Решение № 2029 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2029 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110144596 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

284838/27.08.2025 г. о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я*, с която са предявени обективно и субективно кумулативно предявени осъдителни искове, както следва : срещу Р. Е. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Р*, с правна квалификация, както следва:

1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.05 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2021 г. до м.08.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до изплащане на вземането;

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14.42 лева - мораторна лихва за забава от 15.12.2022 г. до 18.08.2025 г., изчислена върху главница от 53.05 лева; за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № **********, за топлоснабден имот: гр. София п.к.1630. общ. О*. срещу Г. Я. Г., ЕГН **********, гр. София, кв. Д*, с правна квалификация, както следва:

1

1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.06 лева главница за периода м.07.2021 г. до м.08.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 12.06.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до изплащане на вземането;

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14.42 лева - лихва за периода 15.12.2022 г. до 18.08.2025 г., изчислени върху главница от 53.06 лева; за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № **********, за топлоснабден имот: гр. София п.к.1630. общ. О*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е бил потребител на топлинна енергия на процесното жилище и за процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Сочи, че ответникът е починал и като ответниците се явяват нейните наследници, като съсобственици по наследство на имота, тъй като са наследници задълженията на своя наследодател.

Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответниците за процесния период, количество и за процесния обект, а ответниците не са заплатили количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16334/16.04.2007 г., като същите не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Р. В., подава отговор. Признава изцяло дълга като представя доказателства за заплатена сума в общ размер на 95.97 лева – претендираната главница от 53.05 лева, мораторна лихва 14.42 лева, законна лихва в размер на 3.50 лева и половината от заплатената държавна такса 25.00 лева. Представя платежно нареждане и моли делото да се прекрати.

2

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Г. Г., не подава отговор.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба. Признава, че сумата е погасена чрез плащане. Претендира разноски в исково и заповедно производство.

Ответникът Р. В., редовно призован, не се явява в о.с.з. С писмено молба препраща към плащането на процесните суми. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 52371/29.12.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.72-83 от делото).

Не е спорно, че на 16.05.2014 г. С. Г. Г. и Я* Г. са дарили на сина си Г. Я. Г. апартамент № 283, гр. София, ж. к. „О*. Същите са си запазили пожизнено правото на ползване върху имота (л.8-9 от делото).

Не се спори, че на 05.08.2022 г. С. Г. Г. се отказала от ограниченото си вещто право на ползване, който отказ е вписан в СВ на 05.08.2022 г. (л.15 от делото). Отказът е направен с нотариална заверка на подписа и е вписан в СВ, поради което същият поражда действие, на основание чл.100 ЗС, тъй като е спазена изискуемата от закона форма и вписването е елемент от фактическия състав на едностранната сделка. В случая вписването поражда конститутивен ефект.

Не се спори, че Я* Г. е починал на 14.05.2021 г.

Следователно, не се спори, че за периода от 16.05.2014 г. до 05.08.2022 г. С. Г. Г. е била потребител на топлинна енергия.

Следователно, не се спори, че за периода от 16.05.2014 г. до 14.05.2021 г. Я* Г. е имал качеството на потребител на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител на топлинна енергия след 14.05.2021 г. е имала само С. Г. Г., въз основа на запазеното пожизнено право на ползване, съгласно представения 3 н.а. Същото е продължило до нейния отказ, а именно 05.08.2022 г.

Не се спори, че С. Г. Г. е потребител на топлинна енергия за процесния имот за процесния период от м.07.2021 г., но до 05.08.2022 г. и същият е потребител на топлинна енергия.

Не се спори, че нейните наследници са двамата ответници Р. Е. В. и Г.ов Г., като същите, на основание чл.5, ал.1 ЗН наследяват 1/2 от задълженията и правата на техния наследодател С. Г. Г..

Не е спорно, че на 18.08.2022 г. Г. Я. Г. е продал имота на трето за делото лице.

Съгласно чл.5 от договора всички разходи за топлофикация са за сметка на Г. Я. Г. до датата на предаване на владението. Владението върху имота се предава на това трето лице в деня на заплащане на продажната цена в пълен размер. Последният транш за заплащане на продажната цена се заплаща от банката, която вписване законна ипотека. От тази дата третото за делото лице е във владение и до деня, предхождащ тази дата ответникът Г. Я. Г. дължи разходите за топлинна енергия (л.12-14 от делото).

Следователно, не е спорно, че след отказа от пожизнено право на собственост, потребител на топлинна енергия е Г. Я. Г., но до датата на предаване на владението – последният транш за заплащане на продажната цена. Следователно за процесния период от 06.08.2022 г. до заплащане на продажната цена, ответникът Г. Я. Г. е потребител на топлинна енергия.

Следователно за задълженията за периода от м.07.2021 г. до 05.08.2022 г. отговарят двамата ответници като наследници на С. Г. Г., която е била потребител на топлинна енергия, а от 06.08.2022 г. до заплащане на продажната цена отговаря само Г. Я. Г* като собственик на процесния имот.

Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа, както и за изискуемостта на вземанията. Не е спорно и обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител. Не е спорно и по размера на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната изискуемост и размера на лихвата за забава.

Спорно остава дали ответникът е заплатил процесните суми и кога ги е платил.

Видно от отговора на ИМ от Р. В. същият е заплатил процесната сума.

Нещо повече ищецът признава това плащане. Това следва да се приеме като факт, който е неизгоден за ищеца. Само на това основание искът срещу Р. В. следва да се отхвърли изцяло, тъй като вземането е погасено чрез плащане в хода на процеса.

По отношение на ответника Г. Г. – по делото няма доказателства сумата да е заплатена. Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът не успя да докаже погасяване на задължението.

По разноските

Ищецът в о.с.з. претендира разноски. С оглед извършеното плащане в хода на процеса от един ответник, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, независимо от факта, че исковете срещу един ответник са отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане. В този смисъл са Определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 4

6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.

По отношение на другият ответник, ищецът също има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът претендира 50.00 лева – държавна такса (л.41 от делото) и юрисконсултско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, възнаграждението следва да бъде определено в минимален размер по чл.25 НЗПП, а именно 200 лева. Следователно общият размер разноски, който следва да се признае на ищеца е 250.00 лева. тъй като отговорността на ответниците е разделна, всеки един от тях отговаря за 125.00 лева.

Следователно всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати 125.00 лева или 63.91 евро на ищеца, представляващи разноски по настоящото дело.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като погасени чрез плащане в хода на процеса, предявените от „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу Р. Е. В., ЕГН **********, гр. София, ж.к. Р*, обективно кумулативно предявени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 53.05 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.07.2021 г. до м.08.2022 г., ведно със законната лихва от 12.06.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до изплащане на вземането;

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 14.42 лева - мораторна лихва за забава от 15.12.2022 г. до 18.08.2025 г., изчислена върху главница от 53.05 лева; за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № **********, за топлоснабден имот: гр. София п.к.1630. общ. О*.

ОСЪЖДА Г. Я. Г., ЕГН **********, гр. София, кв. Д* да заплати на „Т*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* следните суми:

1. 53.06 лева (27.13 евро) - главница за периода м.07.2021 г. до м.08.2022 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 12.06.2025 г. (дата на подаване на ИМ ) до изплащане на вземането, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;

Разпечатката съдържа 58 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6601596-1921-4eda-b3d1-daded422e8ae