Определение № 1578 от 27.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1578 гр. Велико Търново, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ив. Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500857 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част пета, Дял първи, Глава тридесет и девета, Раздел І от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на „Дан Старт“ АД, гр. Велико Търново чрез пълномощник адв. Х. Х. ВТАК, заведена с входящ № 14255/06.08.2024 г. при ЧСИ Диана Колева № 728 на КЧСИ с район на действие ОС Велико Търново, предявена от дружеството като трето за изпълнението лице, срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20247280400451, а именно насочване на изпълнението чрез извършване на опис и запор на движими вещи, находящи се в посочени в жалбата три недвижими имота в с. Ресен, об. Велико Търново.

Жалбата е заведена пред ВТОС с Вх. № 11217/27.09.2024г.

Жалбоподателят поддържа, че е трето лице по изпълнителното дело и е собственик на посочените поземлени имоти и находящите се в тях движими вещи, които не конкретизира в жалбата. Твърди, че макар длъжникът по изпълнителното производство да има титул за собственост върху тези имоти, този нотариален акт е съставен за нищожно сделка, тъй като покупкопродажбата е „фиктивна“, не е породила правно действие и валидността на договора е оспорена пред съда – образувано било ТД № 74/2024г. по описа на ВТОС с вписана искова молба. Отправя искане за отмяна на описа и запора на движими вещи като незаконосъобразни, насочени върху вещи, собственост на жалбоподателя. Представя на ел. поща на ЧСИ на същия ден писмени доказателства – препис от ИМ. Не претендира разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от взискателите Б.

М. Л. и Д. Г. Р. чрез процесуалния им представител адв. Е. К.. Изложени са 1 подробни съображения за недопустимост, а при условията на евентуалност и за неоснователност на жалбата. Твърдят, че собствеността на длъжника върху имотите, в които се намират описаните движими вещи е установена от справка в ИКАР и към дата на описа не е имало вписани искови молби във връзка с тези имоти, описът е извършен в присъствие на управителя на дружеството длъжник, който е осигурил достъп до имотите и не е имало възражения от никой от присъствалите там. Излага, че жалбоподателят не е бил във владение на имотите и находящите се в тях движими вещи към момента на описа.

Длъжникът „Агромакс Пропърти" ЕООД с ЕИК 206132943, гр. Павликени, заема становище, че жалбата е недопустима и неоснователна. Твърди, че той владее имотите, в които са намерени и описани процесните вещи, като е получил владението при придобиване на собствеността, което било отразено и в нотариалния акт, а след това е отдало същите под наем на две други дружества, външни за процеса, като договорите за наем били прекратени преди описа. Представя писмени доказателства, като в с.з. представя и такива за отдаване на имотите под наем на външни за спора ЮЛ.

ЧСИ Диана Колева в приложените до съда писмени мотиви на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК заема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят не е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК, тъй като не е бил във владение на движимите вещи по време на извършване на описа. Излага съображения и за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата.

Правото на обжалване действията на съдебния изпълнител е процесуално право, като предпоставките за възникването му, както и способите и начините за упражняването му, са уредени в ГПК. Обжалването на действията на съдебния изпълнител е допустимо само в онези случаи, когато процесуалният закон изрично е предвидил тази възможност, като в противен случай действието е от категорията на необжалваемите и не подлежи на пряк съдебен контрол.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят „Дан Старт“ АД, гр. Велико Търново няма качеството на страна в изпълнителното производство, позовава се на твърдение, че притежава право на собственост върху запорираните движима вещи, което счита да е достатъчно да го легитимира като трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 4 от ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. От тълкуване съдържанието на приложимата норма недвусмислено следва, че с право на жалба, и в този смисъл активно легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по насочване изпълнението върху вещи, е това трето 2 лице, което се намира или твърди да се намира във владение на вещта (упражнява фактическа власт върху нея) към деня на запора или предаването й. В т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено във връзка със съпоставката на иска по чл. 440 от ГПК и обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК като средства за защита на третото лице, чиито имуществени права са засегнати от провеждащо се принудително изпълнение, че предмет на производството по обжалване по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие.

Съдебното решение по жалбата с предмет чл. 435, ал. 4 от ГПК има за предмет само законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, но не формира сила на присъдено нещо по отношение на материалното право на собственост върху вещта. В цитираното тълкувателно решение ясно е посочена разликата между двата способа за защита, като спрямо обжалването по чл. 435, ал. 4 от ГПК е подчертано поставеното от закона изискване третото лице да е във владение на движимата вещ към деня на запора (във владение на недвижимия имот към деня на възбраната), съставляващо процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

В приложеното копие от цялото изпълнително дело № 20247280400451 на ЧСИ Диана Колева липсват каквито и да било доказателства движимата вещ да е била във владение на жалбоподателя в деня на налагане на запора, а от материалите по изпълнителното дело се установява, че към същия момент собственик на имотите не е третото лице - жалбоподател, а длъжникът по изпълнителното дело, като няма вписвания на искови молби към същата дата.

В случая жалбоподателя дори не въвежда фактически твърдения, че към деня на описа – 23.07.2024г. владението на движими вещи, към които е насочено изпълнението се е осъществявало от него, не ангажира и доказателства за това обстоятелство в проведеното открито с.з. . Жалбата е бланкетна и в нея също така не са посочени кои точно движими вещи жалбоподателят твърди да са негови. Такива факти не се разкриват и от наличните по изпълнителното дело материали. Процесуалният представител на жалбоподателя в с.з. признава, че в деня на описа владението е било у трети за настоящия процес лица, както твърди и взискателя и заявява, че това са негови наематели, а самият взискател според протокола за опис е осигурил достъп до имотите и находящите се в тях вещи. Видно е, че единствен аргумент, развит в оспорването на жалбоподателя е позоваването, че той е собственик на движими вещи, поради което несъмнено е налице спор за материалното право на собственост, като неговото разрешаване в рамките на стартирал изпълнителен процес може да бъде разрешен единствено по реда на исковата защита по чл. 440 от ГПК или по общия исков ред на чл. 124 от ГПК, но не й по реда на обжалването, уреден в чл. 435, ал. 4 от ГПК.

По изложените съображение съдът намира, че следва да остави без разглеждане жалбата на „Дан Старт“ АД, гр. Велико Търново срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20247280400451 по насочване на 3 изпълнението чрез извършване на опис и запор на движими вещи, проведен на 23.07.2024г.

Поради недопустимост на жалбата, съдът не дължи разглеждане на нейната основателност.

Страните не претендират разноските и съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Дан Старт“ АД, гр. Велико Търново с ЕИК 202694899, с входящ № 14255/06.08.2024 г. при ЧСИ Диана Колева № 728 на КЧСИ с район на действие ОС Велико Търново срещу действия на ЧСИ по изпълнително дело № 20247280400451, а именно: по насочване на изпълнението чрез извършване на опис и запор на движими вещи, проведен на 23.07.2024г. в с. Ресен, общ. Велико Търново като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по частно гр. дело № 857/2024 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4