Решение № 413 от 29.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Б., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20251810100861 по описа за 2025 година

С исковата молба от Д. И. Д. срещу „*“ ЕАД са предявени обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № * от 11.04.2022 г. и осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за връщане на сумата от 1520,27 лв. (след увеличение размера на иска), представляваща платено без основание по същия договор.

В исковата молба се сочи, че процесният Договор № * е сключен на 11.04.2022 г. Параметрите на договора били следните: главница – 2300 лв., фиксиран ГЛП – 41,12 %, ГПР – 48,28 %, 48 месечни вноски от по 98,33 лв. Уговорената възнаградителна лихва била прекомерна, т. к. надхвърляла трикратния размер на законната лихва към 11.04.2022 г. Не ставало ясно по каква методика е формиран ГПР и какви компоненти включва. Поради изложеното процесният договор накърнявал добрите нрави и бил недействителен. Сочи се, че ищецът е извършил погашения по договора. От тях дължима била единствено чистата стойност, т. е. надвнесената сума, извън главницата от 2300,00 лв., подлежала на връщане. По същество се иска уважаване на исковете.

Претендират се съдебно – деловодни разноски. Изрично се прави искане да не се присъждат разноски в полза на ответника, като ищецът се позовава на практика на СЕС в този смисъл.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва исковете като неоснователни. Процесният договор посочвал ГПР, а именно 48,28 %, както и общо дължимата сума по кредита – 4 720,16 лв. Кредиторът имал задължение единствено да отрази ГПР като процент от общия 1 размер по кредита. Самата формула за изчисляване на ГПР се съдържала в закона и кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя. В заключение договорът бил сключен в съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Досежно размера на годишния лихвен процент се сочи, че съдебната практика, на която се позовава ищецът е създадена в периода преди 2014 г. След измененията от 23.07.2014 г., разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК въвежда правилото, че максималният размер на разходите, който може да се прилага за потребителски кредити е 5 пъти размера на законната лихва. По отношение извършените погашения по договора, ответникът възразява срещу твърдението, че същите са в размер на 3 343,22 лв.

Посочва, че съгласно справка от системата на банката погашенията възлизат в общ размер на 3280,27 лв. По същество се иска отхвърляне на исковете. Претендират се съдебно – деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът в предварително депозирано писмено становище заявява, че поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

При съвкупното разглеждане на Договор за потребителски кредит № * от 11.04.2022 г., погасителен план към същия, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация от 11.04.2022 г., Заявление – декларация за установяване на договорни отношения от 11.04.2022 г. и Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, се установява, че параметрите на сключения договор са следните: усвоената главница е размер на 2300,00 лв., общата сума за връщане възлиза на 4720,16 лв., при фиксиран лихвен процент 41,12 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 48,28 %. В индивидуалния договор и в СЕФ изрично е посочено, че кредитът е уговорен без застраховка.

Съгл. заключението от съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, действителният годишен лихвен процент по процесния договор е 51,31%, а не както се сочи в договора – 41,12 %. Извършените погашения от потребителя възлизат в общ размер от 3820,27 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора е с правна 2 квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК.

За да бъде уважен искът за прогласяване на нищожност, ищецът следва да докаже: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваните клаузи с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването за добросъвестност от ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.

Предявеният осъдителен иск за недължимо платено по договора е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.

За да бъде уважен осъдителният иск, ищецът следва да докаже: свое обедняване, респ, обогатяване на ответника в съответен размер във връзка с процесния договор.

В конкретния случай сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, като съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) поставя редица императивни изисквания към договора за потребителски кредит, които по естеството си са изисквания към неговата форма за действителност. Така в чл. 11, ал.

1, т. 9 ЗПК изрично е разписано, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК пък е предвидено задължение за кредитора в договора да посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния случай лихвеният процент по кредита и ГПР съществуват като реквизит на сключения договор, но само формално, а посочените им размери са по – ниски от коректните такива. Това се установява от заключението по ССчЕ, съгл. което фиксираният лихвен процент в действителност е с повече от 10 пункта по – висок от посочения в договора. По – конкретно, в договора се сочи ГЛП 41,12 %, а реалният такъв е 51,31 %, т. е. повече от половината от размера на главницата. По този начин, макар въпросът за действителния размер на ГПР да не е бил поставен като предмет на изследване с изрична задача към вещото лице, то несъмнено неточно отразеният лихвен процент по договора рефлектира и върху размера на ГПР, респ. последният също е неточно посочен в договора в занижен размер спрямо действителния.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита 3 изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т. е. размерът на ГПР е функция на размера на лихвения процент. При условие, че предоставената главница е в размер на 2300,00 лв., а общата сума за връщане е 4720,16 лв. (т. е. повече от двукратния размер на главницата), то нарушено се явява изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която разпоредба, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Описаните пороци на договора са съществени и поставят икономически по – слабата страна в правоотношението (потребителя) в затруднение да прецени какво ще е реалното оскъпяване на кредита и каква финансова тежест ще следва да понесе при погасяването му. Именно затова законодателят в чл. 22 ЗПК е приел, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В процесната хипотеза нарушени са изискванията за точно и коректно посочване на действителния размер на приложимия лихвен процент и ГПР, нормативно закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което влече като последица недействителността на целия договор за потребителски кредит. В заключение искът за прогласяване на нищожността на договора е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД Н а основание чл. 23 ЗПК по недействителен договор за кредит потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност, но не и на каквито и да било лихви и/или други разходи по кредита.

От заключението по ССчЕ се доказва, а и се признава от ответника, че ищецът е извършил във връзка с процесния договор погашения в размер на 3820,27 лв.

Независимо по какви пера са отнесени и прихванати тези погашения от кредитора, от значение по делото е, че с тях напълно е покрита главницата по кредита в размер на 2300,00 лв., като надплатеното спрямо този размер се явява недължимо престирано и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД. Затова осъдителният иск за сумата от 1520,27 лв. е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.

По разноските

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 599,81 лв. (петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 249,81 лв. - държавна такса и 350,00 лв. – депозит за ССчЕ .

4

На основание чл. 38 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева), предвид фактическата и правна сложност на делото.

Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно. Макар производствата за обявяване на недействителност на договори за потребителски кредит да придобиха масов характер, всяко от тях разкрива своите специфики, изисква проучване на казуса в конкретика, поради което фактическата и правна сложност на подобен вид дела следва да бъде отчетена. Отделно от това, адвокатската работа представлява интелектуален труд и следва да бъде справедливо заплатена, като адвокатът няма задължение да работи срещу минимално възнаграждение.

Така мотивиран, Б.ският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК от Д. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Н., общ. Б., ул. „В.Д.“ № *, срещу „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., рн „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *-*, НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит № * от 11.04.2022 г.

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *-*, да заплати на Д. И. Д. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Н., общ. Б., ул. „В.Д.“ № *, сумата от 1520,27 лв. (хиляда петстотин и двадесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща платено без основание над чистата стойност по Договор за потребителски кредит № * от 11.04.2022 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „*“ ЕАД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *-*, да заплати на Д. И. Д. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: с. Н., общ. Б., ул. „В.Д.“ № * сумата от общо 599,81 лв.

(петстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 249,81 лв. - държавна такса и 350,00 лв. – депозит за ССчЕ .