Определение № 683 от 24.09.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 683 гр. Перник, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500529 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:

000694749, чрез адв. Д. М., със съдебен адрес: *** срещу Разпореждане № 8153 от 31.05.2024г., постановено по ч. гр. д. № 2855/2024г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за отхвърляне на заявлението по чл. 417 ГПК срещу И. В. П. за сумата от 87,50 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост по Заявление - договор за издаване на кредитна карта № *** от *** В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на първоинстанционния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч. гр. д. № 2855/2024 г. на Районен съд - Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749 за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу И. В. П., ЕГН ********** за вземания по Заявление - договор за издаване на кредитна карта № *** от ***, от които: сумата от 1169,57 лева главница, сумата от 20,00 лв. - изискуеми такси за периода от 02.06.2020г. до 21.05.2024г. и сумата от 87,50 лева – изискуеми разноски за уведомление за предсрочна изискуемост по договора, ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение в съда до окончателно изплащане на вземането, както и сумите: 25,54 лв.

- държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.

Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на дружеството-заявител, покана за изпълнение (уведомление), изпратено до длъжника, разписка от 08.07.2020г., изготвена от служител на ЧСИ, досежно връчването на поканата за изпълнение и фактура и преводно нареждане, удостоверяващи извършени разходи в размер на 20.00 лева, касателно връчването на поканата за изпълнение и заплатената сума от 180,00 лева на ЧСИ. Представени са още Заявление - договор за издаване на кредитна карта № *** от *** и Общи условия за издаване и използване на карта EUROLINE.

Сочи се, че длъжникът е изпаднал в забава и не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 23.07.2020 г. чрез връчване на уведомление от частен съдебен изпълнител А. В., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ПОС, чрез залепване.

Заявлението е отхвърлено от районния съд в обжалваната част по подробни мотиви, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл. 10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа наймалко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, в същото е посочена процеснита сума от 87, 50 лв., като “разходи по уведомяване“ за периода от 02.06.2020г. до 21.05.2024г.

От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно първоинстанционният съд е установил, че претендираните вземания произтичат от 2 сключен между страните договор за банков кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Въззивният съд споделя извода, че процесната сума от 87, 50 лв. за разходи по уведомяване противоречат с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически се заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, доколкото направените от кредитора - заявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна, обаче, нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8153/31.05.2024г., постановено по ч. гр. д.

№ 2855/2024г. по описа на Районен съд - Перник в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3