Определение № 3 от 28.01.2026, Военно-апелативен съд
- Съд
- Военно-апелативен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3/2026
- Вид
- Определение № 3
- Подписан
- 28.01.2026
- В сила
- 28.01.2026
- Състав
- полк.ЛИДИЯ ПЕТРОВА ЕВЛОГИЕВА, полк. ПЕТЬО СЛАВОВ ПЕТКОВ, подп. ВАСИЛ МАРИНОВ ПЕТКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 58а ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 252 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№3 гр. София, 28.01.2026 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ подп. ВАСИЛ М. ПЕТКОВ като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20266000600003 по описа за 2026 година образувано по жалба на частния обвинител В. Л. П. със съгласието и чрез своя законен представител – бащата Л. П. Л., чрез адвокат Б. Н. Н. против присъда рег. № 5/10.09.2025 година по нохд № 31/2025 година на Военен съд – С..
Производството е по реда на чл. 327 от НПК.
С обжалваната присъда състав на Военен съд – С. е признал подсъдимия ...... Г. Ц. Г. от военно формирование ...... – Б. ЕГН **********за виновен в това, че:
На 28.06.2024 г., около 01:30 часа в град С. област, В.Т., в близост до вход ... на блок ... с дървена пръчка нанесъл удар в главата на В. Л. П., като му причинил тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, поради което и на основание чл. 128 ал. 1, вр. ал. 2 и чл. 54 от НК го е осъдил на 3 (три) години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а ал. 1 от НК, вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК намалил с една трета определеното наказание и му наложил за изтърпяване 2 (две) години лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от 5 (пет години). Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.
В жалбата на частния обвинител се сочат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на присъдата и за явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че в присъдата, а и в обвинителния акт липсва посочване на точното място на извършване на престъплението, като не е посочена нито улицата, нито междублоковото пространство и всичко останало като точно място и локация. В присъдата липсвали каквито и да било данни в какво се изразява тежката телесна повреда на пострадалия. Това било от значение за преценката колко тежка във физически и в психоемоционален аспект е претърпяната от пострадалия тежка 1 телесна повреда. Всичко това довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Изтъква се още, че подсъдимият не показал никаква укоримост и съжаление за това, което е извършил. Като съществено процесуално нарушение и то в съдебната фаза се изтъква, че искането на защитниците и уважаването му за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК е процесуално недопустимо. Като основание за това се изтъква, че с определение от 23.06.2025 година основният съд е определил делото да се разгледа по общия ред. Жалбоподателят счита, че това е моментът, преклудиращ възможността за искане от защитата и от подсъдимия делото да се разгледа по реда на особените правила. Разпоредителното заседание вече било приключило и определението за разглеждане по общия ред не било отменено. Въпреки това в съдебното заседание на 10.09.2025 г. първостепенният съд уважил искането на защитата на подсъдимия за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма, в хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК. Тезата на жалбоподателя е, че след като разпоредителното заседание е приключило и съдът се е произнесъл, че няма основание делото да се гледа по реда на особените правила, делото следва да се разгледа единствено по общия ред. В подкрепа на тази теза се сочи чл. 252 ал. 1 от НПК, съгласно който, когато са налице основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и девета, а по искане на страните и по реда на глава двадесет и седма и двадесет и осма от НПК съдът разглежда делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
Заради това се изтъква, че след като веднъж съставът на съда е определил разглеждането на делото да е по общия ред, последващо допускане на разглеждането му по реда на глава двадесет и седма е недопустимо, а делото следва да се върне за разглеждане в разпоредителното заседание. Иска се увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание в размер над средния за извършеното престъпление. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В допълнителни писмени изложения за допълване на въззивната жалба се преповтарят изложените доводи във въззивната жалба. Отделно се подчертава, че съставът на Военен съд – С. не е вникнал задълбочено в изключително тежките последици, досежно живота и здравето на пострадалия, налагайки на подсъдимия явно несправедливо и занижено наказание. Оспорва се изводът на съда да наложи на подсъдимия наказание при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства. Оспорва се и изводът, че не са налице отегчаващи обстоятелства. Иска увеличаване на наложеното наказание лишаване от свобода в размер над средния предвиден за това престъпление.
Алтернативно се иска отмяна на присъда и връщане на делото в основния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Срещу въззивната жалба са постъпили писмени възражения от подсъдимия чрез неговите защитници. Моли жалбата на частния обвинител да бъде оставена без уважение. Не е нарушение, че пострадалото лице не е конституирано като граждански ищец. Преценката на основния съд, че разглеждането на гражданския иск ще стане причина за отлагане на делото не подлежи на контрол от въззивната инстанция. Освен това пострадалият може 2 да предяви претенциите си по реда на ГПК. Посочва се още, че двете страни за били съгласни на споразумение, но прекомерните претенции на пострадалия за заплащане на сто хиляди лева и осем хиляди и двеста лева за адвокатско възнаграждение са препятствали приключването на делото със споразумение.
Сочи се, че първостепенният съд е спазил изискванията на закона за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.
2 от НПК.
Не са направени искания за събирането на нови доказателства и не се налага събирането на такива.
Предвид горното и на основания чл. 327 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА събирането на нови доказателства по делото.
НАСРОЧВА разглеждането на делото за 18 февруари 2026 година от 10.00 часа в град С., СЪДЕБНА ПАЛАТА на булевард „Витоша“ № 2, партер, зала № 4, за която дата да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3