Акт от 19.02.2020, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№……… гр.Радомир, 19.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 746 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „А.з.с.н.в.“

ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.., офис .. чрез пълномощника си ю.к. Благоева е предявил обективи кумулативно съединени искове против Л.Г.М. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Креди Йес“ ООД бил сключен Договор за паричен заем № ..от 16.11.2017 г., по силата на който на ответницата бил отпуснат паричен заем в размер 600.00 лева. Сочи, че страните договорили заемът да бъде върнат ведно с договорна лихва в размер на 60.68 лева, която следвало да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни вноски, като заемната сума следвало да бъде върната в срок до 16.04.2018 г. на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 132.14 лева, платими при първа погасителна вноска на 18.12.2017 г. и последна на 16.04.2018 г. излага доводи, че тъй като срокът на договора е изтекъл на 16.04.2018 г. с последната погасителна вноска не е обявяван за предсрочно изискуем.

Сочи, че с подписване на договора страните се споразумели изпълнението на договора да бъде обезпечено в поне две от посочените в договора обезпечения (запис на заповед, поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени договора условия, залог върху движима вещ на стойност над два пъти общата сума по договора за заем, първа по ред ипотека и банкова гаранция за период до 6 месеца след изтичане срока на договора в размер на два пъти общата сума за плащане по договора). Поради непредставянето на уговореното обезпечение в тридневен срок от подписването на договора била начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, в размер на259.32 лева, която била разсрочена на 5 равни вноски, всяка в размер на 51.86 лева, като по този начин погасителната вноска била в размер на 184.00 лева.

Твърди, че на длъжника било начислено и обезщетение за забава, което се изчислявало върху всяка падежирала неплатена погасителна вноска, в размер на 159.91 лева, за периода от 16.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди, че заемополучателят не е извършил плащане по дължимия паричен заем

Излага, че с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., и приложение № 1 към същия от 01.10.2018 г., кредиторът „Креди Йес“ ООД цедирал вземанията си срещу ответницата на ищеца, за което длъжникът бил уведомен с уведомление. При евентуалност се моли длъжникът да се уведоми за цесията с връчването на приложенията към исковата молба.

Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № ../2019 г. на РдРС, но тъй като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземанията.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 600.00 лева – представляваща главница по договор за паричен заем; сумата от 60.68 лева – представляващи договорна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г., сумата от 259.32 лева – представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 159.91 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като му се присъдят направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В потвърждение на изложеното в исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.

В срока за отговор, ответника Л.Г.М. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото молби от пълномощника си ю.к. Б. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника – Л.Г.М. не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори между страните, че на 07.05.2019 г. ищецът "А.з.с.н.в." ЕАД е подал до СРС заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Л.Г.М., като пред СРС е образувано ч.гр.д. № ./2019 г. Производството по образуваното пред СРС ч.гр.д. е прекратено и изпратено по подсъдност на РдРС, пред който е образувано ч.гр.д. № .. по описа на РдРС за 2019, г. като в полза на заявителя – ищец в настоящето производство е издадена заповед № 343 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2019 г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 600.00 лева, представляваща главница по договор за паричен заем с № ..от 16.11.2017 г., сумата от 60.68 лева – договорна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г., сумата от 259.32 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г., сумата от 159.91 лева – обезщетение за забава за периода от 16.12.2017 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът е дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като иска е предявен в указания на страната срок.

От приложения по делото и неоспорен договор за паричен заем № ..от 16.11.2017 г., сключен между „Креди Йес“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Л.Г.М., в качеството и на заемополучател се установява, че последната е получила от заемодателя сумата в размер на 600.00 лева, която се задължила да върне на 5 месечни погасителни вноски, всяка с размер от 132.14 лева, платими на 16-то число от месеца съгласно погасителен план, уговорен в договора, като първата погасителна вноска била с падеж 18.12.2017 г., а последната погасителна вноска - с падеж 16.04.2018 година. Страните уговорили месечен лихвен процент от 3.300 %, ГПР – 48.066 %, като общата сума за плащане по договора била 660.68 лева. С подписването на договора кредитополучателят декларирал, че е получил сумата, негов предмет.

В чл.6 от договора страните се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от заемателя, 2) банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от общите условия към договора за заем, в чл. 8 от договора, страните постигнали съгласие в случай, че заемателят не предоставел договореното в чл.6, ал.2 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в чл.9, ал.2 и т.4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 259.32 лева, платима разсрочено, съгласно приложение 2 към договора за заем.

Съгласно приложения към договора погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна вноска в размер на 132.14 лева, към която е добавена и сума от 51.86 лева, представляваща неустойка при липса на обезпечение, или Л.Г.М. дължала за периода 18.12.2017 г. до 16.04.2018 г. 5 погасителни вноски, всяка в размер на 184.00 лева и падеж на първа погасителна вноска – 18.12.2017 г. и падеж на 16-то число на месеца за останалите четири падежни вноски. Съгласно чл. 7 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.

По делото е приет и договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., сключен между "Креди Йес" ООД (цедент) и "А.з.с.н.в." ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 от 01.10.2018 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г. се установява, че вземането на "Креди Йес" ООД срещу ответника Л.Г.М., произтичащо от договор за заем № ..от 16.11.2017 г., е прехвърлено в полза на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което "Креди Йес" ООД е упълномощил "А.з.с.н.в." ЕАД да уведоми от името на "Креди Йес" ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от изпълнителния директор на "Креди Йес" ООД, както и уведомително писмо, с което "Креди Йес" ООД уведомява чрез "А.з.с.н.в." ЕАД ответника Л.Г.М., че задължението й по сключения договор за заем № ..от 16.11.2017 г. е изкупено от "А.з.с.н.в." ЕАД.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и ч.гр.д. № 494/2019 г. на РдРС.

Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Относно легитимацията на кредитора:

Вземанията по процесния договор са цедирани от „Креди Йес“ ООД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с приложение № 1 от 01.10.2018 г. по договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., в който под № 513 от приложението е посочен номер на договора № 32062, с датата на договора – 16.11.2017 г., както и името и ЕГН-то на кредитополучателя Л.Г.М., ЕГН ********** (виж л.26 от делото), т.е. посочен е номерът на процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателят.

В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора (т.9.5 от договора), а с общите условия към договора за кредит заемополучателят се е съгласил, че заемодателят може по всяко време да прехвърля правата си по договора на трети лица (чл.5, ал.3 от Общите условия към договора). Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД (л.28 от делото). Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 5759/2014 г., III г. о. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КР/..от 17.10.2018 г. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера е достигнало до длъжника с нея, поради което и съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, като прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника, в който смисъл е решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г., по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.