Разпореждане № 203 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 203 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20261200500316 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 13364/17.11.2025 г., подадена от А. С. А., ЕГН **********, адрес: с. Ю., общ.

Я, чрез адв. Е. Я., против Решение № 304/29.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 432/2023 г. по описа на Районен съд Р.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение.

Сочи се, че съдът е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно приложение на закона, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Твърди се, че са останали недоказани твърденията на ищеца, че е собственик на частта от имот, отразена в УПИ IX, пл. 207 в кв. 14 по ДРП на с. Ю. от 1985 г., в която е изграден процесния навес-гараж. По делото не са анагажирани доказателства за идентичност - пълна или частична, между имота по нотариалния акт от 1975 г. и този от 1990 г., не са представени, Не са ангажирани доказателства и какви са били границите на това дворно място към 1975 г., за да се прави преценка дали същите включват и сега спорните площи. Сочи се, че НА от 1990г. не легитимира ищеца като собственик на целия парцел IX, доколкото е неизвесно на какво е бил собствнеик праводателя на ищца. Първоинстанционният съд не е обсъдил липсата на КП от 1974 год., а от там и невъзможност изобщо да се установи дали дворното място, описано в НА от 1975 год. на праводателя на ищеца, е идентично на УПИ IX, предмет на защита в настоящото дело. Сочи се още, че от приетите като доказателства експертизи се установява, че УПИ 1

IX в кв. 14 по ДРП на село Ю. от 1985 година е бил съставен от няколко имота.

Той е бил отреден за имот пл. № 207, но за да бъде упълномерен парцела, към имот пл. № 207 са били придадени части от съседни имоти и по конкретно от юг са били придадени 80 кв. м. от друг имот, който не е част от имот пл. № 207. Процесиите 80 кв. м. са били част от УПИ IX в кв. 14, но като придаваемо място към парцела, с цел неговото упълномеряване. В тази връзка ищците не са ангажирали доказателства, че същите са уредили регулационните сметки, касаещи тези придаваеми места, поради което не може да се приеме, че планът е приложен и респ. ищците са собственици на спорната площ. При обсъждане на точно тези факти и обстоятелства, съдът не е съобразил, че вещото лице не е разполагало с предходния план на с. Ю., действал преди приемане на плана от 1985 г., но действал към момента на издаване на гореописаните нотариални актове. Според експертното заключение, с плана от 1985 година парцелът на ищеца е бил упълномерен с части от съседни имоти, които не са отразени цифрово в новия план, нито в разписния лист към последния, което не означава, че парцелът на ищеца не бил упълномерен с част от имота на ответника, т.к. с просто око е видно, че имотите са били съседни. В тази връзка изводът на съда, че, щом двата парцела на ищеца и ответника са разделени от улица, то имотите не са били съседни е неправилен.

От показанията на свидетелите на ответника безспорно се установява, че спорната площ винаги е владяна от А.и, като това е част от техен имот, съществуващ още от преди масовизацията. От необсъдените от съда обяснения на в.л. в с.з. на 28.06.2024 г ставало ясно и че спорната площ е обозначена отделно от останалата част от имота, включен в УПИ IX, макар и без поставен номер. Сочи се, че ДРП на село Ю. от 1985 г. по отношение на парцел IX, пл. № 207 в кв. 14 не е бил приложен, както към 1985 г., когато е бил одобрен сега действащия ДРП - ПУП на село Ю. и е действал ЗТСУ (отм.), така и към 2019 година, когато е била издадена скицата - виза за проектиране на нов строеж. Установява се от доказателствата, че ищецът не е извършил каквито и да било действия по прилагането на ДРП на село Ю. от 1985 г. по отношение на придаваемите се части (процесните 80 кв.м.) към неговия парцел IX в кв. 14 в срока по § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ. При това положение, на 01.10.2001 г., съгласно § 8, ал. 1, изречение 1 от ДР на ЗУТ в редакцията им към 2001 г., след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени 2 дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява, а Общинската администрация служебно изменя дворищнорегулационните планове по писмено искане на заинтересуваните собственици, като поставя в съответствие новите вътрешни регулационни линии по съществуващите граници на поземлените имоти.

Твърди се също, че от събраните доказателства не се установява ответникът да извършва действия, които да се приемат като незаконосъобразни и кумулативно ограничаващи правата на ищеца.

Не се установявало също така владението върху процесните 80 кв.м. да е губено от наследодателя на ответника, от неговите праводатели, както и от самия него.

Сочи се, че при постановяване на решението си съдът не се е съобразил със съдебната практика, която е цитирана във въззивната жалба.

Твърди се, че съдът е нарушил чл. 146, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е изготвил непълен доклад по делото, както и разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, тъй като не е основал своето решение на всички събрани и относими към спора доказателства. Според жалбоподателя липсват мотиви към решението на първоинстанционния съд.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – Ю. Ю. М.. Със същият се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения, като се сочи, че по категоричен начин било доказано, че ищецът е собственик на процесния имот, а ответникът самоволно си е направил навес в същия имот. От доказателствата по делото не се установява ответникът да е владял част от имота на ищеца с площ 80 кв.м. в продължение на повече от 10 години – постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, поради което правилно е отхвърлено възражението на ответника с правно основание чл. 79 от ЗС за придобиване на имота по давност.

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендират се разноски.

И двете страни не правят доказателствени искания.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът 3 установи, че депозираната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд.

Ето защо, на основание чл. 267, ал.1 ГПК, следва да се насрочи открито съдебно заседание по делото, с призоваване на страните.

Мотивиран така, съдията - докладчик

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4