Решение № 803 от 01.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Русе, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20264520100305 по описа за 2026 година

Д. И. Й. заявява, че при извършена справка за кредитна задлъжнялост в Централния кредитен регистър към Българска народна банка, установила, че по информация, подадена от „*******“ ООД, фигурира като длъжник на посоченото дружество. Съгласно справка №**********г. дългът й възлизал общо на 1719 лева, от които 900 лева – „остатък просрочена главница“ и 634 лева – „такси и други разходи“. По партидата на ищцата бил вписан Договор №********г., сключен с ответното дружество със следните параметри: 900 лева – главница; срок на погасяване – 18.03.2026г.; 634 лева – такси и други разходи; месечна вноска – 190 лева. Според справката, кредитът бил в просрочие от 91 до 180 дни.

Твърди, че няма информация и копия от съответните документи, въз основа които са възникнали вземанията, посочени в справката. Не била наясно на какво основание се дължи сумата 634 лева с посоченото основание – „такси и други разходи“. Поддържа, че няма облигационна връзка с ответника, а в случай, че се установи наличие на такава, отрича дължимостта на сумата 634 лева. В тази връзка сочи, че според информацията за параметрите на договора при месечна вноска 190 лева и срок на погасяване 12 месеца, следва да възстанови на кредитора 2280 лева, от което прави извод, че ГПР е в размер на 651.43%. Счита, че посочения размер е в разрез с изискванията на ЗПК и води до недействителност на кредитната сделка. Позовавайки се на разпоредбата на чл.23 ЗПК, счита, че не дължи сумата 634 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „*******“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от н. п. п. сумата 324.16 евро (634 лева) с посоченото в справка №**********г. на Централен кредитен регистър към БНБ основание – „такси и други 1 разходи“.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „*******“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище досежно неоснователността на претенцията.

Поддържа, че с ищеца са обвързани от валидно облигационно правоотношение основано на Договор за потребителски кредит №*********г. Твърди, че контракта е съобразен с всички законови изисквания в т.ч. и разпоредбите на ЗПК.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Съдът приема, че страните са обвързани от облигационно отношение, основано на Договор за обезпечен потребителски кредит №*********г., по силата на който ответникът предоставил в заем на ищцата сумата 900 лева при следните условия: размер на кредита – 900 лева; размер на погасителна вноска – 5 х 37.50 лева и 7 х 150.87 лева; брой вноски – 12;

ГПР – 62.65%; фиксиран лихвен процент – 50%; обезпечение - поръчител; дата на първо плащане – 18.04.2025г.; дата на последно плащане – 18.03.2026г.; обща сума за плащане – 1243.59 лева.

В чл.7, ал.5 от контракта е предвидена неустойка в размер на 1091.41 лева при неизпълнение на задължението кредитополучателят да предостави обезпечение по критериите на кредитора.

На 18.03.2025г. „*******“ ООД и Д. И. Й. сключили "Споразумение за консолидиране на плащания №*******“, с което приели, че дължимите от кредитополучателят плащания в размер на 1243.59 лева и неустойка в размер на 1091.41 лева ще се погасят на 12 месечни вноски, първата от които в размер на 190 лева, а останалите 11 – в размер на 195 лева.

Ответната страна прилага Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, формулирания петитум и липсата на твърдения за наличие на висящо изпълнително производство, съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК.

Претенцията е допустима. Налице е правен интерес от предявяването й, доколкото „*******“ ЕООД се легитимира като титуляр на вземането, което фигурира в Централния кредитен регистър към Българска народна банка. След като ответникът поддържа, че процесната сума е дължима, между страните е налице спор относно съществуване на вземането, от което се извежда наличието на правен интерес от отричането му по съдебен ред.

По основателността на иска:

Вземането се основава на Договор за обезпечен потребителски кредит №*******, сключен на 18.03.2025г. между „*******“ ООД и Д. И. Й..

Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и 2 финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.

По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищеца, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребители.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл.7, ал.5 от договора за кредит, според която се дължи неустойка в размер на 1091.41 лева при неизпълнение на задължението за осигуряване, в шестдневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.

На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – шест дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговаря гаранта и непосилните условия за 3 предоставяне банкова гаранция в размер два пъти общата сума по договора (чл.33 от ОУ), показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. Според т.3 от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Действителната цел на тази неустойка всъщност е да породи допълнително парично задължение за кредитополучателя и то в размер над този на предоставения кредит.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

В договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност – 62.65%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не става ясно какво е включено в ГПР извън ГЛП, който е 50%.

Макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, с неустойката се въвеждат допълнителни, прикрити разходи, в резултат на което общия разход по кредита очевидно надхвърля значително посочения в договора, съответно максимално допустимия размер на ГПР.

Съгласно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. В Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че “когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директивата разходи, посочените разпоредбите допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“.

В заключение следва извод, че ГПР е определен неясно, не включва действителните разходи по кредита и предвид нарушения изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът е недействителен (арг.чл.22 ЗПК.).

На основание чл.23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита - 900 лева, от което следва, че сумата 634 лева с посоченото в справка №**********г. на Централен кредитен регистър към БНБ основание – „такси и други разходи“ е недължима.

Претенцията, като основателна, следва да бъде уважена.

4

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер на 25.56 евро – заплатена държавна такса.

Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ищеца. Съдът счита, че следва да присъди на адвокат П. Й. Н. възнаграждение в размер на 205 евро, съобразено с фактическата и правна сложност на спора и извършените от пълномощника процесуални действия.