Решение № 336 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Въззивно гражданско дело № 20242100500034 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр. Бургас против Решение № 2145/20.10.2023г., постановено по гр.д. № 3531/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е прието за установено, че „Зеда тур“ АД не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 19 884,89 лв., представляваща стойност на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № 213430, начислена за периода от 28.04.2023 г. до 30.05.2023 г. и за която е съставена фактура с № 0045398122/31.05.2023 г., както и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е осъдено да заплати на „Зеда тур“ АД деловодни разноски в размер на 2 985 лв. Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди на въззивника направените разноски по делото. Сочи, че основното задължение на ВиК оператора е да доставя вода до водоснабдените имоти, но доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и е за сметка на потребителите. Твърди, че в случая се касае за фактуриране на реално отчетена консумация по единствения монтиран измервателен уред, в резултат на физически реално осъществен отчет на водомера на потребителя. Сочи, че липсват доказателства потребителят да е поискал спиране на доставката на ВиК услуги от оператора, като потребеното количество вода е било измерено посредством монтиран на 18.10.2022 г. нов ултразвуков водомер, който е бил в метрологична годност и именно чрез сигнализациите на уреда е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа. Счита, че данните, които са снети от измервателното средство, имат обвързваща доказателствена сила досежно отразените в тях показания, като 1 това е установено и от свидетелските показания. Твърди, че съдът едностранчиво е ценил доказателствата по делото, без да е обсъдил и взел предвид горепосочените обстоятелства.

Според въззивника, безспорно е установено изпълнението на задължението му за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период чрез надлежно измерване от изправен радиомодул и осчетоводяване на стойностите на услугата, което е основание за ангажиране отговорността на въззиваемото дружество да заплати извършената услуга.

Счита за ирелевантно твърдението на „ЗЕДА ТУР“ АД, че съставена от негови служители комисия е установила липса на разливи в имота му, а съставеният протокол за извършена проверка с термокамери и ултразвук е частен документ, който е оспорен по делото и е непротивоставим на ВиК ЕАД. Твърди също така, че водопроводната мрежа след водомера е вътрешна водопроводна инсталация и е в тежест на въззиваемото дружество да положи съответната грижа за предотвратяване на течове и за отстраняване на евентуални аварии по нея. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззивното дружество, който поддържа жалбата. Ангажирана е съдебно-техническа експертиза.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, поради което същата е допустима.

Въззиваемото дружество е подало отговор в законоустановения срок, в който е оспорило изцяло въззивната жалба. Оспорeно е твърдението на въззивника, че в случая се касае за реално отчетена консумация. Счита, че в тежест на въззивника е било да докаже метрологичната годност на водомера, което не е сторено, а освен това „ВиК“ ЕАД двукратно е отказвало на „Зеда тур“ АД да бъде извършена проверка на водомера, както и е отказало извършване на корекция на фактурата. Твърди, че възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 236, ал. 2 от ГПК са бланкетни и необосновани. Оспорва твърдението във въззивната жалба, че чрез сигнализациите от уреда е бил установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа, тъй като липсват доказателства за такъв проблем, а в тежест на въззивника е било да докаже наличието на повреда (теч).

Моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно и да присъди на въззиваемия направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява упълномощен процесуален представител на въззиваемото дружество, който поддържа отговора. Не са ангажирани нови доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Зеда тур“ ЕАД против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД отрицателен установителен иск, с който се моли да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19 884,89 лв. с ДДС, обективирана във фактура № 0045398122/31.05.2023 г., която сума представлява стойността на 4 193 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода в хотел „Фрегата“, к.к.

„Слънчев бряг“ - изток, с абонатен № 213430, начислена за периода 28.04.2023 г. 30.05.2023 г. Претендира се и присъждане на направените от ищеца разноски по делото.

Ищецът твърди, че не дължи процесната сума, тъй като през периода 28.04.2023 г. 30.05.2023 г. не е имало потребление на вода в хотела – същият не е работил и двата главни крана при водомера са били спрени, а освен това при извършен на 02.06.2023 г. от лицензирана фирма оглед с термокамера и ултразвук на тръбопровода след основния водомер не е установено наличие на теч по тръбопровода както в хотела, така и извън него до главния кран на водомера. Поради това на 02.06.2023 г. ищцовото дружество е подало искане до „ВиК“ ЕАД за извършване на проверка на водомера, а с молби до „ВиК“ ЕАД от 02.06.2023 г. и 05.06.2023 г. „Зеда тур“ АД е заявило желание след сваляне на водомера и е поискало същият да бъде предаден на независима оценителна лаборатория за проверка и оценка, съгласно списъка на ДАМТН и чл. 24 от Закона за измерванията. Ищецът също така 2 твърди, че на 07.06.2023 г. (след получаване на фактура № 0045398122/31.05.2023 г.) е подал жалба до ВиК – Несебър, с която е оспорил отчетените от водомер № 68973899 количества вода, както и фактурата в частта й относно показанията на този водомер (т. 4 от нея), но на 08.06.2023 г. е получил писмо от „ВиК“ ЕАД, с което е отказано извършването на проверка изправността на водомера с твърдение, че същият е в метрологична годност.

Ответното дружество е оспорило иска, като твърди, че в случая се касае за фактуриране на реално отчетена консумация в резултат на реално осъществен отчет на единствения водомер за имота на ищеца. Според ответника консумация на вода е факт при наличие на положителна разлика между последващо и предходно показание на измервателния уред, намиращ се във водоснабдения обект, независимо от целите, за които е потребена. Твърди, че потребителят не е поискал и не е било осъществено спиране на доставката на ВиК услуги от страна на оператора по надлежния ред – чрез сваляне на измервателното средство и монтиране вместо него на тапа на водопровода от длъжностни лица при оператора. Твърди също така, че по делото липсват доказателства за неизправност на измервателното средство в имота на ищеца. Заявено е, че при извършване на редовен отчет от служител на „ВиК“ ЕАД е било установено, че на процесния водомер има сигнал за теч и за това е била уведомена присъстващата на отчета служителка на ищеца – В.Ш., а домакинът на комплекса и отговорният за поддръжката му служител са съобщили на представителя на „ВиК“ ЕАД, че е имало течове във вътрешната водопроводна инсталация на хотела. Ответникът твърди, че монтираният на 18.10.2022 г. водомер в имота на ищеца е в метрологична годност, като именно чрез сигнализациите от този уред е установен проблем с вътрешната водопроводна мрежа, а снетите данни от измервателното средство имат обвързваща доказателствена сила досежно отразените в тях показания и сигнализации.

Твърди също така, че ищцовото дружество е следвало само да положи грижа за предотвратяване на течове (разливи) по вътрешната водопроводна инсталация и на аварии по нея. Оспорена е доказателствената сила на съставения впоследствие протокол за извършена проверка с термокамери и ултразвук, като се твърди, че този протокол е частен документ и е непротивопоставим на ответника. Оспорено е и твърдението на ищеца, че ответното дружество е отказало извършването на метрологична експертиза, като в тази връзка е заявено, че ищецът е поискал водомерът да бъде предоставен за проверка на изрично посочена от него лаборатория, което искане е неудовлетворимо. Ответникът счита, че на основание надлежно измерване от изправен радиомодул и осчетоводяване стойността на услугата е безспорно установено изпълнението на задължението му за доставка, отвеждане и пречистване на вода в имота на ищеца през процесния период, което е основание за ангажиране отговорността на ищеца да заплати извършената услуга. Твърди, че издадената фактура е съставена съгласно изискванията на ЗСч и съставлява редовен първичен документ, а отразените в нея данни съответстват на действително потребените количества вода.

С обжалваното решение РС-Бургас е уважил изцяло предявения иск и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 2 985 лв.

Съдът е приел, че при изначално възложената му доказателствена тежест ответникът не е ангажирал доказателства за осъществена доставка на вода в количество, чиято стойност да възлиза на исковата сума, като единственото представено доказателство е издадената фактура, която е оспорена от ищеца и за която няма данни да е била включена в неговото счетоводство в предходен момент, за да се приеме, че тя е била приета от него. В мотивите си съдът също така е посочил, че не е доказано реално извършена и приета доставка на количеството вода, за което е начислена процесната сума. Не е доказано също така да е имало теч, за какъвто се твърди, че е сигнализирал водомерът. В заключение първоинстанционният съд е приел, че при недоказана доставка от страна на ответника на количество вода, чиято стойност да възлиза на процесната сума, то ищецът не дължи заплащане на тази сума, съответно е уважил предявения иск в пълен размер.

3

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните и наведените във въззивната жалба оплаквания, по съществото на спора въззивният съд намира следното:

Между страните по делото не се спори, че те са в облигационно правоотношение, по силата на което „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, в качеството му на ВиК оператор, предоставя ВиК услуги на „Зеда тур“ АД в хотел „Фрегата“, к.к. „Слънчев бряг“ - изток, като за потребителя „Зеда тур“ АД е открит абонатен № 213430.

Видно от представения двустранен констативен протокол за подмяна на общ или индивидуален водомер, на 18.10.2022 г. е била извършена смяна на водомера, отчитащ доставената вода в х-л „Фрегата“, като старият водомер е бил демонтиран за профилактика и на негово място е бил монтиран друг водомер с № 68973899, марка „Kamstrup“, с фабрична подсигурителна пломба и показание на водомера при монтажа - 0 куб.м.

По делото е представена издадена от „ВиК“ ЕАД фактура № 0045398122/31.05.2023 г. с получател „Зеда тур“ АД, абонатен номер 213430, в т. 4 на която е фактурирана сумата от 16 570,74 лв. без ДДС, представляваща стойността на 4 193 куб.м. вода, канал и пречистване, като е посочено, че фактурираните услуги са били доставени през периода 28.04.2023 г. – 30.05.2023 г. в х-л „Фрегата“, т.к. „Слънчев бряг“ – изток. Така издадената фактура не е подписана от представител на получателя по доставката – „Зеда тур“ АД, нито по делото са налице доказателства същата да е включена в неговото счетоводство.