Решение № 284 от 26.06.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Русе, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Мария Велкова

Силвия Павлова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500391 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЕКРА- СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“Ц. О.“ №108, вх.В, ет.1, представлявано от управителя К.С.А. чрез пълномощника адв. Б.К. от АК-Русе против решение №453/04.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 3180/2023 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против А. К. Г. иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД в размер на 8 101.36 лв. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно счел, че въпреки изрично предвидения в закона момент на предаването на резултата от строителството с приемането на сградата с Акт- обр. 15, този момент не е определящ за възникването на задължението на собственика на самостоятелен/ни oбeкт/и в cъщaтa cгpaдa да зaплaти дължимoтo пo дoгoвopa за строителство или при липсата на такъв дoгoвop, да обезщети строителя за направените в процеса на строителството разходи. Разпоредбата на чл.176, 1 aл.1 от ЗУТ фиксирала момента на предаването на сградата- датата на приемането й с Акт- обр. 15 и това бил моментът, от който всички дължими във връзка с приключилото строителство плащания ставали изискуеми, a всяко забавяне в плащането следвало да бъде санкционирано с начисляването на лихви за забава в размер на законната лихва. Несъобразяването на чл.176, ал.1 от ЗУТ довело и до неправилно приложение на чл.84 от ЗЗД. Съдът пренебрегнал факта, че в процесния случай имало законоустановен момент, от който възлoжитeлят/зaинтepecoвaнoтo лицe изпaдал в забава по отношение задължението си по уреждане на сметките си с изпълнителя. Неправилно било прието, че е налице хипотезата на чл.84, ал.2 от ЗЗД- когато нямало определен срок за изпълнение на паричното задължение и неправилно е счел, че за да изпадне длъжникът в забава е необходима покана. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на 8 101.36 лв. бъде уважен изцяло. Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът А. К. Г. чрез о. с. п. адв. С. К. от АК-Русе е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита решението в обжалваната част за правилно и иска в тази част същото да бъде потвърдено.

А. К. Г. чрез особения си представител адв. С. К. от АК-Русе е обжалвал същото решение на РРС в частта, с която е осъден да заплати на „ДекраСтрой“ ЕООД- гр.Русе сумата в размер на 22 802.91 лв., както и направените разноски. Твърди се, че решението в тази част е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост по съображенията, изложени в жалбата. Заявява, че с отговора на исковата молба изцяло било оспорено твърдението на ищеца, че описаните в исковата молба довършителни СМР по процесната сграда и по двата самостоятелни обекта, придобити в собственост от него, били извършени, както и че ако някои от тези СМР са извършени - че същите били извършени от ищцовото дружество. Били оспорени и всички данни, съдържащи се в приложените по делото протоколи- обр.19 относно отразените в тях видове, количества и стойности на извършени СМР.

Протоколите били частни документи, подписани от едно и също лице при сливане на качествата на „възложител" и ,,изпълнител“ и не се ползвали с 2 доказателствена сила по отношение на отразените в тях факти и обстоятелства и съответно не представлявали годни доказателства за установяване извършването от страна на ищеца на описаните в исковата молба довършителни СМР- по вид, обем и стойност. От протоколите не можело да се установи за кой точно обект били извършени описаните в тях СМР, тъй като липсвала индивидуализация на обекта. Само въз основа на същите не може да се приеме, че описаните в тях СМР са извършени в процесната сграда и в собствените му обекти, респ. че са извършени от ищцовото дружество. Предвид оспорването насрещната страна следвало да установи при условията напълно и главно доказване, че претендираните СМР били действително извършени от него и за негова сметка по вид, обем и стойност в процесната сграда и обекти- собственост на ответника. Такъв извод не можело да се обоснове и от приетата по делото СТЕ, с оглед на начина, по който същата била извършена- остойностяване на СМР, описани в оспорените протоколи- обр.19. По делото не били заявени фактически твърдения и съответно не били релевирани каквито и да било доказателства, че ищцовото дружество реално извършило разходите за претендираните СМР. Тези факти не били доказани по делото, а при постановяване на решението първоинстанционният съд не съобразил и не обсъдил направените оспорвания, възражения и доводи, поради което неправилно е приел, че предявеният иск е основателен. Този основният правен извод, довел до уважаването на главния иск, бил изцяло декларативен и немотивиран.

Претендира се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново решение, с което предявеният иск за заплащане на стойността на извършено строителство в размер на 22 802.91 лв. се отхвърли с произтичащите от това последици.

Насрещната страна счита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

3

Производството е образувано по предявените от „Декра- Строй“ ЕООДгр.Русе против А. К. Г. обективно кумулативно съединени искове за заплащане на стойността на СМР с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД и за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че с договор за учредяване на право на строеж, сключен с нотариален акт- вх.рег. ****/02.01.2008 г., акт №3, т.І, дело №3/2008 г. на СВРусе съсобствениците на недвижим имот, находящ се в гр.Р. ул.“О.“ №№****** представляващ ПИ *** с площ от 1563 кв.м., между които Л.С.С. и И. К. С., взаимно си учредили (разпределили) правото на строеж за самостоятелните обекти в сградата, като Л. и И.С. получили в изключителна собственост правото на строеж за следните обекти: Л. С. – 1/10 идеална част от апартамент №10, вх.Б, ет.2 с идентификатор ************ със застроена площ 62.70 кв.м., ведно с прилежаща изба №37 с площ 3.05 кв.м., заедно с 1.4628% ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 10.20 кв.м., а И. С. - 9/10 идеални части от апартамент №**, вх*, ет.* с идентификатор********** със застроена площ 62.70 кв.м., ведно с прилежаща изба №37 с площ 3.05 кв.м., заедно с 1.4628% ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 10.20 кв.м. и к. – б. №*, вх.*, етаж първи (партерен) с идентификатор ********* със застроена площ 30.26 кв.м., заедно с 0.6438% ид. ч. от общите части на сградата, представляващи 4.49 кв.м. И* К* С., починала на *******г., а Л.С.С., починала на .......г. и техен законен наследник е А. К. Г..

На 18.04.2017г. е бил издаден Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството, след настъпила смяна на възложителя и строителя на строежа, в който са описани изпълнените строителни и монтажни работи по одобрен проект. В акта е посочено, че сградата е изградена в груб строеж, за което било издадено удостоверение по чл.181, ал.2 от ЗУТ- изх.№0804/5737/02.11.2009 г.

През периода 24.08.2017г.- 02.05.2018г. са били съставени протоколиобр.19, в които са описани по вид, обем и стойност СМР за обект : жилищна сграда с магазини, кафе- бар- 2 бр., подземни и надземни гаражи и външни ВиК връзки, подписани от „Декра- строй“ ЕООД за възложител и изпълнител.

Протоколите са оспорени от страна на ответника.

4

На 20.12.2019г. е бил съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, а на 06.01.2020г. е било издадено удостоверение №7 за въвеждане на обекта в експлоатация. На същата дата е бил съставен и протокол №6- обр.19 за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР.

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, която първоинстанционният съд е възприел изцяло, за установяване на стойността на извършените СМР, необходими за въвеждане на обекта в експлоатация: общо за цялата сграда – 591 305.34 лева; за апартамент №10 с прилежаща изба №37 – 15 294.16 лева и за кафе-бар 1 – 7763.89 лева.

Експертизата е изготвена на база представените от ищеца и приети по делото протоколи- обр.19. В дадените обяснения експертът е посочил, че експертизата е изготвена по документи и не може да прецени дали актуваните работи са извършени по вид, обем и стойност.

При така установените факти първоинстанционният съд е приел, че отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие при липса на договореност за извършване на СМР, необходими за въвеждането на обекта в експлоатация. Прието е, че ищецът като собственик на обекти в сграда с административен адрес: гр.Р., ул.“О.“№* предприел строително-ремонтните дейности с цел снабдяване цялата сграда с Акт- обр.15, който удостоверява, че е напълно завършена, в готовност да бъде въведена в експлоатация, поради което СМР са извършени и в интерес на ищцовото дружество.

Прието е, че в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД, при която предприетата в свой и в чужд интерес работа е водена добре, заинтересованият, който ще получи обект, годен за ползване в състояние, за което е предназначен, отговаря за сторените от водилият чуждата работа разходи само до размера на обогатяването си. Обогатяването на ответника е със сумата, която той е спестил, а е следвало да плати за извършване на довършителните и ремонтни работи в имота си, така, че обектът му, както и прилежащите му общи части да бъдат в състояние, обуславящо въвеждане на сградата в експлоатация.

Първоинстанционният съд е посочил, че основателността на иска предполага ищецът да установи наличие на неоправдано разместване на блага, довело до обедняването му с направените разноски за извършване на процесните СМР 5 по обекта на ответника и припадащата се част от разходите за общите части на сградата и обогатяване на ответника за негова сметка, чрез придобиване в собственост на завършен от строителна и техническа гледна точка обект.

Прието е също, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е собственик на два самостоятелни обекта в жилищната сграда с административен адрес: гр.Р., ул.“О.“№*- апартамент ** и кафе – бар 1 като правото му на собственост е основано на договор, обективиран в нотариален акт за учредяване вещни права на строеж №**, том VІІІ, рег.№**** дело №****/*****г., страна, по който са наследодателите му. А. Г.. Посочено е също, че правото на строеж е реализирано в момента, в който сградата е изградена в „груб строеж“ и от този момент то се трансформира в право на собственост върху самостоятелен обект. В качеството си на собственик на самостоятелни обекти в жилищната сграда, чието строителство е довършено от ищцовото дружество, ответникът е процесуално легитимиран да отговаря по предявения осъдителен иск.

Районният съд е изложил съображения, че „Декра - Строй“ ЕООД също е собственик на обекти в сградата като към 2017г., когато ищцовото дружество възстановило строителната дейност, сградата е била завършена в груб строеж.

Самостоятелните обекти и общите части на сградата не са били изпълнени до степен, позволяваща въвеждането й в експлоатация, т.е. на този етап сградата не е била годна за обитаване, както от фактическа гледна точка, така и с оглед заложените нормативни изисквания.

Разпечатката съдържа 33 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c65e1ca9-5f65-44c9-8277-4f6d09d77619