Решение № 1113 от 23.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. В., 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 6 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110203279 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на Т. М., ЛНЧ **********, с постоянен адрес: гр.

В., ул. „Б.Б.“ № 109, вх. 1, ет. 3, ап. 6, подадена чрез процесуалния му представител адв. Й. К. А. от Адвокатска колегия – В., против Наказателно постановление № 26-0460-000475 от 03.07.2026 г., издадено от Н.В.П. – временно преназначен на длъжност (ВПД) началник група в ОДМВР – В., П.

РУ – З.п..

С обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП), на жалбоподателя са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 255,65 евро (равностойни на 500,01 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител се излагат подробни съображения за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. Поддържа се, че деянието е несъставомерно от субективна страна поради липса на вина. Сочи се, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, управлявал го е с поставени валидни табели с регистрационен номер и при наличие на изрядни документи, като не е знаел и не е имало как да знае, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Акцентира се, че собственикът на МПС не е бил надлежно уведомен за прекратяването на регистрацията съгласно задължителните 1 указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС от НК на ** и I и II колегия на *, както и че с постановление на Районна прокуратура – В. е отказано образуване на досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 от НК именно поради липса на субективен елемент. Претендира се пълна отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените в производството съдебноделоводни разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна – ВПД началник група в ОДМВР – В., П. РУ – З.п., редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. По делото са депозирани писмени бележки от гл. ю.к. К.Л.-А., с които жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че административнонаказателната отговорност е правилно ангажирана, фактическата обстановка е безспорно установена, а нарушението е доказано.

Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при евентуално уважаване на жалбата – възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – В., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2026г. около обяд въззивникът управлявал л.а. „М.К.К.С.“ с ДК№ **, собственост на В.Д. по пътя от гр. В. към к. „З.п.“ (Гл. път І-9) когато около 13:30ч. в м. „Д.т.“ до бившата спирка Д.Т. бил спрян за проверка от полицейски екип на П. РУ З.п. при ОД на МВР В.. В хода на проверката било установено, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 21.04.2026год. поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На въззивникът бил съставен АУАН № 3259251/25.05.2026год. в който било посочено че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДП. Със съставянето на АУАН били иззети регистрационните табели на автомобила, СРМПС както и СУМПС на въззивника.

На същата дата била образувана преписка – ЗМ № 219/2026год. с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП.

С мотивирана резолюция № 26-0460-М000057/26.05.2026год. образуваното с АУАН административнонаказателно производство било прекратено, а преписката посочена по-горе била изпратена във ВРП.

С постановление от 23.06.2026год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление поради липса на виновно поведение от страна на въззивника. В постановлението прокурорът посочил препис от същото в едно 2 с материалите по преписката да се изпратят на началника на V РУ с оглед преценка за ангажиране на административнонаказателната отговорност като изрично подчертал че при преценка дали да бъде санкциониран М. следва да се имат предвид задължителните указания към правоприлагащите органи дадени в ТР №2/05.04.2023год. на * и **.

На 03.07.2026год. ВПД началник група в ОД на МВР В., РУ 05 З.п., издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като „на 25.05.2026год., в 13:32ч. в общ.

В. на Гл. път І-9 в посока к. к. „З.п.“, на 99.500км. (Д.Т.) управлявал л.а.

„М.К.К.С.“ с рег. № **, собственост на Д.В. ЕГН *** като МПС не е регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация от 21.04.2026год. във вр. чл. 143, ал.10 от ЗДП поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В НП наказващия орган посочил, че по случая е образувано ЗМ №219/2026г. по описа на П. РУ Зл. Пясъци при ОД на МВР В. за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, което е изпратено в РП В. и е получено постановление № 9472/2026 по описа на РП – Варан за прекратяване на наказателното производство и налагане на административно наказание.

С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 255.65евро/ 500.01лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Като писмени доказателства към АНП са приложени постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 23.06.2026год. по пр. пр. № 9472/2026год., мотивирана резолюция № 26-0460-М000057/26.05.2026год., АУАН серия GA № 3259251/25.05.2026г., застрахователна полица № BG/02/126001784839/25.05.2026год.

Допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени писмо с рег.

№460000-10598/18.08.2026г. от началника на П. РУ-В. при ОДВМР-В. ведно с приложено към него писмо от началника на С-р „Човешки ресурси“ и удостоверение от същия началник, досежно заеманата длъжност на издателя на НП; Справка от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-В. с рег.

№819000-40210/05.08.2026г. ведно с приложена към нея справка на ПС;

Справка за собственост на МПС, както и препис от материалите по пр.пр, 9472/2026г. по описа на РП-В., съдържаща материалите по ЗМ № 219/2026г. по описа на 5 РУ-В. и постановление за отказ да се образува ДП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на 3 наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

Наказателното постановление № 26-0460-000475/03.07.2026год. е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН.

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.

В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, а именно:

На първо място съдът констатира, че НП е издадено от лице, което не разполага с адм.наказателна компетентност по ЗДП.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта и съобщенията, от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В случая НП е издадено от ВПД началник група в ОДМВР В. , РУ 05 „З.п.“ като липсват данни още по-малко доказателства издателят на НП да е бил оправомощен от министъра на вътрешните работи да издава НП за нарушения по ЗДП.

В случаят съдът намира за нужно да отбележи, че на въззиваемата страна е било указано да представи доказателства в тази в насока още с разпореждането за насрочване на делото като такива не са ангажирани.

На следващо място съдът констатира, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна.

Декларативно е посочено, че въззивникът управлявал чуждо МПС, което било със служебно прекратена регистрация, но липсват факти досежно това и наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на конкретно посочената в НП дата.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на датата посочена в НП въззивникът е управлявал МПС-то описано в него.

В същото време обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението.

От приложената по делото писмо издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР В. и приложената към него справка от АИС „КАТ“ се установява, че към дата и часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с прекратена регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в системата на 21.04.2026год. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП (поради липса на застраховка ГО) и е била възстановена служебно на 25.05.2026год. в 16:17ч..

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. В чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че собственикът на МПС-то, който е лице различно от въззивника, а именно Дадасов Володомир (така е прието в НП), е бил уведомен за служебно прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо повече в изпратеното от началника на сектор ПП писмо последният изрично е посочил, че собственикът не е бил уведомен, той като имало законодателна промяна и ЗДП вече не изисквал такова уведомяване. Липсват и каквито и да било доказателства, че собственикът на МПС-то изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче е друго.