Решение № 903 от 24.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 903 гр. Пловдив, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20215300502739 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1, чл.138, чл.240, чл.82 и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ***, против Решение № 1458/11.08.2021г., постановено по гр.д.

№ 17523/2020г. в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че Д. Ц. Й., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ***, дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.138 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 12 267,36 лв., представляваща главница, дължима по договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от 30.05.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя И.Г.И., ЕГН: **********, по който поръчител е ответникът; сумата от 668,22 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 29.02.2020 г. до 26.08.2020 г.; сумата от 29,46 лв.– обезщетение за забава за периода от 25.11.2019 г. до 26.08.2020 г., както и 1 сумата от 120 лв.– заемни такси, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 5242/ 21.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 11064/2020 г. на РС- Пловдив, IV гр.с., срещу кредитополучателя И.Г.И., ЕГН: ********** и поръчителя Д. Ц. Й., ЕГН:

**********, ; както и е осъден да заплати на дружеството сумата от 792,45 лв.– разноски в исковото и заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, чрез юрк.Г.А., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.

Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от „Банка ДСК“ АД против Д. Ц. Й. е заведена искова молба на осн. чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК, с която посочва, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. и допълнително споразумение към него от 30.05.2019 г. между „Банка ДСК“ АД и кредитополучателя И.Г.И., по който поръчител е ответникът. На кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 14 000 лв., която била изцяло усвоена от него на дата 21.12.2017 г. Съгласно чл.2 от договора срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с вноски, подробно описани като размер и падеж в погасителния план. Ищецът посочва, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане на 10 погасителни вноски, считано от 27.08.2020 г., за което кредитополучателят бил надлежно уведомен. За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11064/2020 г. на ПРС, IV гр. с., срещу която длъжникът възразил, поради което и ищецът предявява настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Направено е искане за уважаването им и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответникът Д. Ц. Й., чрез адв. Д.Б., е депозирал в срок Писмен отговор по чл.131 от ГПК, със становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е спазен предвиденият в чл.147 ЗЗД шестмесечен срок за ангажиране на отговорността на поръчителя, като твърди, че предсрочната изискуемост е обявена на 17.02.2020 г., а не както твърди 2 ищецът – на 27.08.2020 г. Намира, че сключеното споразумение от 30.05.2019 г., в което се изменят съществени условия в договора за кредит, не обвързва поръчителя, доколкото не било изискано неговото съгласие за това. Твърди, че договорът за поръчителство е прекратил своето действие с подписването на допълнителното споразумение. Прави възражение за недействителност на процесния договор за кредит на основанията, посочени в чл.22, вр. чл.11, ал., т.12 и т. 20 от ЗПК, поради което недействителен бил и договорът за поръчителство. Направено е искане за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Районният съд, при постановяването на решението, е изградил правилна фактическа обстановка.

От договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. се установява, че между „Банка ДСК” ЕАД, от една страна в качеството на кредитор, и И.Г.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор, по силата на който кредиторът отпуска на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 14 000 лв., със срок на издължаване на кредита от 120 месеца, с крайна падежна дата на 21.12.2027 г., видно от представения погасителен план.

Договорът е сключен при общи условия, които съгласно т.18 са неразделна част от него. Съгласно т.8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,8% годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR 0,268 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,532 %, при изпълнение на условията на програма ДСК Партньори плюс. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне 3 лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6- месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,128 %. Годишният процент на разходите е в размер на 9,50 %, като може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.

Вземанията по процесния договор за кредит са обезпечени с договор за поръчителство, сключен на 21.12.2017 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответника Д.Й.. С договора за поръчителство се обезпечава изпълнението 3 на задълженията на кредитополучателя И.И., по договора за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г. за сумата от 14000 лв., за срок от 120 месеца и при променлив лихвен процент.

Съгласно т.2 от договора за поръчителство поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, да ги изпълнява в съответствие с договорените условия, включително и когато са настъпили промени, основани на тези условия. В други случаи на промяна поръчителят отговаря само ако е приел писмено промяната.

На 30.05.2019 г. е сключено допълнително споразумение към процесния договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2017 г., между ищцовото дружество и кредитополучателя И.Г.И., съгласно което остатъкът от дълга е в размер на 13498 лв., като следва да се издължи за срок от 102 месеца. Видно от погасителния план крайната падежна дата е на 30.11.2027 г.

Съгласно т.6 от допълнителното споразумение кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит е 12,555 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент. ГПР е в размер на 13,30 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия. Уговорено е, че след преструктурирането на кредита се запазват обезпеченията – лично поръчителство от ответника, който остава солидарно задължен с длъжника по първоначалните параметри на договора за кредит от 21.12.2017 г.

До длъжника И.Г.И. е изпратено уведомление изх. № 0040- 2000593/ 04.02.2020 г. (л.5 от ч.гр.д. № 11064/ 2020 г. на РС Пловдив, IV гр.с.) за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задължението по сключения договор за кредит от 21.12.2017 г.

Уведомлението е връчено на длъжника на 15.06.2020 г. по реда на чл.47 ГПК.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице С.К., която е кредитирана от съда се констатира, че по процесния договор за кредит сумата в размер на 14 000 лв. е усвоена на 21.12.2017 г. по разплащателната сметка на кредитополучателя И.Г.И. в „Банка ДСК” ЕАД.

По договора са извършени плащания в размер на 3750,65 лв., от които са погасени следните вземания: главница – 1435,12 лв., договорна 4 лихва от 2306,19 лв., наказателна лихва – 9,34 лв.

Остатъчното задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 28.08.2020 г. е както следва: главница в размер на 13095,53 лв., договорна лихва от 1348,93 лв. за периода 25.10.2019 г. – 26.08.2020 г., санкционираща лихва в размер на 29,46 лв. за периода от 25.11.2020 г. до 26.08.2020 г., както и такса изискуем кредит в размер на 120 лв.

С решението на Районния съд са уважени частично предявените искове, поради което и ответникът Д. Ц. Й. /поръчител по договора за кредит/, е останал недоволен, за тази конкретна постановена част.

Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

1.Относно въведеното с жалбата възражение относно приетия извод от Районния съд за настъпила предсрочната изискуемост.

Районният съд, в решението си, е мотивирал, че съгласно т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.

За да настъпи предсрочната изискуемост на кредита следва да са настъпили кумулативно уговорените в договора обективни обстоятелства – неплащане на определен брой вноски от страна на кредитополучателя, а също така и банката да е съобщила на длъжника настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. За последното следва да е налице 5 редовно връчване от уведомление за посочения факт на длъжника, след като са се проявили обективните обстоятелства – неплащане на вноските по кредита. В случая в т.18.2 от Общите условия, които са неизменна част от процесния договор за кредит е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент. Предвидено е, че посочените последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.

По делото се съдържали данни за изпратено до кредитополучателя И.Г.И. уведомление изх. № 0040-20-00593/ 04.02.2020 г., видно от което се уведомява длъжникът, че поради забава в погасяването на задължението по договор за банков кредит от 21.12.2017 г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на дата 15.06.2020 г. от нотариус, за което е направено надлежно отбелязване. Настъпили са и обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно – забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни.