Решение № 484 от 02.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Благоевград, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500568 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от А.

В. К., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Г.Д., ул. „*“ № 2 чрез адв. П. Н., адрес на кантората: гр. Благоевград, ул. „*“ № 6 против Решение № 89/03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 189/2022 г. по описа на РС- Г.Д. в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „***“ ЕООД сумата от 8657,62 лева, представляваща платени без основание дневни пари за командировка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението на районния съд в обжалвана част.

Твърди се, че по делото е безспорно установено съществуването на трудови правоотношения между страните, по силата на които жалбоподателят е извършвал дейност като шофьор на товарен автомобил (международни превози), за която дейност се полагат командировъчни пари.

Сочи се, че от гласните доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че командировъчните пари не са изплащани регулярно, а със закъснение, както и че по информация на счетоводителя на дружеството, при изплащане на командировъчните пари, е включвано и трудовото възнаграждение на работника.

При тези данни без каквото и да било правно основание или доказателства в обратна насока, районният съд е приел, че преведените пари представляват само и единствено командировъчни, а не и полагащото се трудово възнаграждение.

1

Твърди се, че всички преведени суми са получени от жалбоподателя добросъвестно и представляват както суми за командировъчни, така и трудово възнаграждение за предходен период.

Прави се искане за отмяна на Решение № 89/03.04.2023 г., постановено по гр.д. № 189/2022 г. по описа на РС- Г.Д. в обжалваната част.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „***“ ЕООД на 16.05.2023 г., която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира, без да прави доказателствени искания.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От трудов договор № 003/19.04.2019 г. се установява, че на 19.04.2019 г. между „***“ ЕООД и А. В. К. е сключен трудов договор, по силата на който последният е заемал длъжността шофьор, товарен автомобил (международни превози) с основно месечно възнаграждение в размер на 560,00 лв.

Със заповед № 0001/01.05.2019 г. на управителя на „***“ ЕООД, на основание Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина е определен размера на дневните пари за командировка в чужбина в размер на 101,70 лв.

През исковия период 19.04.2019 г. – 31.12.2019 г. А. К. е командирован, за което съответно е наредено изплащането по банков път на дневни пари, както следва: заповед № 1/01.05.2019 г. за периода 15.05.2019 г. – 30.05.2019 г., 13 дни по 101,70 лв., общо 1322,10 лв.; заповед № 4/01.06.2019 г. за периода 01.06.2019 г.

– 30.06.2019 г., 20 дни по 101,70 лв., общо 2034,00 лв.; заповед № 8/01.07.2019 г. за периода 01.07.2019 г. – 30.07.2019 г., 23 дни по 101,70 лв., общо 2339,10 лв.; заповед № 12/01.08.2019 г. за периода 01.08.2019 г. – 12.08.2019 г., 8 дни по 101,70 лв., общо 813,60 лв.; заповед № 21/01.10.2019 г. за периода 10.10.2019 г. – 31.10.2019 г., 15 дни по 101,70 лв., общо 1525,50 лв.; заповед № 26/01.11.2019 г. за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., 21 дни по 101,70 лв., общо 2135,70 лв.; заповед № 30/01.12.2019 г. за периода 01.12.2019 г. – 12.12.2019 г., 9 дни по 101,70 лв., общо 915,30 лв.

От работодателя са представени преводни нареждания за наредени суми по сметка на работника както следва: на 12.07.2019 г. – 1504,49 евро; на 29.07.2019 г.

– 1002,99 евро; на 21.08.2019 г. – 3076,92 евро; на 18.09.2019 г. – 2507,47 евро; на 02.10.2019 г. – 1002,99 евро; на 21.10.2019 г. – 1002,99 евро; на 02.12.2019 г. 500,00 евро; на 12.12.2019 г. – 201,49 евро.

По делото са приети като доказателства следните фактури: фактура № 5120656 от 22.10.2019 г., издадена от **, с получател „***“ ЕООД и описание на услугата маркуч за охлаждаща течност с отбелязване на платена сума от 70,21 евро; сторно на фактура № 51900452 от 22.10.2019 г., издадена от **, с получател „***“ ЕООД, с описание на услугата вътрешна гума на стойност 404,60 евро; фактура № 121700009084/27.04.2019 г. за глоба в размер на 240,00 евро за нарушение съгласно §20 (2) Федерален закон за пътните такси; търговска бележка от 21.10.2019 г. за плащане с карта на сума в размер на 404,60 евро.

2

По делото са ангажирани гласни доказателства.

В показанията си св. Ц. сочи, че работи като международен шофьор в „***“ ЕООД. Твърди, че всеки месец получават по банков път всичко наведнъж – заплати и командировъчни. В банковия превод пише командировъчни, всеки месец различно в зависимост от дните, които са работили. Когато дойдат в България- един път на четири-пет месеца, подписват всичко в офиса на дружеството. Имат служебни карти, с които плащат в чужбина разходи във връзка с автомобилите. Чувал е от шефа си, че има някакви проблеми с А. К., но не знае за какво става въпрос. Шофьорите плащат само дребни суми, които се възстановяват след това.

Свидетелят П. в показанията си сочи, че работи като международен шофьор в „***“ ЕООД от основаването на дружеството. Когато пътува, получава заплата и командировъчни по банков път. Служебните разходи плаща с карта, понякога и със собствени пари, които след това се възстановяват от дружеството след представяне на фактура. Живее в Италия и когато шофьорите пътуват през Италия, минават през неговата къща и ако им трябват пари, той им дава от името на управителя. Сочи, че счетоводителката трябва да посочи парите за заплата и командировки по отделно. Твърди, че е дал на К. 5000,00 лв. от фирмени пари, тъй като имал задължения.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че през периода 19.04.2019 г. – 31.12.2019 г. от „***“ ЕООД са издадени 7 броя заповеди за командироване на А. В. К., както следва: заповед № 1/01.05.2019 г. за периода 15.05.2019 г. – 30.05.2019 г. - 13 дни по 101,70 лв., 1322,10 лв.; заповед № 4/01.06.2019 г. за периода 01.06.2019 г. – 30.06.2019 г.- 20 дни по 101,70 лв., 2034,00 лв.; заповед № 8/01.07.2019 г. за периода 01.07.2019 г. – 30.07.2019 г.- 23 дни по 101,70 лв., 2339,10 лв.; заповед № 12/01.08.2019 г. за периода 01.08.2019 г.

– 12.08.2019 г.- 8 дни по 101,70 лв., 813,60 лв.; заповед № 21/01.10.2019 г. за периода 10.10.2019 г. – 31.10.2019 г.- 15 дни по 101,70 лв., 1525,50 лв.; заповед № 26/01.11.2019 г. за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. - 21 дни по 101,70 лв., 2135,70 лв.; заповед № 30/01.12.2019 г. за периода 01.12.2019 г. – 12.12.2019 г.- 9 дни по 101,70 лв., 915,30 лв. Съгласно издадените заповеди дните в командировка са 152, дължима сума за същите дни- 15458,40 лв. Вещото лице е установило, че има периоди, за които не са издадени заповеди за командироване, но К. е бил реално в командировка. Дължимите дневни пари за периодите без заповеди за командироване са в размер на 4373,10 лв., изчислени за 43 дни, както следва:

19.042019 г. - 14.05.2019 г. - 26 календарни дни; 31.05.2019 г. - 1 ден; 31.07.2019 г.

- 1 ден; 13.08.2019 г. - 14.08.2019 г. - 2 дни; 29.09.2019 г. -09.10.2019 г. - 11 дни и 13.12.2019 г. - 14.12.2019 г. - 2 дни. Дължимите суми за дневни пари за периода 19.04.2019 г. – 31.12.2019 г. са 19831,50 лв., от които: 11085,30 лв. – дължими и начислени и 8746,20 лв. – дължими, неначислени, изплатените суми с основание за плащане командировка са в размер на 28489,12 лв. Експертът дава заключение за изплатени в повече суми в размер на 8657,62 лв. По отношение представените от ответника фактури, вещото лице сочи, че към частична фактура № 51206506/22.10.2019 г. за резервни части на стойност 70,21 лв. не е приложена касова бележка, но има отразяване „сумата, получена на 22.10.2019“, представените фактури за гуми на стойност 404,60 евро са сторнирани и по тях не 3 се дължат суми, сумата от 240,00 евро представлява глоба за нарушение на водача, която не подлежи на възстановяване от работодателя. Експертът сочи, че е дължима сумата от 70,21 евро, останалите суми не се дължат от работодателя.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно и обосновано.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата- чл. 269, ал. 1 ГПК.

В производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, когато ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума без основание, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума. При възражение на ответника, че е получил сумата на определено основание, в негова тежест е да установи твърдяното основание - в този смисъл Решение № 89/ 20.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 1184/ 2012г., III г. о., ГК, Решение № 21/ 23.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 1456/ 2011г., IV г. о., ГК и др.

Характерно за първата кондикция, уредена от разпоредбата на чл. 55 ЗЗД, е че основанието, което е в състояние да оправдае имущественото разместване между даващия и получаващия, липсва изначално. Релевантен е моментът на получаването – към този момент между даващия и получаващия не е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на другоППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79г., Пленум на ВС.

Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. В същата наредба обаче има и специални правила за командировъчните пари на персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални средства. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина персоналът на сухоземните транспортни средства, към който именно принадлежи ответникът въззивник в настоящото производство, получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Ал. 6 с.чл. постановява, че ръководителите на предприятия могат да определят размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и организация на международните рейсове. В цитираната разпоредба на практика е предвидена правната възможност командировъчните пари да се определят от работодателя по размер и начин, различен от уредената в Приложение № 3, т. 1 от Наредбата методика, например чрез определяне на по- висока дневна сума или сума на километър пробег. В настоящия казус между страните не се спори, че със заповед на управителя на дружеството- работодател е определен размер на дневните пари от 101,70 лв.