Решение № 25 от 18.02.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Свищов, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20244150100815 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД- за връщане на недължимо платена сума, като допълнителна услуга по договор за кредит.

Ищецът В. М. Б., чрез адв.Д. М. твърди в искова молба, че между нея, в качеството и на „Кредитополучател“ и ответника „Б.Е.Д.К.“ ООД, в качеството на „Кредитор“ на 25.07.2024г. бил сключен Договор за кредит с max–300885806 . По силата на сключения Договор за кредит, ответникът предоставил на ищцата сума в размер 1300.00 лева, при условия: годишен процент на разходите - 47.35%, срок на погасяване - 12 месеца. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за заем, на кредитополучателя била начислена допълнителна такса в размер на 552,84 лв. за услуга по бързо разглеждане на документи и 829,20лева- такса „Експресно обслужване“. Сумата била разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

След добавянето на въпросните такси, действителната цена на отпуснатия заем станала в размер 2968,56 лв., или повече от два пъти заетата сума в размер 1300,00 лв.

На 12.08.2024г. ищцата погасила напълно и предсрочно задълженията си по Договор за кредит с max–300885806 от 25.07.2024г. , като заплатила общо сума в размер на 1859,34 лв., за което представя копие на платежно нареждане и справка за предсрочно погасяване. Посочва, че платените 1859,34 лева 1 представлявали: 1300лева- главница; 552,84 лева- такса бързо разглеждане;6,50 лева- обезщетение предсрочно погасяване. Счита, че сумата, платена за такса бързо разглеждане е платена по нищожна клауза и следвало да бъде възстановена като платена без основание. Счита, че Таксата за бързо разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлявало експресното разглеждане на документите за кредита. Именно затова тази клауза от договора имала за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, и същата на основание чл. 21 от ЗПК била нищожна.Нещо повече, тази такса не била включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена била и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което бил отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК - задължение на кредитора по договора бил да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаляло закона. Всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти всъщност прикривала възнаграждение на кредитора (ако се дължала и при точно изпълнение) или неустойка (ако се дължала в хипотеза на неизпълнение). Затова и таксата, ако е "доброволно" (а тя не била в настоящия случай) договорена или платена, следвала да залегне като елемент на годишния процент на разходите, което не било направено, и оттам заобиколена била нормата на чл. 19 ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по кредита.Навежда доводи, че всяка договорка между страните по договора, която предвиждала различен срок за приемане на предложението на присъстваща страна за сключване на договор за кредит, противоречи на закона.Таксата в размер 552.84 лева била значителна част от размера на получения заем, с което безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правел извод за нарушение, водещо до нищожност. Дори обработката на документи да се била случила "бързо", това не обосновавало цена на посочената услуга в подобен размер спрямо главницата. Твърди, че чрез посочената клауза било налице скрито оскъпяване на кредита и била постига забранена от закона цел - неоснователното 2 обогатяване на кредитора, поради което съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, била нищожна.На отделно основание счита, че посочената сума представлявала прекомерно висока печалба на кредитора и била предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която уреждала това задължение се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явявала нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита, че таксата била нееквивалентна и срещу нея кредитополучателя не получавал съизмеримо с пари благо. Предвид гореизложеното, заявява че таксата за бързо разглеждане на документи, с която кредиторът начислил допълнително сума в размер на 552.84 лева в чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, за нищожна, на основание чл.

10а, ал. 2 и 19, ал. 5 ЗПК, и неравноправна съгласно ЗЗП, поради което сумата е платена от ищеца без основание и следва да бъде възстановена от ответното дружество.

Моли съда, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, да осъди "Б.Е.Д.К." ООД, да и заплати сумата в размер 552.84 лева , която представлява заплатена без основание сума за такса бързо разглеждане.

Претендира за направените по делото разноски, вкл. и за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „Б.Е.Д.К.“ ООД, гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Ю.Б., в депозирания писмен отговор, като оспорва основателността на исковете. Оспорва твърденията за недействителност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и, ал. 2 и чл. 19, ал. 1 ЗПК.Оспорва твърдението, че предлаганите от него доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона. Следвало да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора бил предоставил, е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б.Е.Д.К.“ ООД, т.е договорът за кредит може да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в С. Е. формуляр като цена.

Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищецът сам пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата била уговорена 3 индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП.Искането до съда е да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира за направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съда постанови решение в полза на ищцовата страна, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 25.07.2024 г. между страните бил сключен договор за кредит № max–300885806 , по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата сумата 1300 лева срещу насрещното задължение на ищцата -кредитополучател да върне сумата на 12 бр. месечни вноски. Размерът на годишния лихвен процент бил уговорен на 38,47 %, а размерът на годишния процент на разходите 47,35 %. Общият размер на сумата, който ищцата следвало да върне възлизал на 1585,52 лева.

В клаузата на чл. 10, ал. 1 страните са уговорили, че при кандидатстването за кредит кредитоискателят изрично заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искане на кредит е в размер на 552,84лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита. Съгласно, ал. 2 на същия член от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично заявил желание да ползва експресно обслужване при условията на т. 7.4 от раздел V на общите условия. Паричната сума за това била в размер на 829,20 лева, и била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 10, ал. 3 от договора е приложен погасителен план с вноските за допълнителни услуги в размер на 247,38 лв. месечно и общо дължимо по кредита в размер на 2968,68 лева. Впоследствие , на 18.08.2024г. кредитът е погасен предсрочно, като видно от справка за пълно предсрочно погасяване и 4 преводно нареждане от 18.08.2024г., ищцата В. Б. е заплатила сумата 1859,34 лева, от които 1300,00лева –главница, 552,84лева-такса бързо разглеждане и 6,50 лева-обезщетение за предсрочно погасяване.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума аргумент от чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер. Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР 47,35 %, като този размер не надвишава максимално предвидения. Този размер обаче не отразява действителните разходи по кредита, тъй като не включва сумите по услугите "Експресно обслужване" и "Бързо разглеждане", които се начисляват на равни части през периода на договора съгласно погасителен план по чл. 10, ал. 3.

5

Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор суми за заплащане на услугите "Експресно обслужване"/която впоследствие не е заплатена предвид предсрочното погасяване/ и "Бързо разглеждане" са разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С уговорените в чл.

Разпечатката съдържа 22 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6679846-982e-4a45-a0c9-9e606abccbcf