Разпореждане № 28458 от 03.11.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28458 гр. София, 03.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Я.М.Ф като разгледа докладваното от Я.М.Ф Частно гражданско дело №

20211110159708 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 71615/18.10.2021г. на „.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. Р. С. за сумата в размер на 397,06 лева, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № ./26.07.2015 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 243,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.07.2016 г., сумата в размер на 55,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2015 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в размер на 120 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 397,06 лева, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № ./26.07.2015 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 243,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.07.2016 г., сумата в размер на 55,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2015 г. до 24.09.2021 г.

По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира следното:

Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за сумата 120 лева, за която заявителят поддържа, че представлява дължими от Т. Р. С. такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на 1 потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.

Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.

По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:

В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в размер на 225 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, от които 50 лв. за подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лeвa – представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита по заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението на пълномощника на „.“ ЕООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75 лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да бъде възложена сумата в размер на 61,49 лева, представляваща сторени от заявителя съдебни разноски в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

2

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“ ЕООД срещу Т. Р. С. за сумата в размер на 397,06 лева, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № ./26.07.2015 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 243,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до 26.07.2016 г., сумата в размер на 55,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.08.2015 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в размер на 61,49 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на заявителя.

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение с вх. № 71615/18.10.2021 г. на „.“ ЕООД срещу Т. Р. С. за сумата в размер на 120 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на процесните вземания.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3