Решение № 7634 от 06.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7634 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело № 20211110166117 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на Н. П. П. (ищец) срещу „.......“ ЕООД (ответник), с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове, а именно:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 21/20.09.2021г. на работодателя, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение;

2.) осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за присъждане на сумата 3900.00 лева – обезщетение за оставане на ищцата без работа поради твърдяното незаконно уволнение за периода 20.09.2021г. – 20.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 29.08.2011г. е постъпила на работа в „Б.“ ЕАД, дейноста на което предприятие е преминала към „.......“ ЕООД.

Сочи, че последно заеманата длъжност била репортер в отдел „Вътрешен“, департамент „Медии и издателска дейност“ при ответника, с месечно БТВ от 650.00 лева. Заявява, че с процесната заповед работодателят я е уволнил незаконосъобразно за това, че на 06.07.2021г. в сграда, находяща се в гр......, пред редакциите на вестник „У.“, електронно издание „Л.“ и други медии, е била съпричастна към инцидент, при който пострадал при побой е един полицай, като с това поведение служителят е 1 злоупотребил с доверието на работодателя. Пояснява, че при реализиране на дисциплинарната й отговорност са допуснати редица нарушения – не е ясно кой е наложил наказанието, доколкото процесната заповед е подписана от лице без посочване на име и длъжност, че наказанието е наложено извън преклузивните срокове по чл.194 ГПК, че със заповедта й се налага два пъти наказание уволнение за едно и също нарушение, че не е ясно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина, тъй като не са описани конкретни нейни действия, които да покриват признака злоупотреба с доверието на работодателя. Отделно от това заявява, че не е извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като престоят й пред тези редакции не е бил в служебно качество и произтеклите събития не са настъпили във връзка с работата й като журналист. Предвид изложеното, прави искане за отмяна на уволнението и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за срок от шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете с твърдение, че законосъобразно е наложил дисциплинарното наказание и в сроковете по чл.194 КТ, като се има предвид, че тези срокове не текат през времето, в което служителят е ползвал отпуск, поради което и при зачитане на ползвания от П. такъв за периодите от 13.07.2021г. до 27.07.2021г., от 09.08.2021г. до 10.08.2021г. и от 16.08.2021г. до 20.08.2021г., то към датата на издаване и връчване на заповедта срокът по чл.194 КТ не е бил изтекъл. Твърди, че заповедта е мотивирана и ясна, че ищцата е била поканена да даде двукратно обяснения, но в депозираните такива нито се дават конкретни отговори, нито се изразява съжаление за извършеното, поради което на служителя е наложено наказание уволнение след преценка на работодателя, че стореното съставлява поведение на злоупотреба с доверието му. Пояснява, че инцидентът, при който е бил нанесен побой над полицай, в който ищцата е участвала, е бил широко разпространен в пресата и е имал небрагоприятен отзвук, като с него се свързвала и редакцията, към която ищцата е журналист. Претендира разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е трудов договор от 29.08.2021г., видно от който ищцата Н.П. е постъпила на работа в „Б.“ АД като репортер в отдел „Вътрешен“ на вестник „Б.“. С подписаните допълнителни споразумения е бил променян размера на основното й БТВ, като е отразено и обстоятелството, че е налице преминаване на предприятието на „Б.“ АД в това на „.....“ ЕООД. Видно от вписване на ТР на АВ „Б.“ ЕАД съществува и понастоящем, като негов едноличен собственик е ответника.

Към трудовият договор е приложен акт за встъпване в длъжност, с подписването на който служителят е декларирал, че е запознат с Правилника за вътрешния трудов 2 ред и с длъжностната си характеристика. Видно от длъжностната характеристика служителят носи отговорност за действия или бездействия, водещи до злоупотреба с доверието на работодателя. Видно от Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, уреждащ въпроси, свързани с поведението на служителите „по време на работа“ (чл.1, ал.2, т.7), всеки журналист от медията е длъжен да бъде лоялен към работодателя и да не злоупотребява с неговото доверие.

Приети като доказателства са публикации в различни медии от 07.07.2021г., в които се посочва, че на 06.07.2021г. е постъпил сигнал за побой над полицай от двама мъже и една жена, като в повечето от тях жената е посочена с имена – Н.П., а в някои от тях е споменато, че същата е журналист от вестник „Б.“.

Представена е докладна записка от Н. П. до В. Г. (управител на дружествотоответник, съгласно вписване на ТР на АВ), с която авторът запознава работодателя с обстоятелството, че Н.П. е била арестувана на 06.07.2021г., заради сбиване с полицаи в сградата, където се помещава редакцията на ел.издание „Л.“.

Приложени са два броя искания от работодателя до служителя за даване на обяснения за инцидента с конкретно поставени въпроси, както и два броя отговори, в които ищцата настоява, че инцидентът е настъпил в извънработно време и ако е имала съпричастност в него, то това не е осъществено в служебно качество.

Приложена е Заповед № 21 от 20.09.2021г., с която на Н.П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 06.07.2021г. е била съпричастна към инцидент, при който пострадал е полицай и който е станал в сграда на ул. „Г.С.Р.“ в гр.София, в която се помещават официте на други медии. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че още на 07.07.2021г. издателства са публикували информация за инцидент, при който Н.П. е нанесла удари на полицай в сградата на ЦКС, което е нарушило отношенията на доверие между работодателя и ищцата, тъй като последната е била задължена да не допуска поведение, което може да увреди работодателя, а с действията си при инцидента от 06.07.2021г. тя е навредила на доброто име на издателството, тъй като от публикациите ставало ясно, че именно журналист на ответника е участвал в побой над полицай. Уволнителното основание е злоупотреба с доверието на работодателя (стр.3 от заповедта) – чл.190, ал.1, т.4 КТ. Заповедта е била връчена на адресата на 20.09.2021г., от когато трудовото правоотношение се счита прекратено. Това обстоятелство е отразено в приложената трудова книжка.

Представени са два броя молби от ищцата до ответника, обективиращи уважено от работодателя искане на П. за ползване на платен годишен отпуск за периодите от 13.07.2021г. до 27.07.2021г., от 09.08.2021г. до 10.08.2021г. и от 16.08.2021г. до 20.08.2021г.

Приети като доказателства са документи, съставени по пр.пр.№ 19981/2021г. на СРП, видно от които за случая е било образувано досъдебно производство, в хода на 3 което на Н.П. е било повдигнато обвинение за хулиганство и за нанасяне на лека телесна повреда на полицай на 06.07.2021г., като делото е внесено с обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д.№ 4070/2022г. на СРС, което е на разглеждане.

Извършена е констатация по оригинал на трудова книжка на ищцата, при което е установено, че след вписаното прекратяване на трудовия й договор с ответника, няма вписване на последващ трудов договор.

Разпитан е свидетеля М. З., който заявява, че бил на смяна като охранител в сградата на ЦКС на ул. „Г.С.Р.“ на 06.07.2021г., когато в 21.10 ч. забелязал на охранителните камери, че на ет.11 се разхожда куче, а някой е седнал в коридора на пода. Пояснява, че се качил на етажа за проверка и установил, че жената е пияна, тъй като при изправянето си е залитнала и не се държала адекватно. Уточнява, че докато я питал защо е седнала на пода, се появил мъж с куче, който го ударил в корема, а непосредствено след това жената го ударила в главата в областта на слепоочието вляво. Охранителят указва, че напуснал етажа и потърсил помощ чрез обаждане в полицията, а когато дошли полицаите – мъж и жена, той ги съпроводил до етажа и посочил вратата на стаята, където пребивавали ударилите го лица. Свидетелства, че жената от стаята била агресивна и затръшнала вратата пред полицайката, а при повторното отваряне на вратата от представителя на реда, жената, за която установил по-рано, че е пияна, ударила полицайката през главата и й счупила очилата. Признава, че тази жена е непозната за него, тъй като не е работила в сградата, но при разпита в РУ на МВР е узнал, че се казва Н.П..

Разпитан е свидетеля Н. П., главен редактор и пряк ръководител на ищцата, който заявява, че когато отишъл на работа на 07.07.2021г. бил информиран, че Н.П. е била задържана през нощта, заради сбиване с полицай в сградата на в.“У.“ и изданието „Л.“. Указва, че е направил проверка в РУ на МВР и след като му потвърдили, че това е така, написал докладна до собственика на медията, в която работи, с предложение за дисциплинарно наказание на журналиста, и публикувал на сайта на изданието писмо, с което редакцията се извинявала за инцидента.

Останалите писмени доказателства като протоколи за разпит на свидетели и за разпознаване на лица, както и изготвени експертни заключения, съдът не коментира, като съставени за нуждите на друго производство.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай, законосъобразното прекратяване се свежда до разрешаване на спора дали заповедта е 4 издадена при спазване на императивните правила на закона, както и дали с поведението си ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, доколкото на това основание Н.П. е била дисциплинарно уволнена.

При изясняване на този спор съдът съобрази следното:

Заповедта е издадена от оправомощено да представлява работодателя лице – управителя на ответното дружество В. Г. Същата е вписана като такава в ТР на АВ.

Ето защо, липсата на изрично изписана длъжност на подписалия заповедта, както и неговите имена, води на извода, че това е подпис на представляващия дружеството – работодател. Само при упражняване на работодателската власт от друго лице, а не от законния му представител, това обстоятелство следва изрично да е било отразено в документа, а в настоящия случай, не се твърди положеният подпис да е изпълнен от лице, различно от управителя на „.......“ ЕООД и този подпис не е бил оспорен като неавтентичен.

Заповедта е издадена в предвидения от закона двумесечен срок от извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят е уволнил служителя. Твърди се, че деянието е осъществено на 06.07.2021г., а се установи от докладна записка на свидетеля П. и от свидетелските му показания, че работодателят е узнал за това на 07.07.2021г. Установи се също, че ищцата е ползвала разрешен отпуск за периодите 13.07.2021г. - 27.07.2021г., 09.08.2021г. - 10.08.2021г. и 16.08.2021г. 20.08.2021г., през които дни срокът по чл.194 КТ не тече, тъй като с него се цели да се обезпечи възможността на работодателя да извърши проверка и да установи има ли нарушение на трудовата дисциплина и каква е тежестта му. Докато служителят е в отпуск, работодателят е препятстван да изпълни задължението си за проверка, тъй като му е нужно съдействие на служителя – напр. като го покани да даде обяснения, поради което и след приспадане на тези дни, се доказа, че процесната заповед е издадена в указания от закона преклузивен срок.