Решение № 1083 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1083 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330105626 по описа за 2024 година

Предявен е с оглед изменението в размера осъдителен иск Н. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ж.к .***, бл. ** против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, гр. София, ж.к.

Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1683,23 лв.- платена в периода от *** до *** г. сума по недействителен договор за потребителски кредит № ****** г. , ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните с сключен договор за паричен заем/кредит, за който се поддържа, че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Изтъква се, че посочения в договора ГПР не отговаря на действителния, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Направено е искане ответникът да бъде осъден да върне на ищеца на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД всички недължимо платени суми, т.е. платеното по договора без главницата, в т.ч. за възнаградителна лихва и по договора за поръчителство.

Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция, с подробно развити съображения.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за основателна, по следните съображения:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е сключен договор потребителски кредит № ****** г., за 1600 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 23 %, ГПР – 49,11 % и срок за погасяване от 12 месеца с месечни погасителни вноски съгласно погасителния план към договора. По силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с възмездно поръчителство, предоставено от ФЕРАТУМ БАНК в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Установява се от заключението на вещото лице Ш., че действителният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора, тъй като в него не е 1 включена възнаграждението по обезпечителния договор.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая потребителят е поел задължение за обезпечение на договора, свързано с направата на разход приблизително равен по размер на главницата, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Възнаграждението за поръчителя по своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от гледище на закона обогатяване за заемодателя, респ. до обогатяване на свързано с него лице.

Потребителят е поставен в неравностойно положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.

Преследваната от законодателя цел е потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.

Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни отношения или не. При неточно посочен ГПР договорът е недействителен, в който смисъл е практиката на СЕС, обективирана в решение по дело C-714/22.

Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размерът на непогасената главница.

В случая искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е основателен за платените извън главницата суми. Техният размер се установява от приетата по делото техническа експертиза на ВЛ К., която съдът кредитира. Размерът (л.119) на надплатени суми е равен на исковата претенция.

При това положение право на разноски в размер на 417,36 лева (213,39 евро) – за ДТ и разноски за ВЛ има ищцата.

Процесуалния представител от ищеца има право на разноски в размер на 560 лева с ДДС, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ж.к .***, бл. ** сумата от 860,62 евро ( 1683,23 лв.) - платена в периода от *** до *** г. сума по недействителен договор за потребителски кредит № ****** г. , ведно със законната лихва, считано от 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 да заплати на Н. Г. Л., ЕГН **********, гр. П., ж.к .***, бл. ** сумата от 213,39 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв., „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати да заплати на ЕАД „******“ ЕИК ****** сумата от 286,32 евро, с ДДС – възнаграждение за оказаната в полза на ищцата правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3