Решение № 2629 от 27.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2629 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330120721 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:

115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Н. А. Б., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.*** № **; Н. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.*** № **, Е. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.*** № ** и Е. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.*** № ** /като наследници на Ш. Е. Х. и М. И. Х. (починала в хода на процеса), с която са предявени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответниците дължат на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в общ размер от 1092, 23 лв. - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.08.2020 г. – 11.03.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.*** № **, и сумата от общо 218, 44 лв. - обезщетение за забава за периода 31.10.2020 г. – 31.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.04.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 7082 по описа за 2024 г. на ПРС.

Ищецът посочва, че за периода от 13.08.2020 г. до 11.03.2024 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.*** № ** по партидата на ответниците, като наследници на Ш. Е. Х., има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 1093, 23 лв. - главница. Поради забава е начислена 1 и мораторна лихва. За потребените за посочения период количества вода се посочва, че са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба. Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Наследодателят на ответниците Ш. Е. Х. имал качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ****** за водоснабдения имот, посочен по-горе. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Посочва се, че ответникът е имал качеството на потребител като собственик на процесния водоснабден имот. Сочи се, че отчетът в имота на потребителя е извършван по реда на чл.

25, ал. 8, чл.23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателно устройство, като е начислявано за 1 обитател по 5 куб.м., като в случая е начислявано за двама обитатели по 10 куб.м.

Ответникът, чрез особения представител – адв. И. В. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството потребител на наследодателя на ответниците и съответно на ответниците. Оспорва по съдържание представените справки, както и начина на начисляване и разпределяне на фактурираното количество вода. Посочва, че карнетите не носят подписа на потребителя или негов представител. Твърди, че липсват доказателства за приемане на наследството от ответниците. Оспорва размерите на сумите.

Сочи, че липсват карнети с отразени данни, изготвени в съответствие с цитирани подзаконови норми. Оспорва да е спазена процедурата за служебно начисляване. Прави възражение за погасяване по давност на претенциите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ул.*** № **, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на собственост 2 на ответниците по делото е представен Нотарилен акт № **, том **, рег. № ***, дело № *** г., от който е видно, че наследодателят на ответниците Ш. Е. Х. е придобил процесния имот през *** г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците по делото са наследници по закон от първи ред на Ш. Е. Х.. След образуване на делото е починала ответницата М. И. Х. /съпруга на Ш. Х./, поради което останалите четирима ответници се явяват и нейни наследници, видно от Удостоверение за наследници, находящо се на л. 78 от делото. В тази връзка следва да се уточни, че независимо от отказите от наследството, останало им от Ш. Х., извършени от Н. Б. и Н. Х., същите като наследници на М. И. Х. продължават участието си е процеса като ответници по делото. С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците се явяват собственици на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. имат качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Възражението на особения представител на ответниците за липсата на приемане на наследството от тях е неоснователно, тъй като съгласно българското право не е необходим изричен или формален акт за приемане на наследството, за да възникне отговорност за дълговете на наследодателя. Съгласно чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството, приемането може да бъде и мълчаливо – чрез извършване на действия, които недвусмислено предполагат намерение за своене на наследственото имущество, или чрез самото качество на законни наследници, които не са изразили воля за отказ.

Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

В разпоредбата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В посочения смисъл е и разпоредбата на чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, като съгласно чл. 25, ал. 10 от ОУ, определените количества вода се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател. От приобщените по делото карнети, както и от разпита на св. К., която е отчитала имота през процесния период, се установява, че в имота не е имало водомер, поради което отчитането се е осъществявало служебно, по 5 кубика на човек. Въз основа на изложеното съдът намира, че правилно са приложени горецитираните от ищеца разпоредби, респ. начина на отчитане.

От приетата по делото ССчЕ, се установява, че за процесния период от страна на ответниците не са извършвани плащания към ищеца. Размерът на задълженията за този период възлиза на 1092, 23 лв., а обезщетението за забава за периода за претендирания период – на сумата в размер на 128, 01 лева. Според вещото лице, счетоводството на ищеца 3 е водено редовно, съобразно изискванията на ЗСч. Изчислените суми по отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети. Същите са намерили точно отражение в процесните фактури. Вещото лице е достигнало и до заключението, че дължимите за периода 23.04.2021 г. – 11.03.2024 г. суми от ответниците възлизат, както следва: главница в размер на 913, 85 лева и обезщетение за забава в размер на 79, 48 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца.

Основателно се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответниците за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 913, 85 лева, а обезщетението за забава – на 79, 48 лева. До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него – до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.

С оглед извършеното последователно правоприемство ответниците следва да отговарят при следните квоти: Н. Б. и Н. Х. ще отговарят до размера на 1/12 ид. ч. всяка, а Е.

Х. и Е. Х. ще отговарят до размера на 5/12 ид. ч., като правните съображенията за това са следните:

Двама от наследнциите на починалия, както стана ясно в уводната част на изложението, са извършили валидни откази от наследството на своя баща по реда на чл. 52 от Закона за наследството. По силата на чл. 53 от ЗН, частта на отреклите се лица уголемява дяловете на останалите сънаследници, приели наследството. Към този момент наследствената маса на първоначалния длъжник се разпределя единствено между съпругата и другите две деца, като всеки от тях придобива дял от по 1/3 идеална част. В хода на производството е починала съпругата (майка на останалите четирима ответници). Нейното имущество, включително придобитият от нея дял от 1/3 от дълга на съпруга , прЕ.ава по закон към четирите деца в равни части, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН. Извършените порано откази от наследството на бащата не лишават двете деца от правото им да наследят своята майка. Така нейният дял от 1/3 се разделя на четири равни части от по 1/12 за всяко дете.

По отношение на разноските:

4

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.