Решение № 79 от 21.03.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Кърджали, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело № 20215140101746 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Лавчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.Д.Х.***, представлявано от управителя Н.Л.Л., чрез упълномощен адвокат, срещу ответника „Меаца“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Х.Б.**, представлявано от управителя Ф.Ф.И., с посочена цена на иска 2 983.07 лв., формирана от 2 738.16 лв. главница, представляваща частично неплатена цена на доставка и монтаж на ВиК инсталация за обект – Болница в Сливенски минерални бани, за която е издадена фактура N 0000000993 от 27.01.2021г. на обща стойност 11 738.16 лв., и от 244.91 лв. лихва за забавено плащане за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ. Изложени са твърдения, че ищецът извършил в полза на ответника доставка и монтаж на ВиК инсталация за обект – Болница в Сливенски минерални бани, за която е издадена фактура N 0000000993 от 27.01.2021г., по която е извършено плащане в размер от 9 000 лв., и дължима е сумата от 2 738.16 лв., а поради забава е дължима и сумата от 244.91 лв. лихва за забавено плащане за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ., както и законна лихва върху главниц а т а от датата на предявяване на иска на 15.12.2021г. и до окончателното й изплащане Искането, което и в съдебно заседание се поддържа чрез процесуален представител адвокат, е ответникът да се осъди да плати на ищеца исковите суми и разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Меаца“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и в съдебно заседание не се представлява.

1

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявените осъдителни искове са по чл.327, вр. чл.318 и сл. от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парични вземания, произхождащи от търговска сделка, за която е издадена процесната фактура N 0000000993 от 27.01.2021г.. Същата е издадена от ищеца на ответника за сумата 11 738.16 лв., с основание за издаването й - доставка и монтаж на ВиК и ОВ инсталация на обект „Болница“ в Сливенски минерални бани. Фактурата е едностранно подписана за ищеца и не засвидетелства получаването на доставката, което обстоятелство установява неоспореното от страните заключение на допуснатата ССчЕ. Според него, фактурата е надлежно осчетоводена от страните по нея, с упражнено от получателя на доставката/ответника/ право на данъчен кредит по справка –декларация по ЗДДС за данъчен период за м.април 2021г., който в полза на доставчика/ищеца/ прави частични плащания и дължима е сумата от 2 738.16 лв., върху която и за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ. законната лихва възлиза на 244.91 лв..

Съгласно трайната съдебна практика упражняването на правата на търговеца, свързани с използването на данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство за наличието на съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на процесната фактура в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението за дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото съществуване, което обуславя правомощие на съда да уважи иска за главница за неплатена цена на материализираната с фактурата доставка до непогасения й размер от 2 738.16 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 15.12.2021г. до окончателното й изплащане, както и с обезщетение за забава от 244.91 лв. за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ. В срока по чл.131 от ГПК, както и в първото по делото заседание, ответникът не е направил възражение за неизпълнение на доставката, в частност за забава на продавача като търговец. Поради това и предвид осчетоводяването на доставката, съдът приема, че обстоятелствата, от които произтичат вземанията на ищеца, са доказани главно и пълно.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, а съгласно чл.327, ал.2 от ТЗ ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

Съдът приема, че ответникът изпада в забава да плати цената на доставката от датата, посочена от ищеца, с оглед диспозитивното начало и обстоятелството, че тази дата съвпада с датата на фактурираната доставка по ДДС. Съгласно чл.294, ал.1 от ТЗ 2 лихва между търговци се дължи, освен ако друго е уговорено, като съгласно чл.72, ал.1 от ЗДДС осчетоводяването на фактура за доставка по ДДС от получателя й и съответно упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е допустимо за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, за което е необходимо съгласно чл.72, ал.2 т.1 от ЗДДС регистрираното по ДДС лице да включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период.

Следователно, осчетоводяването на процесната фактура е от значение за ползването на правата по ЗДДС, но не и за възникване на правото на продавача да получи цената на стоката, тъй като изпълнението на задължението му по договора за продажба е правопораждият това му право факт, а в случая изпълнението на договора от продавача не е оспорено от купувача.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по настоящото дело в пълен размер, които възлизат на 119.32 лв. за държавна такса по делото, 630 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. за държавна такса за обезпечителна заповед и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо 904.32 лв., които са в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, Районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Меаца“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Х. Б. ***, представлявано от управителя Ф.Ф.И., да заплати на „Лавчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.Д.Х.***, представлявано от управителя Н.Л.Л., сумите, произхождащи от неизпълнение на търговска доставка от 27.01.2021г., както следва:

1. сумата 2 738.16 лв., представляваща частично неплатена цена на доставка по фактура N 0000000993/27.01.2021г., ведно със законната лихва от 15.12.2021г./дата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане,

2. сумата 244.91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 2 738.16 лв. за периода от 27.01.2021г. до 14.12.2021г. включ., както и сумата 904.32 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3