Решение № 9939 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9939 гр. ********, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110149524 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, предявена от името на ********** против „**********“ АД, с която срещу „**********“ АД, е предявен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, с правно основание чл. 6, пар. 1, б. „в“ вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) ****** г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети за признаване за установено, че „**********“ АД дължи в полза на ********** сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № ****** на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на Приложение № 1 към чл.3 борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за закъснение на полет ********, излитащ по разписание от летише ******** и пристигащ по разписание на 30.08.2024 в 13:05 часа (местно време) на международно летище ******, което е довело до пристигане в крайната точка на дестинацията със закъснение от повече от три часа, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума на 30.06.2025 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по гр.д. № 23730/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 171 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорва предявения иск. Ответникът изтъква, че претендираното обезщетение е изплатено, като представя платежно нареждане. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли съда да отхвърли претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са регламентирани правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Е., какъвто е и процесният 1 въздушен превоз. В чл. 7 от Регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно пар. 1, б. „б“, при прилагането на тази разпоредба пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети на територията на Общността с разстояние под 1 500 км. Съгласно Решение на С. от 19 ноември 2009 година по съединени дела, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяната загуба на време е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната, съответно закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки. В настоящия случай такива обстоятелства не се твърдят от страна на ответника.

В тежест на ответника е да установи извършването на въздушния превоз съгласно оповестеното разписание, респективно наличието на обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на превозвача по смисъла Регламент (ЕО) № ****** на Е.

П. и на С. от 11.02.2004 г.

В тежест на ответника (при установяване на горните обстоятелства) е да докаже плащане.

Страните не спорят, че разстоянието между летище ******** (*****) и летище ******, измерено по метода на дъгата на големия кръг не надхвърлят 1500 км.; че между ********* и ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет FВ ********, планиран да излети на 30.08.2024 г. и да кацне на летище ****** в 13:05 часа, че процесният полет бил отменен.

От представените по делото Формуляри за цесия с дата 07.09.2024 г., съдът установява, че пътникът ********* прехвърлил на ищеца ***** „*********“ пълното право на собственост върху паричното вземане по Регламент (ЕО) № ****** във връзка с процесния полет. Следователно, ищецът е активно легитимиран да води настоящия иск.

С молба с вх. № ******* г., фактът на погасяване на посочените суми чрез плащане в хода на делото се признава от процесуалния представител на ищците.

Незаплатена е останала претендираната законна лихва и сторените от ищеца разноски.

Съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на иска с правно основание л. 7, параграф 1, б. "а" от Регламент (ЕО) ****** са налице, респективно исковата претенция е основателни.

По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на исковата молба до приключване на съдебното дирене в производството по иска.

Доколкото в настоящия случай и ищцовото дружество не оспорва плащането от страна на ответника с платежно нареждане № ********* от 06.02.2026 г. в полза на *********, то съдът приема, че исковата сума е погасена от ответника досежно главницата, респективно настоящата инстанция следва да се съобрази с този факт и да отхвърли исковата претенция, с която се претендира главница в размер от 250.00 евро поради плащане в хода на процеса. По отношение на претенцията за законна лихва- в случая по делото е установено възникването на вземане на ищеца срещу ответника в размер на 250.00 евро, както и че задължението е погасено от ответника чрез плащане, 2 извършеното в хода на процеса – на 06.02.2026 г. С оглед наличието на главен дълг, който не е бил погасен към момента на подаване на исковата молба, за ищеца е възникнало вземане за законна лихва за периода от 24.04.2025 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до 06.02.2026 г. /датата на плащането/. Неговият размер съдът определи на основание чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на точно 30 евро. Предвид правопогасяващият ефект на плащането и обстоятелството, че с отговора на исковата молба от 09.02.2026 г. ответникът изрично посочва, че с плащането погасява главницата, без да е посочено, че се погасява и законната лихва върху сумата, то съдът намира, че претенцията за законна лихва следва да се уважи за сумата в размер от 30.00 евро за периода от 24.04.2025 г. – 06.02.2026 г.

По отговорността на страните за разноски:

Спорът по делото е по въпроса за разноските, съответно дали ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.

С оплакване/жалба до авиокомпанията от 23.01.2025г., изпратена чрез електронна платформа, ответникът е поканен да заплати претендираната сума преди подаване на исковата молба в съда, но в предоставения срок той не е направил това, поради което с поведението си той е дал повод за завеждане на делото срещу него.

Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство.

Ищецът претендира разноски в размер от 25.00 лева – държавна такса и 400.95 лева– адвокатско възнаграждение в исковото производство и 25.00 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 400.95 лева в заповедното производство.

По отношение на разноските за заповедното производство: В заповедното производство намират съответно приложение всички общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При направено възражение за прекомерност на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. Съгласно даденото задължително тълкуване с решение на СЕС по дело С438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда. Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според правната и фактическа сложност на делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката работа. В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното вземане представлява обезщетение във връзка със закъснял полет, чиято 3 регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на предмета на производството /заповедното производство е уредено като формално/, вида и количеството на действително извършената от адвоката работа, ниската фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че главницата по договора е заплатена на заявителя още в заповедното производство, се налага извод, че заявителят не обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение над сумата от 200.00 лв. Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което претендираното от ищеца възнаграждение от 400.95 лева следва да бъде намалено до 200.00 лв.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство в общ размер на 225 лева за държавна такса или 115.04 евро.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените в исковото производство разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК,като претендира държавна такса в размер на 12.78 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро. По делото съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро, доколкото по делото е представена фактура и извлечение за извършено плащане по банков път с посочено основание номера на издадената фактура. Представено е и доказателство за заплащане на държавна такса в размер на 12.78 евро. Релевираното възражение от ответника е основателно. Съобразявайки н и с к а т а правна и фактическа сложност на делото, обема на осъществените процесуални действия, обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, съдът намира, че справедливият размер на дължимото адвокатско възнаграждение в настоящия случай е 300.00 лева. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 166.17 евро.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.