Решение № 111 от 18.10.2021, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. К., 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Д. П. М. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20211850200063 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на ЕМ. П. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „О.г.“ № 3 срещу Наказателно постановление № 42-0000157/15.01.2021 г., издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. С., с което на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 94, ал. 1 от Закон за автомобилните превози му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.Твърди, че същото е издадено при липса на компетентност от страна на лицето, което го е издало, след като в НП няма данни дали, кога, защо и как са му вменени правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвП. Твърди, че не е спазена установената форма. Твърди, че не е посочено точното наименование на нарушения нормативен акт, като посочва други наредби със същата номерация от 2002 г. В същата насока посочва, че е нарушено изискването на чл. 57 за посочване на нарушените законови норми, докато в НП е посочено, че е нарушен подзаконов нормативен акт. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в непълнота на обстоятелства, които да позволят извод, че пътникът не е бил предварително снабден с превозен документ, като навежда довод, че е необходимо да бъде установено, че пътникът не е бил предварително снабден с превозен документ и водачът не е изпълнил задължението си да 1 издаде документ за заплатена превозна цена. Твърди, че липсва нарушение, след като е налице различие в глаголното време, описано в АУАН и НП – „…без: Водачът да е издал….“, тоест за минал момент, докато санкционната разпоредба използва относно сегашно време – „Който не издаде….“, тоест е необходимо това да е извършено към момента на проверката. Твърди наличие на непълнота на АУАН и НП що се отнася до точната самоличност на установеното лице, както и на намиращите се в автобуса още десет лица. Твърди, че в несъответствие с целта на закона вменяването на конкретното нарушение не му осигурява гаранция за защита правата и интересите му като гражданин на Р България, като навежда съмнение, че евентуалното непритежаване и/или непредставяне на билети от пътниците не е доказателство, че именно водача не ги е издал. Твърди незаконосъобразност, изразяваща се в липса на мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН, както и неизлагане на мотиви за конкретно определената санкция.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява в проведеното съдебно заседание, както и не изпраща представител. С писмено становище повтаря аргументите си, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна – РД „АА” гр. С., не изпраща представител в проведеното заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, като е подадена в законоустановения 7-дневен срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, след като обжалваното НП е издадено на 15.01.2021 г., връчено е на жалбоподателя на 04.02.2021 г., което е видно от отбелязването на оригинал на НП, докато жалбата е постъпила в деловодство на въззиваемата страна на 09.02.2021 г. /видно от поставения входящ номер/, тоест в цитирани срок.

Обжалваното НП е издадено на основание АУАН бланков № 284219, съставен 04.01.2021 г. срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 13.35 часа в района на гр. К., ул. „Л.ш.” на около 100м. от бензиностанция „ BENT OIL“ с посока на движение към с. П. управлява автобус Коетано Оптимо 2 К с рег. № СО **** ВН, кат. М3, собственост на А.А. Т.а, като извършва обществен превоз на 10 бр. пътници по редовна автобусна линия от областна транспортна схема, с маршрут от гр. С. за с. П., с час на тръгване 13.15 часа от гр.

С., с маршрутно разписание № 23107, въз основа на договор № 200/31.12.2018 г. и пътен лист № 489589/04.01.2021 г. без: Въдачът да е издал документ за платена превозна цена на пътник М.Л.П., находяща се в автобуса и пътуваща от гр. С. за гр. К..

Нарушението е квалифицирано по чл. 37а, т. 7 Наредба № 2/2002 г. на МТС.

Видно от оригинала на представения АУАН, същият е съставен от С.И.К., заемащ длъжност „инспектор” при РД „АА” гр. С., в присъствие на свидетеля К.С.Б., за който е 2 отбелязано, че е присъствал при съставяне на АУАН. Актът е съставен срещу жалбоподателя, предявен му, а така също му е връчен препис на 04.01.2021, което е удостоверено с подпис от негова страна и е отбелязано изявление от негова страна „Обжалвам“.

Идентично като обстоятелства и правна квалификация е описано нарушението и в обжалваното наказателно постановление, като е направен извод, че не е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването на нарушението и целите по чл. 12 от ЗАНН.

В хода на съдебното следствие не са събирани гласни доказателства поради липсата на каквото и да е оспорване на отразените в АУАН и НП факти, а възраженията се отнасят преди всичко до тълкуване на отразените факти и правното им тълкуване.

Съдът приема за установено, че на 04.01.2021 г., жалбоподателят като водач на автобус Коетано Оптимо 2 К с рег. № СО **** ВН, кат. М3, собственост на трето лице е извършвал обществен превоз на пътници с маршрут С. – с. П., общ. К., съгласно утвърдена транспортна схема, като около 13.35 часа е спрян за проверка от С.И.К. и К.С.Б., и двамата служителите РД „АА” гр. С.. При проверката е било установено, че автобуса превозва десет пътника, като за един от тях - М.Л.П., не е наличен документ, удостоверяващ заплащане на превозна цена /билет, абонаментна карта или друг такъв документ/, поради което от страна на С.К., заемащ длъжност „инспектор“ в структурата на АНО е съставен описания по-горе акт за установяване на административно нарушение. Същият е бил предявен на жалбоподателя и подписан от негова страна, като е отразено заявлението на жалбоподателя, че ще обжалва.

Съдът намира, че тези обстоятелства са установени безспорно предвид липсата на оспорване от страна на жалбоподателя и еднозначно отразяване на тези факти в АУАН.

Както бе отбелязано не са и налице спорове относно отразените фактически обстоятелства.

След преценка на обстоятелствата, отнасящи се провеждане на процедурата по ЗАНН за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя съдът намира, че при съставянето на обжалваното НП и АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН. Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази дейност. Материалната компетентност на лицето издало обжалваното наказателно постановление се определя от приложената заповед № РД08-30 от 24.02.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвП е предоставено правомощие на директор на РД „АА“ – т. 6 от заповедта, да издава наказателни постановления за извършени нарушения на Закона за автомобилните превози. Налице са и доказателства – Заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителен директор на ИА „АА“ за назначаване на издателя на НП – лицето Ч.А.К. за директор на РД „АА“ С..

Материалната компетентност на актосъставителя произтича от длъжностното му 3 качество – служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 от ЗАвП, определящо контролните правомощия на тези служители, като е представена длъжностна характеристика за заеманата длъжност от актосъставителя С.И.К.. Предвид изложеното за издателя на НП и за актосъставителя следва да се приемат за неоснователни възраженията за липса на компетентност при осъществяване на административно наказателното производство. Идентичен извод може да се направи и относно твърдението за неспазване на установената форма, след като АУАН и НП са издадени в изискуемата се писмена форма, връчени са преписи на жалбоподателя, поради което са неоснователни възраженията в тази насока.

Неоснователни са възраженията за непълно идентифициране на конкретния нормативен акт, съдържащ правната норма, обозначена като нарушена в АУАН и НП. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че това е разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС, което според съда е достатъчно за точното идентифициране на този нормативен акт, уреждащ условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Няма нормативен акт с този номер, дата на издаване и идентифициран издател – МТС, означаващ Министерство на транспорта и съобщенията.

Неоснователни са и възраженията основаващи се на използваното глаголно време и различието му с начинът на използване в санкциониращата норма за да се направи извод, че санкциониращата норма предвижда само неиздаване в момента на проверката. Без съмнение превозът на М.Л.П. е осъществен без водачът да е издал документ, удостоверяващ заплащане на превозна цена, като начинът на изразяване показва еднозначно, че това е следвало да се случи в началния момент от превоза на този пътник, като това е и логичният отговор на въпроса кога трябва да се издаде такъв документ. Без съмнение липсата на такъв документ е налице и към момента на проверката, а е необходимо да бъде налице и до завършване на превоза, като липсата му представлява именно нарушение на еднозначно определеното задължение с разпоредбата на чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за водача на автомобил за обществен превоз на пътници, а именно: да издава документи за платена превозна цена в случаите, когато пътниците не са предварително снабдени с такива документи. Санкциониращата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от ЗАвП предвижда санкция в размер на 700 лева за този, който не издаде документ за платена превозна цена, без да обозначава по някакъв задължителен начин момента на установяване нарушението – дали в началото на превоза, когато без съмнение следва да бъде издаден документа, или по време на превоза, а конкретното нарушение е налице осъществено в периода от началния момент на пътуването на конкретното лице до края на превозът му.

Липсата на превозен документ у лицето М.Л.П. дава основание за извод, че именно жалбоподателят, в качеството си на водач на превозно средство извършващо обществен превоз на пътници не е изпълнил задължението си за издаване на необходимите документи при извършвания превоз, при което самоличността на останалите пътници е без значение, 4 тъй като издаването на превозен документ – билет, в конкретния вид превоз не е свързано с установяване самоличността на пътника. Като лице извършващо специфична дейност жалбоподателя е длъжен да изпълнява задълженията, което са му вменени със законови разпоредби и които са свързани със специфичната дейност, осъществявана от негова страна, изискваща гаранции за защита правата на пътниците преди всичко, в каквато насока е установено и изискването за задължително издаване на документ за запратена превозна цена.

От правна страна съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушението по чл. 37а, т. 7 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., след като от обективна страна без никакво съмнение се установи, че на 04.01.2021 г. е извършвал обществен превоз на пътници по автобусна линия гр. С. – гр. К. – с. П., при което не е издал документ за заплатена превозна цена – билет, на М.Л.П. – пътник в автобуса, намираща се в управляваното от негова страна превозно средство – Коетано Оптимо 2 К с рег. № СО **** ВН, кат. М3, собственост на А.А. Т.а.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено и предвид формалния му характер не изисква конкретно отношение към вредните последици, тъй като не се изисква настъпване на такива, а е необходимо деецът да е съзнавал обективните признаци на деянието – извършване на обществен превоз на пътници, и неизпълнение на едно от задълженията му като водач на превозното средство да издаде документ, удостоверяващ заплащане на превозна цена.