Решение № 64 от 05.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ямбол, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330201028 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Х. от гр. Сливен, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 25-0814000281/10.11.2025г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева, или 255,65 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и е постановено отнемане на 10 контролни точки за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира за отмяна на НП с общи доводи, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и не са взети предвид обстоятелствата, изключващи отговорността, без да се сочат конкретните пороци и неотчетените обстоятелства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП първо на процесуално основание. В тази връзка навежда оплаквания, че оспореното НП е издадено въз основа на отказ на прокурора да образува ДП, който не е сред основанията в ЗАНН за издаване на НП, и освен това, не съдържа конкретни доказателства за 1 извършено нарушение. По същество развива доводи за субективна несъставомерност на деянието, поради незнание за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил и невъзможността на водача несобственик на МПС да извърши проверка за това. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

АНО, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.10.2025г. около 20:20 часа в с. Лозенец, Община Стралджа, обл.

Ямбол, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № СА 8861 ХТ, движейки се по ул. „Георги Димитров“. До № 37 на бил спрян за проверка от екип на РУ – Стралджа, в състав свидетелите Р. Т. и С. С.. След справка посредством работна станция за отдалечен достъп свидетелите установили, че автомобилът е собственост на трето лице – З.И.Д., ЕГН **********, и от 11.09.2025г. е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.145, ал.15 от ЗДвП. С оглед констатациите при проверката, св. Т. съставил на водача АУАН серия GA, № 663812/17.10.2025г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения.

По случая била образувана преписка вх. № 5227/2025г. по описа на ЯРП, приключила с постановление от 05.11.2025г. за отказ да се образува наказателно производство.

След отказа на ЯРП - на 10.11.2025г., срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Т. и С., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и поради това се кредитират изцяло.

По същество, възприетите от съда фактически положения не се оспорват от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени формата и ред за издаване, съдържа изискуемите от ЗАНН реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП, съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Посочен е точно и нарушения закон разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е налице пълно съответствие между твърдяното деяние и вмененото нарушение.

Несподеляеми са доводите на защитата за допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на наказанието, тъй като разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН изрично предвижда образуване на АНП в случаите, когато прокурорът е отказал да образува наказателно производство, а непосочването на доказателствата за извършеното нарушение не е сред реквизитите, чиято липса представлява абсолютно основание за отмяна на НП.

По същество страните не спорят, а и от доказателствата по делото е безспорно установено, че извършеното от жалбоподателя покрива обективните признаци на вмененото му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС по пътищата отворани за обществено ползване, доколкото доказателствената съвкупност безпротиворчиво сочи, че към датата на извършване на деянието управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл.145, ал.15 от ЗДвП.

По спорния въпрос - за субективната съставомерност, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя не покрива субективните признаци на вмененото му нарушение, тъй като същият не е собственик на автомобила, няма доказателства да е знаел за служебно прекратената регистрация и е бил в обективна невъзможност да провери дали превозното средство е надлежно регистрирано.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, в редакцията й към 3 момента на извършване на деянието, след промяната с ДВ бр. 64/2025г., служебното прекратяване на регистрацията на ППС, чийто собственик в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да го регистрира, се извършва не чрез вписване в АИС-КАТ, а с отбелязване в Националния регистър на ППС, който осигурява отдалечен достъп до информацията на всички граждани. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, системата, посредством която са установили, че управлявания от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, не е общодостъпна, а е предназначена за ползване само от служители на МВР. Същевременно, въпреки актуалната законова регламентация, не се установи наличието на обществен сайт или интернет портал, осигуряващ възможност на лица извън системата на МВР да извършат проверка за служебно прекратена регистрация, което е обективна пречка за водача несобственик на управляваното МПС да се осведоми дали същото е надлежно регистрирано.

Освен това, предприемайки управление на чуждо МПС жалбоподателят е изпълнил и задължението си да се снабди с малък талон и със СРМПС и е напълно възможно да е получил фактическата власт върху автомобила именно от лицето, вписано като негов собственик в наличните документи. Затова, не може да се приеме за доказан с необходимата категоричност т.нар. интелектуален момент, характерен за умишлените форми на вината и за престъпната самонадеяност. А доколкото в случая незнанието на обстоятелството, че автомобилът е с прекратена регистрация не е резултат от неполагане необходимите усилия или от неизпълнение на нормативно установено задължение, не може да се приеме, че е налице и престъпна небрежност. А след като това е така, се налага извод, че деянието не е извършено виновно, и респ. не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Като е приел противното, АНО е издал несъобразен с материалния закон акт, който подлежи на отмяна на това основание.

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК 4 предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 600 лева и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 евро.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0814-000281/10.11.2025г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, на С. А. Х. от гр. С., ул. „С. **, ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 500 (петстотин) лева, или 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шейсет и пет евроцента), и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, и е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Х.,

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя С. А. с посочени по-горе данни, сумата 150 (сто и петдесет) евро, 5 представляваща възнаграждение за един адвокат.

Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред

Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ямбол, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330201028 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Х. от гр. Сливен, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 25-0814000281/10.11.2025г., издадено от Началника на РУ Стралджа при ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева, или 255,65 евро, и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и е постановено отнемане на 10 контролни точки за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира за отмяна на НП с общи доводи, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и не са взети предвид обстоятелствата, изключващи отговорността, без да се сочат конкретните пороци и неотчетените обстоятелства.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП първо на процесуално основание. В тази връзка навежда оплаквания, че оспореното НП е издадено въз основа на отказ на прокурора да образува ДП, който не е сред основанията в ЗАНН за издаване на НП, и освен това, не съдържа конкретни доказателства за 1 извършено нарушение. По същество развива доводи за субективна несъставомерност на деянието, поради незнание за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил и невъзможността на водача несобственик на МПС да извърши проверка за това. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.