Решение № 196 от 12.12.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. В., 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.Й.М.

Членове:

Н.Д.Н.

В.Р.Г. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от В.Р.Г. Въззивно гражданско дело № 20251300500268 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадена от Община В., представлявана от д-р Ц.Ц., чрез юрк. К. въззивна жалба против Решение № 368/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 863/2024 по описа за 2024г. по описа на Районен съд В., с което е признато за установено по отношение на Община В., че ПК“Тъмпан“КООП,с.Г.,обл.В.,ЕИК 105030800 е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на с.Г.,с посочена площ от 25 кв.м,находящо се на 1 етаж в сграда с идентификатор *** по КК на с.Г..

Въззивникът сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че Районен съд – В. неправилно е приел, че констативен нотариален акт № 139/12.08.1999 г. удостоверява правото на собственост върху спорното помещение. Прави се анализ на същността на цитирания констативен нотариален акт. Посочва се, че от съдържанието му не се съдържат данни и идивидуализация за процесното помещение.

Посочва се, че описанието на процесния имот в АОС № 4710/2024 , 1 коресподира с данните, съдържащи се в разписната книга към действащия кадастрално-регулационен план на с. Г. от 1986 г., като липсват данни за прехвърляния на частти или за смяна на собственици.

Твърди се, че неправилно в нарушение на нормата на чл. 164, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е кредитирал свидетелски показания за опровергаване на акт за общинска собственост № АОС № 4710/2024, издаден от община В..

Сочи се, че съдът не е анализирал последващата депозирана експертиза и отговорите към нея за местоположението на входа, денивелацията спрямо пивницата, разпределението на площите и функционалната принадлежност на помещението.

Моли се да отмени обжалваното Решение № 368/10.07.2025 по гр. д. № 863/2024 на Районен съд В. и да се отхвърли предявения иск по чл. 124 от ГПК. Моли се да се присъдят разноски на общица В..

Моли се да бъде прието като доказателство извадка от разписна книга към действащия кадастрално-регулационен план на с. Г. от 1986 г., тъй като е неправилно разпределена доказателствената тежест от Районен съд – В..

Преписи от въззивната жалба са връчени на ответника ПК „Тъмпан“ КООП-село Г.. До момента няма депозиран отговор от тях.

В открито съдебно заседание въззивникът се представлява от юрк. Н., моли да се отмени обжалваното решение, поддържа депозиранта въззивна жалба. Представя нови доказателства, а именно извадка от разписна книга към действащия кадастрално-регулационен план на с. Г. от 1986 г. Въззиваемата страна редовно призована- не се явява, не изпраща и представител. Няма депозирано становище от същата.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата 2 процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд.

Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо. като счита че

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Окръжен съд- В. намира от фактическа страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК цели установяване на правото на собственост на ищеца върху помещение ,в сграда с идентификатор по сега действащата Кадастрална карта ***. на с.Г., с площ от 25 кв.м на 1 етаж от сградата и с идентификатор № ***.

Няма спор между страните ,че спорното помещение от 25 кв.м.се намира на първия етаж на двуетажна масивна търговска сграда,с общ застроен обем от 1112 куб.м.,ведно с 158.80 кв.м.отстъпено право на строеж върху мястото,в 3 което е построена и представляващо ПИ 315,в кв.6 по плана на с.Г..

Спорен е единствено въпросът, кой е собственик на помещение с площ от 25 кв.м на 1 етаж от сграда с идентификатор по сега действащата Кадастрална карта № ***.

В тази връзка ищецът е предявил установител иск с искане да се признае установено, че той е собственик, като твърди, че извлича своите права от нотариален акт № 139 том V, вписан в Служба по вписванията под № 129 том VIII ст. 2491/99г. на ВРС.

Ответникът Община В. твърди, че е собственик на спорния имот въз основа на АОС №4710 от 22.01.2024 г. и схема от 08.01.2024 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

При така заведен положителен установителен иск ищецът следва да докаже правото си на собственост. Същият се позовава на констативен нотариален акт от 12.08.1999 г., №139,т.V,рег.№3122,дело №1093 от 1999 г. От него се установява,че нотариус №025 от регистъра на НК,с район на действие –Районен съд В. ,е признал ищеца Потребителна кооперция “Тъмпан“с.Г.,за собственик на различни недвижими имоти,от които :-на посочената по-горе двуетажна сграда ,както и на намиращото се в нея на първи етаж търговско помещение –Пивница,със застроен обем от 688 куб.м.,ведно с прилежащите й мазета със застроен обем от 57 куб.м. и 196.60 кв.м.отстъпено право на строеж върху мястото. За обекта Пивница е приложена и схема от СГКК-В..

Окръжен съд – В. не е съгласен с извода на районния съд, че от представения нотариален акт може да се направи преценка, че спорният имот с площ от 25 кв.м на 1 етаж от сградата и с идентификатор № ***. е част от сградата на Пивницата с индетификатор ***. на Потребителна кооперция “Тъмпан“ с.Г..

Нещо повече, по делото е назначена техническа експертиза и допълнителна такава. Видно от първата експертиза се установява, че имот с индентификатор *** представлява сграда на два етажа, като достъпа до пивницата и втория етаж се осъществява, чрез два различни входа.

Помещещението с индетификатор ***. е разположено на първия етаж и е с площ по карта 25 кв. м, а действителната площ е 19.90 кв. м.

4

Видно от допълнителната експертиза се установява, че към помещението е изграден самостоятелен вход, различен от този на пивницата, като през 70те години на миналия век е изградена стена и врата, която разделя сервизното помещение с процесното, като достъпът се осъществява и от вратата към стълбището от югоизточния край на сградата.

Видно от свидетелските показания на вещото лице се установява, че има денивелация около метър, като в различните нива се преодолява със дървени стълби.

Всички описани по-горе доказателства се подкрепят и от представеното доказателство пред въззивната инстанция- разписна книга към действащия кадастрално-регулационен план на с. Г. от 1986 г. Видно от същата Кметсвото е собственик на спорното помещение.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и предявения иск по реда на чл.124 от ГПК, както и представите доказателства по делото, Окръжен съд – В. намира, че ищеца не можа да установи в условията на пълно и главно доказване твърденията си за собственост на с площ от 25 кв.м на 1 етаж от сградата и с идентификатор № ***.

Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде отменено решението на районен съд – В. и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск по чл. 124 от ГПК като неоснователен.

С оглед изхода на спора, в полза на въззивника " Община В., представлявана от юрисконсулт Н., ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 300,00 лв. пред настоящата въззивна инстанция с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Окръжен съд -В., в настоящия съдебен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 368/10.07.2025 г., постановено по гр.д. № 863/2024 по описа за 2024г. по описа на Районен съд – В., като вместо него постановява

5

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ПК “Тъмпан“ КООП, с.Г., обл.В., ЕИК 105030800, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Община В., че ПК “Тъмпан“ КООП, с.Г., обл.В., ЕИК 105030800 е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КК на с.Г.,с посочена площ от 25 кв.м,находящо се на 1 етаж в сграда с идентификатор *** по КК на с.Г..

ОСЪЖДА ПК “Тъмпан“ КООП, с.Г., обл.В., ЕИК 105030800 ДА ЗАПЛАТИ община В. , направените по делото разноски в размер на 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. В., 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА