Решение № 1012 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. С. С. срещу решение № 23514/31.01.2024г., постановено по гр.д. № 26181/2024г. по описа на СРС, 40-и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищеца М. Д. М. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата 798 лева, получена без основание с банкови нареждания, както следва: на 30.09.2019г. – 30 лева, на 07.02.2020г. – 60 лева, на 03.06.2020г. – 80 лева, на 04.06.2020г. – 38 лева, на 03.10.2020г. – 80 лева, на 06.10.2020г. – 30 лева, на 07.10.2020г. – 100 лева, на 23.12.2020г. – 30 лева, на 17.02.2021г. – 50 лева, на 09.04.2021г. – 30 лева, и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 732.19 лева – стойност на закупени и предадени 4 бр. зимни гуми Continental 205/55/R16 91 T, с чиято стойност С. се обогатила неоснователно за сметка на ищеца М., ведно със законната лихва върху главниците от 09.05.2024г. до окончателното погасяване.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорва твърденията на ищеца, че била съкратена от работа, че била финансово затруднена, а той я подпомагал, че споменала, че ако имала възможност щяла да му върне парите, че се виждали като приятели и т.н.

Тя била единствено дете, добре обезпечена финансово. Твърди, че ищецът демонстрирал висок стандарт и галантност и много се постарал да станат любовници.

Тъй като и двамата били семейни, пазили дискретност. Казвала на съпруга си, че гледа 1 дете на семейство и се срещала тайно с любовника си – ищеца. Ищецът й купил мултикукър, а сумите й превеждал за да закупува продукти и да му приготвя домашна храна, която му носела на техните срещи. Зимните гуми й подарил. Нямали никакви уговорки за връщане на пари. Намира, че твърденията на ищеца в тази връзка били противоречиви. През 2023г. напуснала работата си, заради тормоз от страна на ищеца М. и на работното й място. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Д. М., чрез адв. Р. – представител, назначен по ЗПП, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Същата била бланкетна – ответникът не посочила конкретни пороци на обжалваното решение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира съдебното решение в обжалваната част за правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:

Със сезиралата съда искова молба ищецът М. Д. М. излага, че извършвал банкови преводи по сметката на ответника С. на обща стойност 804 лева. В изпълнение на указания на съда с молба от 12.06.2024г. уточнява, че преводите извършил както следва: на 30.09.2019г. – 30 лева, на 07.02.2020г. – 60 лева, на 03.06.2020г. – 80 лева, на 04.06.2020г. – 38 лева, на 03.10.2020г. – 80 лева, на 06.10.2020г. – 300 лева, на 07.10.2020г. – 103 лева, на 23.12.2020г. – 30 лева, на 17.02.2021г. – 53 лева, на 09.04.2021г. – 30 лева. Отделно на 04.09.2019г. заплатил сумата 753.79 лева за закупуването на 4 бр. нови зимни гуми Continental 205/55/R16 91 T за личния автомобил на ответника С.. Излага, че се запознал с ответника С. след тежка катастрофа, от която пострадал. Станали приятели. Впоследствие С. била съкратена от работа и той започнал да я подпомага финансово с малки суми по нейната банкова сметка. В молбата си уточнение от 12.06.2024г. сочи, че ответникът С. му разказала, че имала две дъщери. По-малката й дъщеря била студентка и се нуждаела от средства.

Освен това баща й имал сериозни здравословни проблеми. В същия разговор споменала, че ако имала възможност щяла да му върне парите. Уговорката им за връщане на сумите била устна (молба от 25.06.2024г.). Понеже тя нямала възможност да си закупи зимни гуми за новия си автомобил, той решил да купи 4 бр. нови зимни гуми със собствени средства. Предал й гумите през м.09.2019г. В уточнителната молба от 12.06.2024г. сочи, че ответникът не му казала, че ще му върне парите за гумите. В 2 следваща молба от 25.06.2024г. твърди, че когато й предал гумите тя му споменала, че ще му върне сумата. Ищецът се засегнал от думите на съпруга й, че гумите не били подходящи. В една от срещите им на по кафе, С. го упрекнала, че бил агресивен и неадекватен. Двамата се разделили и той бил жестоко обиден с изречени от ответника нелицеприятни думи, предвид на което иска връщане на упоменатите по-горе суми.

С определение № 29076/17.07.2024г. по делото СРС предоставил на ищеца М. правна помощ по чл. 95 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗПП, под формата на процесуално представителство по делото. назначеният адвокат Р. депозирал молба в изпълнение на указания на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба. Посочил, че с направените 10 превода в периода от 30.09.2019г. до 09.04.2021г. без правно основание за това имуществото на ищеца М. намаляло със сумата 804 лева, а ответникът се обогатила неоснователно. Липсвала уговорка между страните за връщане на сумите.

Със закупените и предоставени на ответника на 04.09.2019г., без правно основание за това, 4 бр. нови зимни гуми са личния й автомобил „Киа Сийд“ рег. № СВ 6733 НТ, имуществото на ищеца намаляло със стойността им от 753.79 лева, а ответникът се обогатила неоснователно със сумата. Поканена, ответникът не върнала на ищеца сумите, предвид на което моли същата да бъде осъдена да му заплати сумата 804 лева – стойност на паричните преводи, които направил по банковата сметка на С. без правно основание за това и сумата 753.79 лева – стойност на предадените й 4 бр. зимни гуми, с която С. се обогатила неоснователно за сметка на ищеца М.. Претендира законна лихва и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. С. С., чрез адв. Г.С., депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че с ответника М. в продължение на 4 години имали интимна връзка. Двамата си правели взаимно подаръци. Ищецът М. излагал пред нея, че се хранел с храна от топлите точки в супермаркетите. При техните срещи ответникът започнала да му носи приготвена от нея храна – кексове, погачи, сладкиши, баници, торти, месни ястия и др.

Той винаги й правел комплименти за кулинарните й умения. Ищецът извършвал преводите за закупуване на продукти за ястията. Двамата си помагали взаимно без каквито и да е уговорки помежду им и предвид изградената тяхна връзка и отношения на взаимопомощ, твърденията за неправомерно обогатяване и обедняване били несъстоятелни. През 2019г. ответникът С. си закупила нов автомобил „Киа Сийд“, при което ищецът М. сам предложил да й направи подарък зимни гуми. Казал й, че ги била заслужила заради грижите си към него. Един ден просто докарал гумите пред тях, за да я изненада. Впоследствие отношенията им се обтегнали от спорове и разправии.

Ответникът С. се дистанцирала, а ищецът продължил да я търси, да й изпраща писма, да й пише по всяко време, да я притеснява на работа пред колеги. Принудила се да напусне тази си работа. Намира, че посоченото основание „захранване на сметка“ в платежните документи на отделните преводи, разкривало дарствено намерение от 3 негова страна и подкрепяло тезата й, че сумите били за участие в закупуването на хранителни продукти. Преводите ищецът извършил доброволно, по своя воля, без уговорки за връщане, както посочил и в исковата молба. Докараните от ищеца автомобилни гуми били подарък за ответника С.. Основание било налице – намерение да я надари с гумите. Същите ищецът закупил съзнателно и доброволно и ги донесъл на адреса й без каквито и да е условия и изисквания от негова страна, а като жест на внимание от негова страна в контекста на личната им връзка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане.

В този смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.

Постъпването на сумите по процесните банкови преводи на обща стойност 798 л е в а (съгласно обжалваната част на първоинстанционното съдебно решение), а именно: на 30.09.2019г. – 30 лева, на 07.02.2020г. – 60 лева, на 03.06.2020г. – 80 лева, на 04.06.2020г. – 38 лева, на 03.10.2020г. – 80 лева, на 06.10.2020г. – 30 лева, на 07.10.2020г. – 100 лева, на 23.12.2020г. – 30 лева, на 17.02.2021г. – 50 лева, на 09.04.2021г. – 30 лева, по банковата сметка на ответника С. С. С. не е спорно между страните, а и се установява от приетите по делото като писмени доказателства платежни нареждания.

Съобразно посоченото правило за разпределение на доказателствената тежест по исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ответникът С. е тази, която следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, въведени с отговора на исковата молба и поддържани с въззивната й жалба, че ищецът превел сумите поради интимната връзка на страните и с цел закупуване на хранителни продукти, поради което ответникът има право да задържи получените суми.

Съществувалата между страните интимна връзка не е обстоятелство, признато от ищеца. Същият спорен между страните факт подлежи на установяване в процеса от въвелата твърдението страна – ответникът С., а проведеното от нея доказване следва да е пълно и главно.

За установяване на твърдението си, че през релевантния за делото период от 30.09.2019г. до 09.04.2021г. страните имали интимна връзка са ангажирани единствено писмени доказателства, както следва:

Копие от началните страници на книга на автора Айлин Гоудж със заглавие „Остани до мен“ с ръкописно посвещение със следния текст: „Посвещавам тази книга на най-красивата, на най-добрата и всеотдайна колежка С.! С почит: подпис/не се чете/ 2018г.“. Ищецът по делото не е направил признание да изпълнил текста и да 4 положил подписа си след посвещението, нито съдържанието на текста сочи негов автор да бил ищецът М.. Ответникът С., чрез процесуалния си представител адв. С. не е заявила доказателствено искане за установяване на твърдението си, че М. бил авторът на посвещението (например по чл. 176 ГПК или съдебна графологическа и графическа експертиза). Ето защо по делото не се установява твърдението на ответника С., че М. изпълнил въпросния ръкопис. От същото писмено доказателство не се установява твърдението на ответника, че двамата с ищеца имали интимна връзка.

Друго представено от ответника доказателство са началните страници на книга на автора Луиз Бегшоу със заглавие „Наследнички“ с ръкописно посвещение със следния текст: „Светле, желаем ти път, изпълнен с красота, здраве като скала и винаги ни озарявай с усмивката си! От колежките! 2018г.“. Ищецът по делото не е направил признание да изпълнил този текст, нито съдържанието му сочи като негов автор ищеца. Ответникът С., чрез процесуалния си представител адв. С., не е заявила доказателствено искане за установяване на авторството на текста. Ето защо по делото не се установява твърдението й, че М. изпълнил въпросния ръкопис. От съдържанието на документа не се установява и твърдението й, че двамата имали интимна връзка.

В оригинал по делото е представена поздравителна картичка, на лицевата й част - с цветя и надпис „Честит празник! Наздраве!“, а в нея изпълнен ръкописен текст: