 4.5 от Договора, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.12.2024 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и „МКБ Юнионбанк“ АД, ЕИК 831596033, е сключен договор за ипотечен кредит от 14.10.2011 г., като кредиторът „МКБ Юнионбанк“ АД престанал да съществува, поради вливането му в „Първа инвестиционна банка“ АД на 04.03.2014 г. Сочи, че по силата на сключения между страните договор получил заем в размер на сумата от 40 000 евро, която следвало да бъде върната, вено с договорна лихва, установена в разпоредбата на т. 1.6 от Договора, както следва: от 10, 45 % за първата година от договора, след което заемната сума се олихвява с променлив лихвен процент, формиран от шестмесечния EURIBOR, чиято стойност към датата на договора е 1, 74 %, плюс надбавка от 845 пункта.

Сочи, че размерът на EURIBOR се актуализира два пъти годишно, като е установено, че лихвеният процент не може да бъде по-нисък от 10, 45 %, а банката може да го увеличава по всяко време и по свое собствено усмотрение.

Сочи, че за периода от 14.10.2011 г. до 31.10.2021 г. е заплатил сумата от 1

200 000 лв., от която сумата от 120 000 лв. за договорна лихва, погасена както следва: за периода от 14.10.2011 г. до 08.12.2014 г. сумата от 20 000 лв. и след този период до 31.10.2021 г. сумата от 100 000 лв. Сочи, че не е уведомяван и не е давал съгласие за увеличаване на лихвения процент, като увеличението му е съобщавано устно и месечната вноска по кредита се увеличила от 389, 65 евро на 435, 22 евро от 08.12.2014 г. Твърди, че считано от 2015 г. до 2021 г. месечният EURIBOR е отрицателна величина, като вместо лихвата да бъде намалявана, последната е увеличавана от страна на банката. Счита, че клаузата на т. 1.6.2 от Договора, която предвижда, че размерът на лихвата не може да бъде по-малък от 10, 45 % е неравноправна на основание чл. 143, ал.

1, т. 18 ЗПК, тъй като създава неравноправие в отношенията между страните.

Излага съображения за неравноправност на клаузата на т. 4.5 от Договора, с което е предвидено право на банката за едностранна промяна на лихвата. В този смисъл се позовава на съдебна практика. По така изложените съображения предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платена договорна лихва за период, съобразен с погасителната давност.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че банката може да променя лихвения процент по свое усмотрение, доколкото евентуалната промяна на договорната лихва е продиктувана от промяната на лихвените условия на междубанковите пазари и не зависи от усмотрението на банката. Сочи, че клаузата за минимален долен праг на договорната лихва не е незаконосъобразна, а представлява изначално договорена минимална доходност по съответния кредит. Твърди, че към договора е съставен погасителен план, който носи подпис на ищеца – кредитополучател. Поддържа, че лихвеният процент не е увеличаван от банката, като последният е намален – дори под размера от 10, 45 %, въпреки, че ищецът не е изпълнил условията си по т. 1.1. до т. 1.6 от Анекс № 1/14.10.2011 г. към договора за кредит. Сочи, че договорът за кредит е предсрочно погасен на 18.01.2021 г., а не както е посочено в исковата молба на 31.10.2021 г. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

По делото е представен Договор за ипотечен кредит „Улеснение“ от 14.10.2011 г., сключен между „МКБ Юнионбанк“ АД и Т. С. Н. в качеството му на кредитополучател, по силата на който в полза на ищеца е отпуснат кредит в размер на сумата от 40 000 евро, платим за 180 месеца след датата на усвояване на кредита, но не по-късно от 14.11.2026 г.

В клаузата на т. 1.6.1 от сключения между страните договор е установено, 2 че за първата година от срока на кредита главницата се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер от 10, 45 %, като в т. 1.6.2 е установено, че след изтичане на срока по т. 1.6.1 непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия шестмесечен Euribor плюс надбавка от 845 базисни точки, но не по-малко от лихвения процент по т. 1.6.1. Установено е, че банката актуализира шестмесечния Euribor два пъти годишно – съответно на 15-то число на м. декември и на 15-то число на м. юни.

В разпоредбата на т. 4.1.2 от Стандартните условия по кредита е посочена методиката за прилагане на шестмесечният Euribor. В разпоредбата на т. 4.5 е установено, че при промяна на лихвените условия на междубанковите пазари и/или действащата нормативна уредба в страната и/или общото икономическо състояние, банката има право едностранно да променя лихвения процент, договорен с договора, като си запазва изключителното право да променя едностранно по собствено усмотрение лихвения процент и по всяко време, когато – по нейна преценка, преобладаващите пазарни условия и/или резултатите от проведен периодичен или инцидентен мониторинг във връзка с кредита налагат актуализиране на лихвата.

Представен е погасителен план с падеж на първата вноска на 07.11.2011 г. и на последната вноска на 07.10.2026 г.

С Анекс № 1 от 14.10.2011 г. към Договор за ипотечен кредит страните са договорили, че банката предоставя на длъжника пакет „Удобство“/“Удобство +“, като банката променя действащия лихвен процент, както следва: 1.1. при ежемесечен трансфер на работна заплата/наем/пенсия по сметка с титуляр кредитополучателя или друг регулярен ежемесечен доход на сума не по-малка от вноската по кредита плюс минимум 500 лв. или техния еквивалент в друга валута, лихвеният процент се намалява с 80 базисни точки; 1.2. при трансфер на втора работна заплата/наем/пенсия или друг регулярен ежемесечен доход по сметка с титуляр кредитополучателя или трето лице – намаляване с 20 базисни точки; 1.3. при наредени минимум две комунални плащания месечно – договореният лихвен процент се намалява с 50 базисни точки; 1.4. при наредени минимум два периодични превода месечно, от които поне единият да бъде междубанков кредитен превод или вътрешнобанков кредитен превод с титуляр друго лице – договореният лихвен процент се намалява с 50 базисни точки; 1.5. при допълнително наредени комунални и/или периодични плащания над плащанията по т. 1.3 и/или т. 1.4 – договореният лихвен процент се намалява с 5 базисни точки; 1.6. при открити срочни депозити със срок не по-малък от 6 месеца при сума на депозита до 3 000 лв. – намаляване с 5 базисни точки или при открити срочни депозити със срок не по-малък от 6 месеца при сума на депозита над 3 000 лв. – намаляване с 10 базисни точки.

Установено е, че към датата на сключване на Анекса действащият по договора лихвен процент не се намалява, като банката при изпълнение на някои от условията по Анекса банката намалява лихвения процент със сбора от базисни точки по ползваните продукти. При установено неизползване на 3 някой от продуктите банката увеличава намаления лихвен процент с посочените за съответния продукт точки.

От осъществената служебна справка от съда в ТРЮЛНЦ, който е публичен, съдът установи, че „МКБ Юнионбанк“ АД е заличен търговец на основание преобразуване чрез вливане на 04.03.2014 г., с вписан правоприемник – ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД Процесният договор попада в предметния обхват на ЗЗП. В случая е безспорно, че предоставеният на ищците ипотечен кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката - ответник съответно се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Предпоставките за определяне на договорна клауза като неравноправна са следните: 1. клаузите не са индивидуално определени - т.е. потребителят не е разполагал с възможността да влияе върху съдържанието им; 2. да са уговорени във вреда на потребителя - накърняват се уредените в закона права на потребителя, респ. увреждат се неговите законни интереси; 3. не отговаря на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика и 4. уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези на потребителя – съществено несъответствие в насрещните престации.

В задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело C-472/10, е прието, че „националната юрисдикция следва да прецени с оглед на член 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид всички съдържащи се в ОУД с потребители клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора ”. Всяко „основателно съображение” по смисъла на това решение представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на потребителския договор, и което обективно води до увеличаване на цената на стоката или услугата.

Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че уговорките, които определят основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни, 4 ако са ясни и разбираеми - чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора. В този смисъл са постановените Решение № 384/29.03.2016 г. по т.д. № 2520/2016 г. на ВКС, IІ т.о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т.д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 144/08.11.2017 г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 87/06.11.2019 г. по т.д. № 848/2017 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, съставите на Върховния касационен съд са посочили, че промяната на цената следва да се налага от обективни, външни и извън контрола на търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора, както и методиката на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на договора да липсва възможност за субективна едностранна преценка на доставчика на услугата.