Решение № 3597 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3597 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100508913 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 11.04.2022г., постановено по гр.д. № 54396/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, е отхвърлен предявеният от В.

И. Б. срещу “К.И. И. БГ” ЕАД иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено между страните, че в полза на ответника не съществува правото на принудително изпълнение върху вземане в размер на 5 349, 71 лева – главница; 463, 99 лева – юрисконсултско възнаграждение и 140 лева арбитражни и съдебни разноски за които вземания е издаден изпълнителен лист в полза на първоначалния взискател “П.К.Б.” ЕООД, издаден на 04.04.2012г. по т.д. № 1950/2012г. по описа на СГС, ТО на основание решение № 494 от 11.03.2010г. по в.а.д. № 494/2012г. по описа на арбитър Б.Г., за събиране на които суми е образувано изпълнително дело № 201283880404287 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ и район на действие – СГС.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата В. И. Б., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от 1 първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че съдът е приложил неправилно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. “в” от ЗЗД е налице само в случай на реално засягане на сферата на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен до го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение. Наведено е твърдение, че в случая е приложима петгодишната погасителна давност за процесните вземания. Сочи, че на 06.06.2014г. е изпратено запорно съобщение до “О.” ООД с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В действителност обаче към този момент трудовото правоотношение между страните било прекратено, поради което не е налице хипотеза на същинско изпълнително действие. Твърди, че в периода от 06.06.2014г. до 06.06.2016г. не били извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат течението на погасителната давност. Ето защо счита, че процесното изпълнително дело било перемирано на основание чл. 433, т. 8 от ГПК на 06.06.2016г. и новата погасителна давност е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие – от 06.06.2014г. и е изтекла на 06.06.2019г. Поддържа, че подадените след настъпване на перемпцията молби по изпълнителното дело не са довели до прекъсване на давността. Позовава се на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. Аргументира становище, че постановките на ППВС № 3 от 18.11.1980г. не намират приложение в процесния случай. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна “К.И. И. БГ” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Направено е искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално-правно норми и при съобразяване на установената по въпросите на погасителната давност съдебна практика.

2

Поддържа становище, че всички изпълнителни действия, извършени след перемиране на изпълнителното дело, но в рамките на общия давностен срок, прекъсват течението на погасителната давност за процесното вземане. Счита, че тази последица настъпва без значение дали изпълнителните действия са предприети по перемираното изпълнително дело или е образувано ново изпълнително производство.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 от ГПК и чл. 51, ал. 1 от ЗМТА въз основа на арбитражно решение № 494 от 11.03.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 494/2010г. по описа на арбитър Б.Г., по доводи за погасяването му по давност поради непредприемане на действия за принудителното му събиране в продължение на повече от пет години от датата на последното валидно изпълнително действие - от 06.06.2014г.

Предмет на делото са обективно съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, според която разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание, което по действащия ГПК /чл. 404 ГПК/ може да бъде само съдебен или арбитражен акт, съдебна или арбитражна спогодба, а ако това предвижда правото на ЕС или международен договор – и чуждестранен несъдебен акт.

3

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

Иск по чл. 439 ГПК е недопустим при всички невлезли в сила съдебни изпълнителни основания. Това се отнася както за изпълнителни основания, които не са предварително изпълняеми, така и за такива, които са предварително изпълняеми и въз основа на тях е възможно да се проведе или се провежда принудително изпълнение. Такива са всички съдебни актове, по които предварителното изпълнение е допуснато с нарочен съдебен акт /по чл.

242 ГПК или чл. 418 ГПК/ или по силата на закона /осъдителните въззивни решения/. Ако изпълнителното основание не е влязло в сила, то и възраженията срещу вземането по него не могат да се основават на факти, настъпили след момента на стабилитет на изпълнителното основание, което е основната отличителна черта на иска по чл. 439 ГПК. Защитата срещу невлязъл в сила съдебен акт следва да се осъществи по предвидения в закона редовен способ и инстанционен ред, а не чрез иск по чл. 439 ГПК.

В случая ищцата обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените вземания са покрити с изтекла погасителна давност след образуване на процесното изпълнително дело, поради което предявеният иск е допустим.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл 4 давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. Предвид единственото поддържано във въззивното производство основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

На етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства:

От представения изпълнителен лист от 04.04.2012г. се установява, че оспореното вземане представлява главница по договор за потребителски кредит, сключен между “П.К.Б.” ЕООД и В. И. Б. и разноски по арбитражно и съдебно производство. Изпълнителният лист е издаден по т.д. № 1950/2012г. по описа на СГС, ТО, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК и чл. 51 от ЗМТА /въз основа на арбитражно решение № 494/11.03.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 494/2010г. по описа на арбитър Б.Г./. Страните по делото не спорят, че тези суми отразяват действително възникнали в тежест на ищцата парични задължения.

На 26.04.2012г. по молба на кредитора “П.К.Б.” ЕООД било образувано изпълнително дело № 20128380404287 по описа на ЧСИ М.Б., с район на действие – СГС, с предмет – принудително събиране на присъдените с издадения по т.д. № 1950/2012г. по описа на СГС, ТО, изпълнителен лист. На основание чл. 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набави документи, книжа и др., да определя начина на изпълнение, както и да бъде пазач на описаното имущество.

На 14.05.2012г. бил наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, а поканата за доброволно изпълнение е получена на 31.05.2012г.

С молба с вх. No 26192/31.05.2012г. длъжницата е поискала вдигане на наложения запор по банковата и сметка в „ДСК“ АД, тъи като по същата се превеждат социални надбавки. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е вдигнал запора.

На 27.08.2013г. е изпратено запорно съобщение до банка “ДСК” АД, с 5 който е наложен запор върху вземанията на В. Б. по банковите сметки.

Запорът е вдигнат с разпореждане на съдебния изпълнител от 05.09.2013г.

С молба с вх. No 17849/26.03.2014г. длъжникът е поискал разсрочване на дълга, като е заявил готовност да заплаща месечните си вноски лично.

На 06.06.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „О.“ ООД. Третото задължено лице е уведомило съдебния изпълнител, че след изпълнение на запори по други изпълнителни дела, остатъкът от трудовото възнаграждение на В. Б. е несеквестируем доход.

С уведомление от 20.10.2014г. дружеството „О.“ ООД е уведомило органа по принудително изпълнение, че трудовото правоотношение с В. Б. е прекратено, считано от 20.10.2014г.

На 15.06.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Е.П.Е.Л.“ ЕООД.

С молба от 11.05.2017г. взсикателят е поискал извършване на спр авка о т НОИ и при установяване на работодател, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поискано е и налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника.

По изпълнителното дело е постъпила на 26.09.2018г. молба от “К.И. И.

БГ” ЕАД с искане за конституиране като взискател по делото въз основа на сключения на 08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания, по силата на който “П.К.Б.” ЕООД е прехвърлил вземането си срещу В. Б. в полза на цесионера “К.И. И. БГ” ЕАД. В молбата е обективирано възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за извършване на изпълнителни деиствия.

С молба с вх. No 25177/15.05.2019г. новоконституираният взискателя е поискал предприемане на изпълнителни деиствия – налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника.