Решение № 75 от 26.09.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20222000600110 по описа за 2022 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на упълномощения защитник на осъдената Г. К. П. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва като съществени процесуални нарушения неизпълнение на задължението по чл.13 от НПК от страна на първоинстанционния съд – да бъде разкрита обективната истина по делото; несъблюдаване от същия съд на разпоредбите на чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, като не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички събрани по делото доказателства, не е анализирал същите поотделно и в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви относно анализа и оценката на доказателствените източници. Оспорва истинността на записаното в мотивите, че в съдебно заседание подс. И. признава вината си по повдигнатото й обвинение, тъй като подсъдимата изобщо не е правила подобни изявления. Упреква първостепенния съд в неспазване нормата на чл.279, ал.2 от НПК, вследствие на което обясненията на обв. И.И., дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник, не са били прочетени в съдебното следствие и не са били приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като по този начин съдилищата по фактите са се лишили от важен източник на доказателства, защото 1 обясненията на подсъдимия, освен средство за защита, представляват и доказателствено средство, което следва да бъде анализирано. Открива противоречие между присъдата и мотивите към нея досежно предмета, с който подс. П. е покрила лявата си ръка при бъркането в чантата на пострадалата Г.П. и вземането на парите оттам, доколкото в присъдата е посочено изрично, че подс. П. е покрила лявата си ръка с кърпа, а в мотивите са посочени, както кърпа, така и шал, който подсъдимата е поставила върху ръката си. Изразява позиция, че доказателствената дейност на първостепенния съд, свързана с анализа и оценката на доказателствените материали, е опорочена и е засегнала правилността на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав, което, от своя страна, е довело до неправилно приложение на материалния закон и осъждане на подс.

П.. Моли апелативният съд да отмени осъдителните актове на двете съдебни инстанции и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдената Г. К. П. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените възражения. Изразява недоволство от липсата на извършени от първостепенния съд анализ и оценка на доказателствените материали. Отново посочва като съществено процесуално нарушение неприобщаването по надлежния ред на досъдебните обяснения на подс. И.И. чрез прочитането им в съдебното следствие, като по този начин се е лишил от важно доказателствено средство, което има съществено значение за изясняване на обективната истина по делото. Преповтаря разминаването между присъдата и мотивите към нея относно вещта, използвана от подс. П. за скриване на ръката си при бъркането в чантата на пострадалата Г.П. и вземането на парите оттам, като изтъква, че и в самите мотиви е налице подобно разминаване, доколкото веднъж се посочва, че подс. П. е покрила ръката си с кърпа, но след това е записано, че същата подсъдима е поставила шал на ръката си. Смята, че въззивният съд не е съзрял така допуснатите от първата инстанция съществени процесуални нарушения и е потвърдил един опорочен съдебен акт, който е следвало да отмени и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Пледира да се отмени първоинстанционната осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Осъдената Г. К. П. не се яви лично в съдебно заседание по проведеното от апелативния съд извънредно производство и не заяви дали поддържа подаденото от защитника й искане за възобновяване на делото.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на защитника на осъдената Г. П. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се 2 остави без уважение. Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от осъдената П. и нейния защитник процесуални нарушения, които да са ограничили правата й на защита.

По повод заявеното от защитника разминаване в мотивите относно предмета, с който подс. П. е била покрила ръката си, отбелязва, че само на едно място е посочено, че ръката на подсъдимата е била покрита с шал, докато навсякъде другаде в изложението е записано, че върху ръката на подс. П. е била поставена кърпа. Обръща внимание, че се касае за еднотипни предмети – кърпа и шал, използвани от подсъдимата за скриване на ръката й при бъркането в чантата на пострадалата и вземането на парите оттам. В същата насока подчертава, че независимо от констатираното разминаване в мотивите досежно ползвания за скриване предмет, безспорно е установен начинът, по който подс. П. е извършила отнемането на процесните пари от чуждата чанта. Изказа мнение, че непрочитането на досъдебните обяснения на обв. И. в съдебното следствие на основание чл.279, ал.2 от НПК не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е ограничило правото на защита подсъдимата, тъй като същата е имала възможност и е била уведомена за правото й да дава обяснения на всеки етап от съдебното производство, но самата тя не се е възползвала от това гарантирано й от закона право. Отрича верността на твърденията на защитника за неистинно вписване в мотивите на направено от подс. И. признание по повдигнатото й обвинение, като се позовава на протокола от проведеното на 20.05.2021г. съдебно заседание, където изрично е записано, че тази подсъдима разбира обвинението и се признава за виновна по него. Оспорва довода за липса на мотиви, съдържащи всестранен, обективен и пълен анализ на всички събрани по делото доказателствени материали. Изтъква, че процесните мотиви отговарят на стандарта, поставен към тях от нормата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като в тях са изложени установените по делото обстоятелства и са посочени доказателствените източници, въз основа на които те се приемат за доказани.

Счита, че внимателният прочит на представените мотиви налага извод, че същите са пълни, ясни, непротиворечиви, отразяващи вярно установените факти и съдържащи обективна оценка на наличната доказателствена съвкупност, в това число на показанията на свидетелите П. и М., дадени пред съдия в досъдебното производство. Като заключава, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно, приема, че липсват основанията, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК, поради което пледира искането на осъденото лице за възобновяване на приключилото наказателно производство да се остави без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице Г. П., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като 3 е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда №260032 от 21.07.2021г. по НОХД№1194/2020г.

Несебърският районен съд признал подс. Г. К. П. за виновна в това, че на 23.06.2018г., в гр. Несебър, като съизвършител, в съучастие с помагача И.Г.

И., като използвала специален начин – ловкост и умение /покрила лявата си ръка с кърпа и бръкнала в чантата на пострадалата Г.Г.П./, извършила опит да отнеме по специален начин от вътрешен джоб на носена през рамо дамска чанта, чужди движими вещи - парични суми от различна валута – 1750 евро, равняващи се на 3422,70 лева, 442 долара, равняващи се на 708,58 лева и 190 лева, всички възлизащи на обща стойност 4321,28 лева от владението на собственика Г.Г.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и случаят не е М.жен, а деянието е останало недовършено по независещи от волята й причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предл.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.

Със същата присъда съдът признал подс. И.Г. И. за виновна в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.3, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК и й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изпълнение отложил, на основание чл.66, ал.1 от НК, за изпитателен срок от четири години.

По повод въззивна жалба на защитника на подс. Г. П. с решение №10 от 17.01.2022г. по ВНОХД №859/2021г. Бургаският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване. Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза на наказателния процес.

4

Направеният с искането за възобновяване довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила всъщност изразява несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните съдилища анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се претендира, че описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение факти не почиват върху доказателствата по делото. По естеството си тези твърдения представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, който недостатък не попада сред основанията за възобновяване, съгласно чл.422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК. В настоящото извънредно производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. външно проявената процесуална дейност, чрез която съдът е изградил убеждението си по фактите, а вследствие на това – и по приложимото право. Иначе казано, апелативният съд следва да провери дали инстанционните съдилища са основали изводите си по фактите върху всички доказателства и доказателствени източници или са игнорирали някои от тях, или са ги тълкували превратно; дали констатациите им почиват върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред или са се позовали на недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и значението на доказателствените материали; дали при оценката на доказателствата са нарушили законите на обективната логика на изследваните факти; дали са обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са проявили изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на обективната истина. Компетентният по възобновяването съд няма процесуални правомощия да направи собствена оценка на доказателствените материали, нито да приема нови фактически положения по спора. Той може да отмени проверявания съдебен акт, само когато намери пороци в доказателствената дейност на решаващите съдилища, в частност при формиране на тяхното вътрешно убеждение.

Разпечатката съдържа 26 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6615c93-32aa-4dd0-bd9d-6cd82df89128