Определение № 673 от 07.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 673 гр. Велико Търново, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20254100500339 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. П. от гр. София, подадена чрез пълномощника й адв. С. от САК против определение № 157/13.03.2025г. по гр.д. № 198/2025г. на ПРС, с което са оставени без разглеждане предявените от частния жалбоподател против ответниците по делото субективно съединени искове по чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на тях, че не съществува наследствено правоотношение между Иван К. и Р. К./Р. Бьок/ и делото е прекратено.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, като се изразява несъгласие с доводите на съда за липсата на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, поради наличието на друг ред за защита и предвид липсата на съществуващ между страните по делото спор за материално право. Възразява се, че за ищцата съществува административен ред, по който може да отрече наличието на наследствено правоотношение между нейния баща и сина му Р. К., поради извършено спрямо последния пълно осиновяване от трето лице, което е заличило връзката по произход. В тази връзка се акцентира, вкл. и с посочване на практика на ВАС, че при издаване на удостоверение за наследници административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в регистрите на населението, като реда за установяване на липсващи данни в тези регистри е общия по ГПК. Отделно от това се сочи, отново с позоваване на съдебна практика, че редът за правна защита на наследник при наличие на спор за съществуването или несъществуването на наследствени правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, е чрез 1 отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, който следва да се предяви срещу общината издала оспореното удостоверение и лицето, което неправилно фигурира в него като наследник. Допълва се, че за едно лице всякога съществува интерес да установи качеството си на наследник на определен наследодател или да отрече това качество на друг, тъй като занапред във всички случаи на оспорване на правата му ще се легитимира като такъв посредством установителното решение съответно ще е налице яснота кои лица попадат в кръга на наследниците на починалия. По тези съображения се отправя искане до ВТОС да отмени обжалваното определение и да върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В съответствие с чл. 130 изр. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчена на посочените в исковата молба ответнициу.

Предвид изложеното в жалбата и въз основа на доказателствата по делото, Великотърновският окръжен съд, приема за установено следното:

Жалбоподателят е подал пред ПРС искова молба с правно основание чл. 124 ал.

1 ГПК за приемане на установено спрямо ответниците, че не съществува наследствено правоотношение между прекия му наследодател и втория ответник. Ищецът е изложил твърдения, че ответната община е издала удостоверение за наследници на прекия му наследодател, в което като негов син фигурира вторият ответник, въпреки че с влязло в сила решение от 2001г. на съд в Германия е допуснато пълното му осиновяване на втория съпруг на майка му. Допълнено е, че пълното осиновяване в Германия има идентично действие с това по българското право и прекъсва връзката по произход с родителите, поради което вторият ответник неправилно е посочен като наследник на биологичния си баща. Изложени са съображения, че решението на германския съд за осиновяване не е признато в България, поради което по административен ред не може да бъде отречена наследствената връзка между двамата. С доводи, че ищцата не може да се разпорежда свободно с наследствените си права, доколкото вторият ответник фигурира като наследник на баща й, същата иска да се отрече наличието на отразеното в удостоверение за наследници наследствено правоотношение.

С обжалваното определение районният съд е намерил предявените в субективно съединение искове с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК за недопустими, тъй като между ищецът и ответната община липсва гражданско – правен спор, който да бъде решен по общия искове ред, а следва да се разреши по пътя на административното оспорване на издаденото удостоверение за наследници. Недопустимостта на иска срещу втория ответник е обоснована със съображения, че между него и ищцата липсва какъвто и да е спор за материални права, вкл. право на собственост, поради което липсва правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Въззивният съд намира, че частната жалба е срочно подадена, като депозирана в рамките на законоустановения едноседмичен преклузивен срок по чл. 275 ал. 1 ГПК и 2 изхождаща от активно легитимирано лице-ищеца по делото, имащ правен интерес да атакува неизгодното за него първоинстанционно определение. Същата е насочена срещу подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт по изричната повеля на закона /чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 130 изр. 2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

В настоящото производство въззивната инстанция осъществява контрол за законосъобразност на подлежащите на обжалване актове, като служебно проверява всички правнорелевантни факти на основата на собствена преценка на доказателствата, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания /ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК/.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 124 ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Следователно допустимостта както на положителния, така и на отрицателния установителен иск за наличие респ. за липсата на правоотношение е предоставено от съществуването на правен интерес у ищеца от предявяването му.

Съгласно правна доктрина и съдебната практика, вкл. цитирана и от жалбоподателя, наследяването не е факт, а правоотношение основано на посочена в закона роднинска връзка, по силата на което едно лице има право да получи останалото след смъртта на своя наследодател негово имущество. Установяването на качеството на наследник, съгласно действащото законодателство, се извършва посредством удостоверение за наследници, което е официален свидетелстващ документ. Издаването на същото представлява административна услуга, като органът който я извършва, посочва в издаваното удостоверение, наследниците по закон, така както са вписани в регистъра на населението. Административният орган е обвързан от вписаните данни и не може да установява нови и различни от тях. Следователно при спор относно съществуването или несъществуването на наследствено правоотношение т.е. когато едно лице не фигурира в удостоверението за наследници, а има с наследодателя роднинска връзка, придаваща му по закон качеството на наследник респ. когато в този документ е включено лице, за което тази връзка несъществува, реда за разрешаването му е общият исков, а не чрез оспорване на издадения административен акт. Едва след установяване със силата на присъдено нещо по иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, че наследственото правоотношение съществува или несъществува, административният орган може да издаде ново удостоверение за наследници. За да бъде обвързан от силата на присъдено нещо на решението /арг. чл.

298 ал. 1 ГПК/, административният орган, издал оспореното удостоверение за наследници, следва да е ответник по този иск, наред с лицето, чийто наследствени 3 права се отричат, поради липсата на посочената в закона връзка на произход с наследодателя. Следователно ответната община в случая се явява надлежен ответник по иска по чл. 124 ал. 1 ГПК, като административният орган издал оспореното удостоверение за наследници, който орган следва да зачете и последиците от влязлото в сила съдебно решение по спора.

Противно на становището на районния съд и без наличието на спор за конкретно материално право, за едно лице съществува правен интерес да установи качеството си на наследник на друго лице – наследодател т.е. наличие на наследствено правоотношение, тъй като посредством съдебното решение ще се легитимира за в бъдеще като наследник на този наследодател във всички случи на оспорване на правата му. Отричането на това му право, означава спора за наличието на наследствено правоотношение да бъде разрешаван наново при всяко последващо оспорване на конкретни права върху други имущества на наследодателя, което може да доведе и до противоречиво разрешаване на този въпрос. В случая имаме издадено удостоверение за наследници, в което като наследник е посочено лице, което по твърдения на оспорващия няма качеството на такъв, поради липсата на съответната роднинска връзка. По изложените съображения установяването на несъществуването на изискуемата по закон връзка по произход се извършва по исков ред, чрез отрицателен установителен иск, а не чрез обжалване на удостоверителния документ. Ищецът е предявил именно такъв иск, което се явява допустим, при наличието на правен интерес от завеждането му, породен от издаденото удостоверение за наследници, в което вторият ответник фигурира като пряк наследник на наследодателя. Този интерес, както се посочи, не е свързан с наличието на конкретен спор за материално право, вкл. за собственост, а с факта, че посочването на втория ответник като наследник на наследодателя пряко рефлектира върху обема от права на оспорващия в наследството на починалия респ. създава пречки при упражняването им.

В случая ищецът правилно е насочил иска срещу двамата ответници, тъй като съвместната им легитимацията по конкретния спор е задължителна, в каквато насока е и посочената от жалбоподателя съдебна практика. Въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на претенцията е, дали твърдяното пълно осиновяване в Германия прекъсва връзка по произход и отрича наследствените права на осиновения спрямо биологичния му родител. На него съдът следва да даде отговор с решението си по делото, след издирване на приложимото чуждо право.

Мотивиран от горното съдът намира, че следва да отмени обжалвано определение като неправилно и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 131 и сл. ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 157/13.03.2025г. поставено по гр.д. № 198/2025г. на РС – Павликени.

ВРЪЩА делото на РС – Павликени за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5