Решение № 921 от 01.11.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1079/2023
- Вид
- Решение № 921
- Подписан
- 01.11.2024
- В сила
- 25.08.2026
- Състав
- Симеон Симеонов Михов
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430 ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.342 ал.1, предл.трето · Наказателен кодекс
- чл.36 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 921 гр. Бургас, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Симеон С. Михов като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100101079 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.
В. З. с ЕГН **********, с адрес в гр.С., чрез пълномощник адв. Веселина Василева от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Генерал Гурко” № 18, ет.2 против ЗАД„ОЗК - застраховане“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от изпълнителните директори Александър Личев и Румен Д. - заедно, чрез пълномощник адв. Георги Бойков Христов, със съдебен адрес: гр.София, район Слатина, ул. „Кадемлия“ № 1 и при участието на трето лице – помагач на ответната страна К. М. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.П., област Б., ул.
„Р.“ № *, чрез пълномощник адв. Красимир Георгиев Марков от АК-Стара Загора, със съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул. „Промишлена“ № 20, за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за търпени болки и страдания в размер на 60 000 лева вследствие претърпяно ПТП в гр.Приморско, област Бургас на 24.06.2022г., сумата от 2129,61 лв. имуществени вреди – разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя – 29.05.2023г., до окончателното им изплащане.
Според изложеното в исковата молба, И. З. е пресичала ул. „Стара 1 планина“ в гр. Приморско на 24.06.2022г. около 22:30 ч. в района на кръстовището с ул. „Иглика“. В същия момент по пътното платно в посока от кръстовището след ляв завой по ул. „Стара планина“ се е движел л.а.м.“Мерцедес“ модел „Е 250 ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ, управляван от К.
М. М.. Поради недостатъчно внимание на водача след употреба на наркотични вещества - кокаин, лекият автомобил блъснал пострадалата, за което е било образувано ДП, приключило със съдебно споразумение по НОХД № 489/2022г. по описа на РС – Царево, по силата на което К.М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3, предл.второ, б.“а“, предл.второ, вр.ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК, вр.чл.5 ал.3, вр.чл.116, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост при форма на вината престъпна самонадеяност и след употреба на наркотични вещества – кокаин, причинил средна телесна повреда на пострадалата И. З..
На основание чл.55 ал.1, т.1, вр.чл.36 ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г, вр.чл.37 ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 14 месеца.
Станалото ПТП наложило, ищцата да бъде откарана по спешност в УМБАЛ Бургасмед АД, като в болницата се установило, че е получила счупване в долния край на левия крак, като била поставена имобилизация, а с плака и винтове счупването било фиксирано. След изписването , И.З. имала затруднения при движението и поради поставената гипсова шина, а на 14десетия ден били свалени конците. През цялото време приемала обезболяващи поради силните болки. След 3 месеца започнала физиотерапия, но въпреки това продължава да има остатъчни последици – оперативни белези, болки при продължително натоварване и при резки климатични промени.
Претенцията се обосновава с факта, че за л.а.м.“Мерцедес“ модел „Е 250 ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ има сключена застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗАД „ОЗК - застраховане“ АД по полица, със срок на валидност от 26.10.2021 г. до 25.10.2022 г. Поради това и на 29.05.2022 г. към ответника била предявена претенция за определяне и изплащане на обезщетение за претърпените от И. З. имуществени и неимуществени вреди, за което била образувана застрахователна преписка № ****. В тримесечния срок застрахователното дружество предложило крайно занижени обезщетения, които не съответствали на съдебната практика.
2
В постъпилия писмен отговор, ответникът оспорва исковата претенция изцяло както по основание, така и по размер, с изключение наличието на валиден застрахователен договор, действащ към датата на събитието, т.е. не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, участвал в ПТП, за посочения период. Не се оспорва и факта, че образуваното досъдебно производство е приключило със одобряване на съдебна спогодба и наложени наказания на прекия причинител на настъпилото ПТП.
Оспорен беше механизма на описаното от ищцата ПТП, причината за настъпването му и вината на пострадалата. По нататък в отговора на исковата молба се твърди съпричиняване от страна на ищцата, което е оценено на 50 %, тъй като същата е пресичала на забранено място, на 7 м от близкото кръстовище. Освен това същата е изскочила внезапно на пътното платно, без които действия катастрофата изобщо не би настъпила. Изобщо, според застрахователя И.З. е нарушила чл.113 и чл.114 от ЗДвП, с което е допринесла в значителна степен за станалото ПТП. Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба относно характера на претърпените травми и последиците от тях.
При условията на евентуалност се оспорва размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че не е съобразен с критериите посочени в чл. 52 от ЗЗД. Счита се, че претендираното обезщетение е завишено по размер и не следва да бъде уважавано за цялата претендирана сума.
Приложени са доказателства, че определеният размер на дължимо обезщетение на ищцата е 30 000 лв., като при 50 % съпричиняване от нейна страна са били изплатени 5629,61 лв. към 05.07.2023г. – 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2129,61 лв. за имуществени вреди;
11 500 лв. към 10.08.2023г. или общо 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Излагат се съображения за неоснователност на предявената претенция за лихви, след като е неоснователен и заявения главен иск.
Възразено беше и по отношение началния момент за търсене на лихви предвид чл.409 от КЗ, който позволява търсенето на лихви след изтичане на срока по чл.405 от КЗ, а не от датата на депозиране на заявлението пред 3 застрахователя.
Пълномощникът на конституираното трето лице – помагач на страната на ответника подаде молба за спиране на настоящото производство на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК – подадена молба за възобновяване на наказателното производство, която беше отхвърлена от съда с определение № 355/ 06.02.2024г. По същество заяви, че оспорва иска, като не е бил изяснен механизма на станалото ПТП, както и начинът на получаване на уврежданията от ищцата.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.
В съдебно заседание ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД не изпрати процесуален представител, а изрази писмено становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава с приетия размер на изплатеното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Пълномощникът на третото лице – помагач счита исковата молба за недоказана поради липса на причинно-следствена връзка между поведението на водача К.М. и настъпилото ПТП, както и степента на съприичняване от страна на пострадалата. Оспорва заключенията по приетите съдебно-автотехнически и медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалата и застрахователя е видно, че е била заведена щета при застрахователя № ****.(л.11-15 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след липсата на споразумение между страните по претенцията за плащане.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
4 чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение с ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - застраховане“ АД по отношение на участвалото в ПТП, МПС л.а.м.“Мерцедес“ модел „Е 250 ЦДИ“ с ДК № А 26 38 НХ, по повод ЗЗГО полица със срок на покритието 26.10.2021 г. до 25.10.2022 г. (непредставена).
Според влязлото в сила на 10.11.2022г. съдебно споразумение по НОХД № 489/2022г. по описа на РС – Царево (л.17-20), К.М. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.3, предл.второ, б.“а“, предл.второ, вр.ал.1, б.“б“, предл.второ, вр.чл.342 ал.1, предл.трето от НК, вр.чл.5 ал.3, вр.чл.116, чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост при форма на вината престъпна самонадеяност и след употреба на наркотични вещества – кокаин, причинил средна телесна повреда на пострадалата И. З..
На основание чл.55 ал.1, т.1, вр.чл.36 ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години, а на основание чл.343г, вр.чл.37 ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 14 месеца.
На К.М. е бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с дата 24.06.2022г. и час 23:08, която е отчела употреба на кокаин. Същото е установено и след извършена съдебнахимико-токсикологична експертиза (л.58-61) по време на ДП. С платежни нареждания на 17.07.2023г. по сметка на И. З. е преведена сумата от 5629,61 лв. и на 10.08.2023г. още 11 500 лв., двете с посочено основание „застрахователно обезщетение“ по посочена заведена щета.
Според писмо от община Приморско (л.219), мощността на уличните лампи на ул. „Иглика“ и ул. Стара планина“ в гр.Приморско е 50 W, като за изследвания период не са постъпвали оплаквания за неработещо улично осветление в този район.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.318-325), автомобилът е технически изправен. Описан е подробно механизма на станалото ПТП, което се е случило на 20 м от близкото кръстовище. Л.а. „Мерцедес“ е идвал от ул. „Иглика“ и е завивал наляво на кръстовището с ул. „Стара планина“, като макар да е възприел пешеходката, е решил да мине пред нея. З. забелязала, че автомобилът не 5 спира и също решила да избърза и да пресече пред него. М. намирайки се вече в лявата лента за движение, предприел аварийно спиране, но последвал страничен, тангенциален удар с левия калник и лявото странично огледало, в резултат на което ищцата паднала на асфалта, а лявата гума на колата увредила левия глезен. Водачът М. е можел да възприеме пешеходката на 50 м напред поради наличието на адаптивни фарове на автомобила си, но вместо това е решил да изпревари пешеходката и да мине пред нея, навлизайки в насрещното платно, вместо да спре и да изчака преминаването .
В своето заключение вещите лица по приетата тройна съдебноавтотехническа експертиза (л.387-404) са изготвили мащабна скица на местопроизшествието – л.401, с подробно посочени разстояния и приети местоположения на участниците. Подробно е описан механизма на станалото ПТП, който не се отличава от същия на в.лице Г. по приетата единична САТЕ.
Нараняването на левия глезен е станало след като лявата гума на автомобила е преминала през него, на мястото е останало петно кръв от получената открита рана. Пешеходката при ускоряването на своя ход се е движела с около 5,6 км/ч.
Автомобилът се е движел със около 23,4 км/ч, а в момента на удара с 16,6 км/ч. Автомобилът е спрял 3,5 м след удара. Вещите лица са приели, че причина за настъпване на ПТП са от една страна, пресичане от страна на пострадалата на място, което не се счита за пешеходна пътека. От друга страна, водачът на автомобила е навлязъл в лявата лента за движение без да има основания затова, като е следвало да заеме дясната лента по посока на движението си след излизане от кръстовището.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.326-335), вещото лице д-р Х. Х. е изброил получените от ищцата травми: фрактура на фибуларния малеол на лява глезенна става; разкъсно-контузна рана в областта на медиалния малеол на лява глезенна става; разкъсване на делтоидната връзка на лява глезенна става в резултат на сублуксация на лява глезенна става, предприетите медицински интервенции и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Установяването на фрактурите е последвано от консервативно лечение, като последиците следва да отшумят за около 3-4-5 месеца. Описани са усложненията и състоянието на ищцата при извършен на 01.05.2024г. преглед от вещото лице.