Решение № 1594 от 16.04.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ………………гр. Варна, 16.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина

Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17723/2018г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника О.С.А., ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумите, както следва: 386,24лева, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1115369 на адрес гр. Варна, *** за периода от 09.03.2017г. до 09.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.07.2018г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 19,82лева, представляваща лихва за забава начислена върху главницата за периода от 06.05.2017г. до 28.06.2018г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5306/05.07.2018г. по ч.гр.д. № 10516/2018г. по описа на ВРС, 8 състав.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в обект находящ се в гр. Варна, ул.

„Цар Иван Срацимир“ № 83. Твърди, че за периода от 13.05.2016г. до 14.05.2018г. е доставил услуги цената, на които ответникът не е заплатил. По партидата му е натрупана като дължима главница в размер на 680,44лева, ведно с лихва за забава от 68,18лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи до 28.06.2018г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК по ч.гр. д. № 10516/2018г. по описа на ВРС. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражение. На 27.09.2018г. се сочи, че е извършено плащане на каса на сумата от 350лева, с която са покрити 294,20лева главница за периода 13.05.2016г. до 06.04.2017г. и 55,80лева лихва за забава върху нея. Предвид на това за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на останалата част от задължението по заповедта по чл. 410 ГПК по отношение, на която плащане не е извършено. Посочва, че задължението касае служебно начислено количество вода в хипотезата на неизпълнение на задължението на потребителя по извършване на периодична проверка на индивидуалния водомер в имота му и изтичане на 3месечния срок, в който е следвало да бъде сторено това. Искането отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.

В срока по чл.

131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Оспорва да има качество на потребител на доставяни от ищеца услуги в посочения имот. Твърди, че не притежава право на собственост в него, а партидата се води на името на Хатидже А.

Мазлъм. Извън това за ползваните услуги в периода

13.05.2016г. до 14.05.2018г. се твърди, че е сключен споразумителен протокол- спогодба за разсроченото им плащане под № 00005273/27.06.2018г., в които са посочени задълженията, начин на плащането им, фактурите и периодите, за които се отнасят тези задължения. Ето защо, оспорва процесуалната и материалната си пасивна легитимация по исковете. Молбата е за тяхното отхвърляне и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуален представител оспорва претенцията. Не оспорва претенцията по размер, че не е бил осигуряван достъп до водомераи че за процесния период в имота е имало двама обитатели. Твърди, че собственик на имота е наследодателят му С.

А., който след смъртта си е оставил като наследници съпруга и две деца. По същество моли за нейното отхвърляне, респ. частично уважаване.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща неплатени главница и лихва за забава, дължими за ползвани и неплатени В и К услуги. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 10516/2018г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу която ответникът е надлежно възразил в срок. Доколкото ищецът сочи, че е получил плащане на част от сумите по заповедта, извършено след издаване на заповедта, понастоящем заявява претенцията си само за част от сумите и периода, за които погасяване няма.

Фактическият състав на правото на ищеца възлага в негова доказателствена тежест да установи, пълно и главно, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида с кл. 1115369 на адрес гр. Варна, ул. „Цар Иван Срацимир“ № 83, че количеството вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната, респ. настъпили са предпоставки за служебно начисляване, неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.

От представените по делото справки за недобора на частен абонат с № 1115369 и посочен титуляр О.С.А. за обект, находящ се в гр. Варна, ***, е видно, че общото задължение за консумирана вода по партидата за периода 09.03.2017г. до 09.05.2018г. е в размер на 386,24лева. Начислената от ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху съответните главници към 28.06.2018г. е 19,82лева.

Ищцовото дружество е представило карнет по партидата, в който са отразявани показанията от 25.09.2013г. до 13.02.2019г.

От направените в тях отбелязвания е видно, че за процесния период до 09.08.2018г., когато е вписан нов абонатен номер, е налице отбелязване на служебна консумация от по 10куб.м. на месец, след като при отчета на 26.01.2016г. е вписано в забележка, че водомерът е повреден.

С нарочни констативни протоколи № 118/12.09.2017г. и № 029/05.04.2018г. е удостоверено, че на посочените дати е извършена проверка при отказ на абоната да осигури достъп за извършване на отчет за периода съответно 06.02.2017г. до 12.09.2017г. и 12.09.2017г. до 05.04.2018г.

Със заявление до ищцовото дружество вх. № М-527 от 27.06.2018г., ответникът като наследник на покойния си баща С. Мазлъм, се е позовал на погасителна давност относно задължения за ползвани ВиК услуги в имота на ***, като е отправил молба за заличаване на задълженията му за периода 02.06.2005г. до 25.03.2015г. Видно от удостоверение за наследници е, че С. Мазлъм /С. А./ е починал на 16.12.1996г., като е оставил наследници- съпруга Хатидже Мазлъм и две деца Зюмбюлка Бабаджанова и О.А..

Със заявление №

**********/28.06.2018г. Хатидже Мазлъм е оправила искане за прехвърляне на нейно име на партидата водена на името на О.А. за аб. № 1115369. На 27.06.2018г. между ищеца и потребителя с № 1115369 и титуляр С. А., представляван от пълномощник И.И. е сключена спогодба за разсрочено плащане № 5273/27.06.2018г. на натрупани задължения за периода 13.05.2016г. до 27.06.2018г., с краен срок на погасяване 04.10.2018г.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че собственик на водоснабдения имот е бил С. А., както и че за процесния период имотът е обитаван от двама потребители.

В разглеждания казус, ответникът е оспорил да има качество на потребител на предоставяните от ищеца услуги в посочения имот. Дефиниране понятието потребител на водоснабдителни и канализационни услуги се съдържа в пар.

1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и това е физическо лице- собственик или ползвател на имота, за който се предоставят ВиК услуги. Не се спори, а и от ангажираните писмени доказателства е видно, че имотът е бил собственост на бащата на ответника С. А. Последният е оставил трима наследници по закон- съпруга и две деца, и при липса на доказателства за обратното, следва да се приеме, че наследствените им квоти в собствеността са тези посочени в чл. 9, ал. 1 ЗН, т.е равни. Съгласно чл. 62, ал.2 ОУ на дружеството, при смърт на потребител, операторът променя партидата на името на наследника или един от тях по писмено споразумение между тях, а при липса на такова, на всички наследници. Съобразявайки това, налага се извод, че липсват надлежни доказателства, че титуляр на партидата е еднолично ответникът, като е неясно въз основа на какви документи е станало това. Напротив, установява се, че партидата за имота се е водила на името на починалия С. Мазлъм /С. А./. Едва със заявление № **********/28.06.2018г.

Хатидже Мазлъм е поискала прехвърляне на нейно име на партидата аб. № 1115369 водена на името на О.А.. Представеният споразумителен протокол- спогодба за разсрочено плащане от 27.06.2018г. е негоден да опровергае този извод, защото е неясно с кое лице е сключена спогодбата.

Отразено е единствено, че се сключва с абонат с № 1115369 и титуляр С.

М. А. чрез пълномощник И.И., без идентифициране на упълномощителя. Като неоснователни следва да се определят възраженията на ответника, че титуляр на партидата е била Хатидже Мазлъм, защото това е станало по нейно заявление, но в един последващ процесния период момент. Ето защо, доколкото ответникът притежава право на собственост във водоснабдения имот, то той има и качеството на потребител на предоставяни В и К услуги в него. Неговата отговорност обаче за процесния период се ограничава само до размера на правата притежавани в съсобствеността, т.е 1/3ид.ч., вкл. защото дружеството В и К оператор е имало възможност да приложи чл.62, ал. 2, изр.посл. ОУ. Като потребител, съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, задължение на ответника е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички потребители, включително и за ответника. Печатните издания са публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване. С влизане в сила на ОУ на 26.07.2006г. и на 24.02.2015г. с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 69, ал.2 ОУ, същите са станали част от договорните им отношения.

Приложими са и нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

В чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави индивидуален водомер.

Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на потребителите. Съгласно чл. 34а от Наредбата индивидуалните водомери подлежат на периодични проверки, като в случай, че не е извършена такава, то количеството изразходвана вода се изчислява по чл.39, ал. 6 вр.ал.5, т. 1, т.е по 5куб.м. на обитател. Ответникът не е оспорвал исковата претенция по размер, нито начинът за нейното определяне. Затова следва да се приеме, че количеството служебно начислена вода е правилно определено от ищеца. Служебно начислената консумация се явява като компенсация за водопреносното предприятие за неотчетеното количество услуги. Приемане на обратното би довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на услугата. Затова съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на потребената вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, изчислени съобразно предвидените компенсаторни механизми. При липса на твърдения за погасяване на това задължение, то исковата претенция за главница следва да бъде уважена до размера от 128,75лева /1/3 от 386,24лева/ и отхвърлена като неоснователна за разликата до пълния размер.