Определение № 420 от 31.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. С.З., 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500164 по описа за 2025 година Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.2 48, ал.3, изр.ІІ-ро от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна частна жалба на П. Н. М., действаща чрез адв.

А. Д., срещу определение № 291/28.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 3590/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение на решение № 1125/31.12.2024 г. в частта му за разноските чрез присъждането на адв. А. Д. на допълнително адвокатско възнаграждение.

В частната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. първоинстанционният съд не е определил разумни и пропорционални размери на адвокатското възнаграждение, което да отговаря на критерия на справедливо обезщетяване на положения от адвоката труд.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяването на друг, с който ответното дружество „И.А.М.“ АД бъде осъдено да заплати по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 731,25 лв. с ДДС.

В срока за отговор на частната жалба ответниците по нея- „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, не са подали отговори.

След запознаване със становищата на страните и материалите по 1 делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Гр.д.№ 3590/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. е образувано по искова молба на П. Н. М., действаща чрез адв. А. Д., срещу „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, с която са предявени при условията на кумулативност пасивно субективно съединени установителни искове, с цени съответно от 3096 лв. и 504 лв.

С предявеният срещу „И.А.М.“ АД главен иск ищцата е претендирала обявяване нищожността на договор за потребителски кредит поради противоречието му със закона, а с иска, предявен срещу „Ф.Б.“ ЕООД – обявяване на нищожността на договор за поръчителство поради накърняване на добрите нрави или като сключен при липса на основание.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие от 14.05.2024 г., с който страните са се съгласили адв. А. Д. да окаже безплатна правна помощ на П. Н. М., която е материално затруднено лице.

С исковата молба е поискано при уважаване на исковете съдът да присъди в полза на адв. А. Д. по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждения в размер от 731,52 лв., с ДДС по иска срещу „И.А.М.“ АД, и от 480 лв., с ДДС по иска срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

С отговора на исковата молба ответното дружество „И.А.М.“ АД е оспорило предявения срещу него иск като неоснователен с възражения, относими към основанието на исковата претенция.

С отговора си на исковата молба ответното дружество „Ф.Б.“ ЕООД е оспорило предявения срещу него иск като неоснователен с възражения, относими към основанието на исковата претенция.

Преди провеждане на първото открито по делото заседание П. Н. М., действаща чрез адв. А. Д., е подала допълнителни становища по отговорите на исковата молба.

Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, без участието на ищцата или нейният пълномощник-адвокат, и без да са извършвани допълнителни процесуални действия или да са събирани други доказателства, освен представените от страните с исковата молба и отговорите й писмени доказателства, които съдът е приел с определението си 2 по чл.140 от ГПК.

С постановеното по делото решение съдът е уважил исковете за обявяване нищожността на договора за потребителски кредит и на договора за поръчителство.

Осъдил е двамата ответници да заплатят на адв. А. Д. възнаграждение в размер на 480 лв., с ДДС, като е приел, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност; осъществената защита е по едно кредитно правоотношение, съществува обилна съдебна практика по идентични казуси, поради което при осъществяване на защитата на ищцата не са положени поспециални усилия.

По молба на ищцовата страна за изменение на решението в частта за разноските Районен съд – С.З. е постановил обжалваното определение, с което е отказал присъждането на допълнително възнаграждение на адв. А. Д..

Съдът е аргументирал решението си за оставянето без уважение на молбата като е извършил преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото, без прилагането на разпоредбите на НМРАВ предвид наличието на задължителна за националните юрисдикции практика на Съда на Европейския съюз, обявяваща Наредбата за нищожна.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по следните съображения:

Налице е съдебна практика на Съда на Европейския съюз по дело № С438/22, която е задължителна за националните юрисдикции на държавитечленки, съгласно която националният съд следва да не прилага Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/.

При преценката на въпроса за отговорността на разноските българският съд не следва да прилага НМРАВ, а следва да изходи единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото.

3

В настоящият случай делото и с ниска фактическа сложност, т.к. спорът между страните се отнася до правото.

Делото не се отличава и с висока правна сложност, т.к. по отношение на решаваните от съда правни въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове на СЕС, както е налице и обилна практика по идентични спорове на националните съдилища, в т.ч. съдебни решения на ВКС, по които са дадени казуални тълкувания на закона.

При определяне на действителната правна сложност на делото следва да се има предвид, че са разгледани два иска, а извършените от адв. А. Д. в качеството му на пълномощник на ищцата процесуални действия се заключават в изготвяне и подаване на искова молба и изготвяне и подаване на писмени становища по отговорите на исковата молба, без негово участие в открито съдебно заседание.

С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за осъществената от адв. А. Д. правна защита и съдействие на П. П. М. правилно е определено от първоинстанционния съд в размер на 480 лв., с ДДС.

Така посоченият размер на възнаграждението съответства на понятията разумност и пропорционалност на разноските за адвокатско възнаграждение, изведени като критерий в решение на СЕС по дело С – 57/15, т.к. правилно са отчетени факторите предмет на спора и цена на труда, който следва да се положи за защита на съответното право.

Цената на труда се предпоставя в случая от предмета на спора, касаещ защита на потребител, и фактически извършената от адвоката работа по делото.

Както вече бе посочено по-горе в мотивите, по дела с подобен предмет е налице богата съдебна практика, в по-голямата си част задължителна за съдилищата.

Доколкото по делото не са извършвани процесуални действия с участието на адв. А. Д. в открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, то следва извода, че извършената от адвоката работа се отнася предимно до издирване на релевантната съдебна практика, послужила за изготвянето на исковата молба и впоследствие възпроизвеждането й в посочените документи, а изразените в становищата по отговорите на исковата 4 молба, както е посочено в самите тях, преповтарят вече заявените от страната в исковата молба доводи.

В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, посочено като релевантно и от Районен съд – С.З., че в случая адв. А. Д. не е положил усилия, изискващи индивидуална подготовка за конкретното дело, а е осъществил защита по дело, отнасящо се до еднотипни правни спорове, по които той е осъществил и осъществява правна защита на потребители-ищци срещу кредитори по потребителски кредити.

Следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. А. Д., съответства на положения труд, като в тази насока съдът отчита, че то съответства на максималният размер на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредбата за заплащането на правната помощ.

Според съда определените с този подзаконов нормативен акт размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир за възприетите от законодателя за справедливи минимални размери на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално представителство по граждански дела, определено на база предмет на спора и цена на иска.

В случая ниската фактическа и правна сложност на делото и фактически извършените от адв. А. Д. действия по осъществяване на процесуалното представителство и защита на П. П. М. обуславят справедливото възнаграждение за положения от адвоката труд да е съответно на максималния предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ размер на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения въззивният съд намира обжалваното определение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на делото право на разноски биха имали ответниците по частната жалба, но те не са направили такива.

Относно обжалваемостта на настоящият съдебен акт:

При спазване на разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК и с оглед цената на разгледаните в производството по гр.д.№ 3590/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. искове, определяща необжалваемост пред Върховния касационен съд на 5 решението на въззивния съд, то настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 291/28.01.2025 г., постановено по гр.д.

№ 3590/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6