Решение № 19537 от 30.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19537 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20221110170924 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Н. И. Н. и П. И. Н. кумулативно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество, при условията на разделна отговорност помежду им – всеки по ½ част от следните суми: 2 716,04 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 382,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 49,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 8,39 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, които вземания са удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 8529/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав и които суми се разпределят между ответниците, както следва: сумата от по 1 358,02 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от по 191,31 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от по 24,70 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.02.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от по 4,20 лева, представляваща лихва за забава за 1 периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия.

Ищецът твърди, че през процесния период от м. май 2018 г. до м. април 2021 г. между него и ответниците Н. И. Н. и П. И. Н., като собственици на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до имота, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа се, че през процесния период [фирма] е доставило до имота топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми, както следва: 2 716,04 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 382,61 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия, 49,40 лева – главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 8,39 лева – лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 01.02.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, от които Н. И. Н. и П. И. Н. дължат по равна – ½ част. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 8529/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответниците е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК ищцовото дружество предявява процесните искове. Последното намира за дължима и претендира присъждане и на законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата П. И. Н. на 05.09.2023 г. и на ответника Н. И. Н., чрез пълномощника му адв. Д. – на 28.02.2024 г.По делото е постъпила писмена молба от 25.03.2024 г. от ответниците П. И. Н. и Н. И. Н., с която заявяват, че са заплатили в полза на [фирма] сумите по процесните претенции в общ размер от 3 156,44 лева, отправяйки искане, предвид доброволното плащане, да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Към молбата са приложени вносни бележки от 21.03.2024 г. – два броя за сумата от по 1 962,61 лева.

Във връзка с дадена от съда възможност за становище, по делото е подадена писмена молба от ищеца от 02.05.2024 г., чрез юрк. С., в която се посочва, че по делото е извършено плащане от ответниците, като останалата непогасена сума от главницата възлиза на 35,02 лева. Отправя се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, 2 доколкото плащането е извършено след завеждане на исковата претенция. С молба от 22.08.2024 г. ответниците, чрез пълномощника им адв. Д., изразяват становище, че цялата претендирана сума в процеса е погасена чрез извършеното от тях плащане на сума в общ размер от 3925,22 лева, включваща главниците, мораторните лихви, както и законната лихва за забава върху двете главници от подаване на заявлението в съда до плащането. Считат, че е налице надвнесена сума от 95,24 лева.

В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, посочва, че в хода на настоящото производство ответниците са погасили изцяло задължението, с изключение на сумата от 35,02 лева, представляваща част от дължимата държавна такса. Отправя се искане за постановяване на краен съдебен акт, при съобразяване с плащането, както и за присъждане на сторените разноски по делото.

Ответниците, чрез пълномощника си, оспорват наличието на предпоставките за уважаване на исковите претенции. Заявяват, че поддържат възражението си за погасяване по давност на част от сумите, както и, че са заплатили изцяло дължимите такива към [фирма].

Претендират присъждане на разноски.

Подпомагащата страна [фирма] не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1). По исковете с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и ответниците на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за тях – при съответните квоти, е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

2). По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили чрез плащане претендираните вземания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 13.05.2024 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на възражения от страните, с оглед конкретните оспорвания, направени от ответната страна и наведените от същата твърдения като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че през исковия период до процесния имот е доставена топлинна енергия от ищцовото дружество на претендираната сума; че в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за която услуга се дължи претендираната сума, както и, че в хода на процеса и за погасяване на процесните вземания ответниците са заплатили в полза на ищцовото дружество сума в общ размер от 3 925,22 лева.

3

За притежавани от ответниците права върху процесния недвижим имот и техния обем свидетелстват и данните от приетия като писмено доказателство по делото договор от 08.07.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен между председателя на ИК на ОбНС, като продавач, от една страна и ответниците по делото П. И. Н. и Н. И. Н., като купувачи, от друга страна, по силата на който последните са закупили следния недвижим имот: апартамент 31, находящ се в град София, комплекс „Люлин“ в жилищна сграда – блок 741, вход А, с принадлежащите избено помещение № 5, с 2,115 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. В т. 5 от договора е отразено, че съгласно чл. 18 от Закона за собствеността същият прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот, като не е необходима нотариална форма.

Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени и: съобщение към фактура № 1005347434 за отчетен периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и съобщение към фактура № 11013868558 за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. с получател Н. И. Н. във връзка с начисления по партидата на процесния имот, извлечение от сметка за процесния абонат с отразени дължими суми в размер от 2765,44 лева за главница и 391 лева за лихва за забава. За извършена доставка на топлинна енергия до процесния имот и през релевантния период свидетелстват данните от приобщените по делото писмени материали, представени от подпомагащата страна, конкретно документи за главен отчет и индивидуални справки за отопление и топла вода за трите отчетни периода в рамките на процесния.

По делото е безспорно, че в хода на настоящото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със заявление от 18.02.2022 г. и конкретно на 21.03.2024 г. ответниците са заплатили в полза на [фирма] сума в общ размер от 3925,22 лева за погасяване на вземанията, предмет на процесните искови претенции.