Определение № 113 от 14.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. София, 14.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002901756 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Т. Т. от гр. Пловдив - чрез адв.

М. Т., против решение № 153 от 23.05.2025 г., постановено по в. т. д. № 491/2024 г. на Апелативен съд - Варна. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 222 от 14.05.2024 г. по т. д. № 294/2023 г. на Окръжен съд - Варна в частта за осъждане на П. Т. Т., солидарно с „Тодорофф 85“ ЕООД, да заплати на основание чл.92 ЗЗД на „Мания тийм“ ЕАД сумата 25 001 лв. - част от вземане с общ размер 50 000 лв., представляваща неустойка при разваляне, уговорена в чл.7.4 от договор за франчайзинг и покупко - продажба на стоки от 21.05.2020 г., изменен с анекс № 1 от 01.03.2021 г., за магазин в гр. Асеновград, пл. „Николай Хайтов“ № 10, ведно със законната лихва от предявяване на иска - 26.05.2023 г., до окончателното плащане.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл.281, т.3 ГПК и за постановяване на решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен или претендираната неустойка да бъде намалена като прекомерна до размер на законната лихва за исковия период, с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Поддържат 1 се оплаквания, че въпреки петкратното превишение на размера на неустойката спрямо размера на законната лихва на годишна база, въззивният съд неправилно е приел, че неустойката не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави; че преценката на съда относно прекомерността на неустойката и нейното съответствие с добрите нрави не е съобразена с обстоятелството, че ответницата - касатор е поела солидарна отговорност по абсолютна търговска сделка в качеството на нетърговец, поради което по отношение на неустойката са приложими разпоредбите на ЗЗД, а не тези на ТЗ; че съдът неправилно е приел клаузата на чл.7.4 от договора за действителна, тъй като с оглед липсата на уговорен краен срок за начисляването й и размера, в който се дължи, неустойката отговаря на критериите за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД; че въззивният съд не е положил усилия да анализира действителната воля на страните съобразно критериите по чл.20 ЗЗД, разкриваща нищожността на уговорената неустойка; че в нарушение на чл.92, ал.2 ЗЗД въззивният съд е възложил в тежест на ответницата - касатор да доказва размера на претърпените от ищеца вреди от прекратяването на договора, по повод на което се претендира неустойката.

В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са въпроси, за които се твърди, че са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 208/04.08.2014 г. по т. д. № 637/2012 г. (въпрос № 1), Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и решение № 223/19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г. на І т. о., решение № 460/24.08.2006 г. по т. д. № 1056/2005 г. на ІІ т. о., решение № 140/20.03.2006 г. по т. д. № 408/2005 г. по т. д. № 408/2005 г. на І т. о., решение № 544/29.05.2006 г. по т. д. № 31/2006 г. на ІІ т. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2006 г. на ІІ г. о. и решение № 234/17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г. на ІІІ г. о. (въпрос № 2), съответно, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (въпроси № 2.1 и № 2.2), а именно : „1. Допустимо ли е по иск за присъждане на неустойка, договорена по абсолютна търговска сделка, да се иска обявяване на клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави по отношение на съдлъжник, който има качеството на физическо лице - нетърговец; 2. Как 2 следва да бъде разрешен въпросът при съпоставяне между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави; 2.1. Дали спрямо ФЛ - нетърговец , който се е задължил солидарно по договор за франчайзинг, са приложими правилата за неустойка по смисъла на ЗЗД или специалните правила на търговските сделки по ТЗ; 2.2. Ако нетърговец следва да отговаря солидарно за вреди, настъпили вследствие на неизпълнение (разваляне) на сключения договор, то отговорността му следва ли да бъде съобразена с размера на претърпените вреди“. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, аргументирана с доводи за постановяване на решението „при изкривяване на реалната фактическа обстановка, изразяваща се в приемане, че компесаторната неустойка не е свръхпрекомерна (екзорбирантна) поради липса на твърдяното противоречие с добрите нрави, а оплакването, че неустойката е прекомерна с оглед на уговорения размер, е необосновано, доколкото в случая липсват доказателства, сочещи, че същият надвишава реално претърпените вреди от франчайзодателя в резултат на неизпълнение на договора и предпоставя неоснователно обогатяване на същия“, и за явна необоснованост на решението, произтичаща от „несъответствие на изводите на въззивния съд по фактите с установените по делото фактически положения поради нарушаване на логически и опитни правила“.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Мания тийм“ ЕАД със седалище в гр. Варна - чрез адв. А. Д., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради отсъствие на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество. С отговора е поискано присъждане на разноски, като е посочено, че ще бъдат представени доказателства за тяхното извършване.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

3

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният като частичен от „Мания тийм“ ЕАД срещу П. Т. Т. иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - Варна е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото съобразно чл.269 ГПК и е достигнал до извод, съвпадащ с крайния решаващ извод на първата инстанция - че в качеството на солидарен длъжник по сключен между „Мания тийм“ ЕАД и „Тодорофф 85“ ЕООД договор за франчайзинг и покупко - продажба на стоки от 21.05.2020 г., изменен с анекс № 1/01.03.2021 г., ответницата дължи претендираната с иска неустойка, уговорена в клаузата на чл.7.4 от договора и начислена поради разваляне на договора.

Въззивният съд е констатирал, че във въззивното производство са безспорни сключването на договора между страните, уговарянето на неустойката по чл.7.4 за случай на разваляне на договора и развалянето на договора по причина на виновно неизпълнение от страна на франчайзополучателя „Тодорофф 85“ ЕООД, като спорът е правен и е концентриран върху действителността на клаузата за неустойка и възможността неустойката да бъде намалена поради прекомерност по отношение на ответницата - съдлъжник на основание чл.92, ал.2 ЗЗД.

При произнасянето по валидността на неустоечната клауза въззивният съд е изходил от задължителните постановки в Тълкувателно решение № 1/115.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според които нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора съобразно примерно изброените в мотивите към решението критерии; Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна, а наличието на прекомерност се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. От съдържанието на клаузата на чл.7.4 въззивният съд е направил извод, че с нея страните са уговорили неустойка в размер на 50 000 лв., дължима в случай на разваляне на договора едностранно и без предизвестие от франчайзодателя при условията на чл.6.2 поради съществено неизпълнение на поети от франчайзополучателя договорни задължения.

Съпоставяйки неустойката по чл.7.4 с уговорени в други клаузи неустойки за различни форми на договорно неизпълнение, въззивният съд е направил 4 извод, че неустойката по чл.7.4 е компесаторна и има за цел да бъдат обезщетени вредите, които ще търпи франчайзодателят поради настъпилото за в бъдеще разваляне на договора преди изтичане на срока на действието му по вина на франчайзополучателя, което изисква при преценката на предвидимите вреди към момента на сключване на сделката да бъде отчетен специфичният й предмет. С договора за франчайзинг франчайзодателят е предоставил на франчайзополучателя правото да използва франчайз за препродажба на стоки на крайни потребители под търговската марка и търговското име на франчайзодателя при уговорени условия и граници срещу заплащане на възнаграждение. Договорът има дългосрочен характер - сключен е за срок от седем години, и предполага съдействие от страна на франчайзодателя за целия този срок, респ. извършване на уговорените дейности от франчайзополучателя - чрез неговото дружество, в съответствие с указанията на франчайзодателя и при спазване на франчайз наръчника. Според уговореното в т. 3.6.5, франчайзополучателят е задължен да закупува месечно дрехи втора употреба най-малко по 105 кг. на всеки десет кв. м. от търговската площ на магазина, по повод на който е сключен договорът, а според чл.6.2.4 за дванадесет месеца да достигне сума на закупени стоки втора употреба и нови за магазина до ниво не по-малко от 210 000 лв. без ДДС. Закупената стока (от трето свързано с франчайзодателя лице) е в основата на реализирания оборот, тъй като франчайзополучателят сам определя ценовата листа за продаваните в магазина стоки, а част от оборота, реализиран от продажбата на стоки, различни от стоки втора употреба, определя дължимото съгласно т. 4.1.4 франчайзинг възнаграждение. Постигнатите при сключване на договора уговорки в изложения смисъл, според въззивния съд, сочат на предвидими загуби за франчайзодателя в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на франчайзополучателя, поради което уговорената при сключване на договора неустойка не излиза извън присъщите й функции обезпечителна, обезщетителна и санкционна; Неустойката не противоречи на добрите нрави, разбирани като наложили се правила и норми, които бранят не само интереса на някоя от договарящите страни, а общи за всички правни субекти права, ценности и принципи, каквито са принципите на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване (чл.20 ЗЗД, чл.289, чл.302, чл.307 и др. ТЗ). В съответствие с изложеното 5 въззивният съд се е произнесъл, че възражението за нищожност на клаузата за неустойка по т.7.4 от договора е неоснователно, съответно че клаузата за неустойка е действителна и обвързва валидно страните.

Въззивният съд е преценил като неоснователно и поддържаното от ответницата възражение за намаляване на неустойката поради прекомерност на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. Поради обстоятелството, че ответницата е сключила договора като физическо лице в качеството на съдлъжник, отговарящ солидарно с търговеца - франчайзополучател, съдът е приел, че следва да намерят приложение разрешенията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, възприети в решение № 88/22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 112/02.12.2013 г. по т. д. № 426/2012 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., съгласно които невъзможността да се намалява поради прекомерност неустойка по търговска сделка се отнася само за търговци и когато едната страна по сделката не е търговец, само тя може да се позовава на прекомерност и да иска намаляване на неустойката по общия ред на ЗЗД; Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. След преценка на фактите по делото въззивният съд е приел, че твърдението на ответницата за отсъствие на настъпили за ищеца вреди от предсрочното прекратяване на договорното правоотношение се опровергава най-малкото от договорните уговорки за дължимо месечно франчайзинг възнаграждение, от което франчайзодателят ще бъде лишен за в бъдеще в резултат на развалянето на договора.