Решение № 199 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора И. К. К. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100606139 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпил въззивен протест на Софийска районна прокуратура (СРП) против Присъда № 239 от 17.04.2025 г. на Софийски районен съд (СРС), постановена по тяхно НОХД № 3438/2024 г. Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба от конституиран по делото частен обвинител.

С атакуваната присъда подсъдимият Д. Г. М. е признат за невиновен, че за периода от месец февруари 2020 г. до месец декември 2023 г. включително, в гр. София, след като е бил осъден с Решение № 228555/30.09.2019 г. и Решение № 270634/11.11.2019 г. на СРС, III ГО, 149 състав, да издържа свои низходящи – малолетната си дъщеря К. Д. М.а, родена ******** г., като й заплаща месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева чрез нейната майка и законен представител В. Л. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 46 пълни месечни вноски по 200 /двеста/ лв. и една частична в размер на 12,90 /дванадесет и деветдесет/ лв. или общо 9 212 лв. /девет хиляди двеста и дванадесет лева/, поради което и 1 на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК.

Със същата присъда подсъдимият М. е признат за невиновен, че за периода от месец февруари 2020 г до месец декември 2023 г. включително, в гр. София, след като е бил осъден с Решение № 228555/30.09.2019 г. и Решение № 270634/11.11.2019 г. на СРС, III ГО, 149 състав, да издържа свои низходящи – малолетния си син В.Д. М., роден на ******** г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева чрез неговата майка и законен представител В. Л. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 46 пълни месечни вноски по 200 /двеста/ лв. и една частична в размер на 12,90 /дванадесет и деветдесет/ лв. или общо 9 212 лв. /девет хиляди двеста и дванадесет лева/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК.

С посочената присъда подсъдимият М. е признат за невиновен също и за това, че за периода от месец февруари 2020 г. до месец декември 2023 г. включително, в гр. София, след като е бил осъден с Решение № 228555/30.09.2019 г. и Решение № 270634/11.11.2019 г. на СРС, III ГО, 149 състав, да издържа свои низходящи – малолетния си син М.Д. М., роден на ******** г. като му заплаща месечна издръжка в размер на 200 /двеста/ лева чрез неговата майка и законен представител В. Л. Д., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 46 пълни месечни вноски по 200 /двеста/ лв. и една частична в размер на 12,90 /дванадесет и деветдесет/ лв., или общо 9 212 лв. /девет хиляди двеста и дванадесет лева/, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал.1 НК.

С атакуваната присъда съдът е постановил направените по делото разноски в размер на 199,96 лв. на досъдебно производство и 700 лв. в съдебна фаза на наказателния процес, да останат за сметка на държавата предвид разпоредбата на чл. 190 от НПК.

Първоначалните въззивни протест и жалба са бланкетни, като с тях се иска постановяването на нов, осъдителен съдебен акт, тъй като атакуваната присъда била незаконосъобразна и неправилна.

След запознаване с мотивите на първостепенния съд прокуратурата и 2 частният обвинител представят допълнителни писмени изложения, в които доразвиват исканията и аргументите си.

Прокуратурата твърди, че при оценката и анализа на доказателствата районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, довели до грешни фактически изводи, а следователно – и до неправилно приложение на материалния закон, както и до незаконосъобразен правен извод, че подсъдимият Д. М. не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения за престъпления по чл.183, ал.1 от НК. В протеста се сочи, че по делото е останал неизяснен инкриминирания период от време, за който подсъдимият М. е следвало да изпълни задължението си по изплащане на дължимата издръжка на низходящите си. Не бил отчетен и фактът, че по делото били налични доказателства за изпращани парични преводи за издръжка, отразени и в допълнителната експертиза, които предвид периодите, за които били дължими, сочели, че подсъдимият не е изпълнил задължението си за повече от две месечни вноски. Прокуратурата изразява несъгласие с изводите на решаващия съд за наличието на обективна невъзможност подсъдимият да изплаща издръжката в инкриминирания период от време, като в противовес сочи, че образованието, контактите, възрастта и владеенето на чужди езици от М., са му позволявали да работи въпреки усложнената обществена обстановка. Оспорват се и наведените в тази връзка доводи на съда относно върнати от майката на децата парични преводи, като прокурорът възразява, че по делото не са събрани доказателства тя да е била уведомявана за наличието на такива преводи, респ. липсвали доказателства за направен от нея отказ да получи изпратените като издръжка пари.

Прокуратурата не е съгласна и с изводите на районния съд за липса на субективен елемент. В противовес на това се сочи, че подсъдимият М. е бил запознат със съдебния акт, определящ плащането на дължимата издръжка и нейният размер, запознат е бил и с наложения му по този повод запор.

Прокуратурата иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. М. за виновен по всички предявени му обвинения.

Частният обвинител В. Д. – майка на малолетните деца на подсъдимия, намира присъдата на първостепенния съд за постановена при неизяснена и неправилно установена фактическа обстановка. Твърди, че съдът е допуснал 3 съществени процесуални нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК, като не е взел необходимите мерки за разкрИ.е на обективната истина и не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, поради което е стигнал до грешен извод, че подсъдимият М. не е извършил престъпленията, за които са му повдигнати обвинения. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че обясненията на подсъдимия били подкрепени от доказателствата по делото, като възразява, че съдът е извършил не само неправилна оценка и интерпретация на свидетелските показания по делото, но и не е отчел липсата на доказателства, установяващи верността на тези обяснения.

Относно извода на съда, че подсъдимият е бил обективно затруднен да изпълни задължението си, частният обвинител възразява, че дори М. да е бил наистина финансово затруднен, това обстоятелство се явява ирелевантно за съставомерността на деянието, тъй като присъдената издръжка се дължи независимо от материалното положение и трудовата му ангажираност.

От въззивния съд се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Д. М. за виновен по всички предявени му обвинения и да му наложи справедливи наказания. Претендират се разноски по делото.

В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) заявява, че поддържа протеста на основанията, посочени в него. Моли съда да отмени атакуваната присъда и постанови нова, осъдителна за М., присъда.

В съдебното заседание пред въззивния съд частният обвинител заявява, че поддържа въззивната си жалба на основанията, посочени в нея. Нейният упълномощен повереник моли съда да отмени присъдата на районния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимия М. за виновен и по трите обвинения, и да му наложи съответни наказания. Поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, на основанията, посочени там. Твърди, че присъдата на първата инстанция е постановена при неизяснена и при неправилно установена фактическа обстановка, като според нея съдът не е обсъдил в цялост и във взаимна връзка всички събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство доказателства. В подкрепа на този си извод сочи, че по делото са събрани множество писмени доказателства, които 4 категорично установявали, че подсъдимото лице не е заплащало присъдената издръжка и за трите деца, както и че за целия период той е заплатил единствено три издръжки за трите си деца, но въпреки това районният съд кредитирал единствено показанията на свидетелите на подсъдимия, макар в тях да нямало конкретика, и пренебрегнал подробните показанията на свидетелите А. и В. Д..

В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият М. се явява и изразява становище за неоснователност на въззивния протест и въззивната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В съдебното заседание пред въззивния съд упълномощените защитници на подсъдимия молят съда да потвърди атакуваната присъда като правилна и законосъобразна и да остави без уважение въззивния протест и въззивната жалба, които те намират за неоснователни. Изразяват съгласие с анализа на доказателствата, направен от районния съд, както и с правните му изводи – не само за липса на обективна и субективна съставомерност на деянието, но и относно инкриминирания период от време, който неоправдано е бил разширен от прокуратурата, без да държи сметка за датата на влизане в сила на решението за присъждане на издръжка.

Софийски градски съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни и като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, намери въззивният протест и въззивната жалба на частния обвинител за процесуално допустими, доколкото са подадени от съответната прокуратура, респ. от надлежно конституирана страна, което обуславя техния легитимен правен интерес да искат инстанционна проверка на не влязъл в сила съдебен акт.

Разгледани по същество, въззивният протест и въззивната жалба се явяват основателни, макар и не на посочените в тях основания.

Атакуваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, вр. ал.1, т.2 от НПК. Мотивите на проверявания съдебен акт, в частта му отнасяща се до фактическите и правни изводи на съда за обективната несъставомерност на инкриминираните деяния по чл. 183, ал.1 от НК, са дотолкова противоречиви, че затрудняват контролиращата инстанция да разбере какво е действителното вътрешно убеждение на районния съд. Това 5 обстоятелство, съгласно утвърдената съдебна практика, винаги се приравнява на липса на мотиви.

В съдебното производство пред първостепенния съд, в хода на съдебните прения, прокурорът е направил изявление, отбелязано в съдебния протокол, че ревизира позицията на СРП, като приема, че наказателно-правно значимия за отговорността на подсъдимия М. момент следва бъде датата на влизане на решението в сила, с което е определено задължението му и неговият размер, т.е. периодът на дължима издръжка, според прокурора, следва да се счита от 08.12.2022 г. до 16.01.2024 г., като от този период той поискал да се приспаднат платените от подсъдимия две издръжки през 2023 г.

Районният съд не е възобновил съдебното следствие, а е продължил със съдебните прения, като след това с присъдата си се произнесъл по въпроса за съставомерността на деянията на подсъдимия касателно целия инкриминиран в обвинителния акт период от време. По-късно, в мотивите на присъдата си, първостепенният съд е коментирал това процесуално поведение на прокурора, като е посочил, че изразената от държавното обвинение нова позиция не се споделяла от съдебния състав. Съдът е приел, че изявлението на прокурора не съставлявало само по себе си изменение на обвинението по чл. 287 НПК, и е посочил, че ако са били налични такива обстоятелства, то прокуратурата е следвало да направи това в хода на съдебно следствие. Наред с това за съда не ставало ясно, защо такова изявление се правело едва в хода на пренията. Съдът е констатирал също, че в изявлението на прокурора липсвала мотивировка защо приема като крайна на инкриминирания период датата 16.01.2024 г., която не кореспондирала с нито едно писмено доказателство по делото. Понадолу съдът е коментирал също, че държавното обвинение е посочило за начало на инкриминирания период от време края на месец февруари 2020 г., макар съдебното решение за издръжка да е вляло в сила през 2022 г., като по този начин не била съобразена съдебната практика, наложила разбирането, че за неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност.