Решение № 3692 от 08.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100504088 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 20005016/18.01.2022 г., постановено по гр. дело № 41701/2017 г., Софийският районен съд е осъдил Г. Л. М. да заплати на Гаранционен фонд по иск с правно основание чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал.

12, вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) сумата от 1 430, 71 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Ровър“, модел „75“, с рег. № ******* при ПТП, настъпило на 29.07.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Г. Л.

М., който поддържа, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на механизма на настъпване на процесното ПТП, както и не е доказано по категоричен начин наличието на виновно и противоправно поведение от страна на ответника за настъпване на ПТП и причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и твърдените от ищеца вреди. Заявява, че посочените факти не могат да се установят и с представеното по делото наказателно постановление, за което не е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК. На следващо място оспорва размера на причинените вреди. Посочва, че размерът на дължимото обезщетение, установен от съда, не кореспондира с действителния размер на вредата, като твърди, че прекият причинител на 1 вредата отговаря до действителния размер на причинените вреди, т.е. до размера на средната пазарната стойност, необходима за възстановяване на автомобила в състоянието, в което е бил преди настъпване на увреждането.

Твърди, че съгласно изготвената допълнителна автотехническа експертиза, средната пазарната стойност на разходите за възстановяване на процесния автомобил е 199,20 лв. и съдът неправилно е приел цената по представената от ищеца фактура за ремонт в Република Германия. Поддържа, че заплатената от Гаранционния фонд такса за обработка в размер на 200 евро не отговаря на критерия за обичайни разноски за обработка на щетата. Въззивникът твърди, че по делото не са събрани доказателства относно обстоятелството, че собственикът на увредения автомобил, респективно сервизът, извършил ремонта на увредения автомобил, е бил действително обезщетен за причинените увреждания. Въз основа на изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК ответникът по въззивната жалба – Гаранционен фонд е подал отговор на въззивната жалба, с който моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд. Поддържа, че решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано. Излага становище, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на обезщетението по пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие, съобразно доказания размер. Счита, че на основание чл. 288, ал.12, вр. ал. 8 от КЗ (отм.) и такса обработване на щета в размер на 200 евро се дължи от виновния водач.

Претендира разноски.

Третото лице помагач - „Х.А.Б.“ ЕООД, конституирано на страната на ответника Г. М., не е изразило становище по подадената въззивна жалба.

Съдът, като прецени доводите и становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 288а, ал. 3, вр. чл. 288, ал. 12, вр. ал.1, т. 2 б. „а“ от Кодекса за застраховането (отм.) от Гаранционен фонд срещу Г. Л. М. за заплащане на регресно вземане в размер на 1 430, 71 лв. /731,51 евро/. Ищецът твърди, че на 29.07.2009 г. около 11 ч. ответникът Г. Л. М., управлявайки лек автомобил „БМВ 760“, с ДК № ******* собственост на „Х.А.Б.“ ЕООД /с предишно наименование - „Х.А.

Р.А.Б.“ ЕООД, се е движил по ул. „Симеоновско шосе“ с посока от гара „Пионер“ към бул. „Н.Вапцаров“ и на около 100 м. преди кръстовището с бул.

„Н. Вапцаров“, поради недостатъчен контрол над автомобила и неосигурена дистанция, е ударил отзад спиращия пред него л.а. „Ровър 79“ с ДК № 2

*******. Твърди, че в нарушение на чл. 259 КЗ (отм.) ответникът е управлявал процесния автомобил, без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което щетите са били обезщетени от Гаранционния фонд, разходите за които не са били възстановени от ответника след отправена покана. Предвид изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 1 430,71 лв.

/равностойност на 732,51 евро/, представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за имуществени вреди за увредения при ПТП автомобил, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

С молба от 30.07.2019 г. ищецът уточнява, че при извършена справка от базата данни по Информационния център към Гаранционния фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е установено, че застрахователна полица № 031093205607 е с покритие с начална дата 30.07.2009 г. и край 29.07.2010 г. и същата не е била в сила към датата на настъпване на ПТП на 29.07.2009 г.

Твърди, че за настъпилото ПТП е бил съставен протокол за ПТП №1195838 от 29.07.2009 г. и административнонаказателна преписка от СД на МВР, отдел „Пътна полиция“, гр. София, и на основание чл. 185, вр. чл. 183, ал. 1, т.

1 ЗДвП е било издадено наказателно постановление № 98495/28.08.2009 г.

В Срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който поддържа недопустимост на предявения иск. Счита, че легитимирана страна по спора е „Х.А.Б.“ ЕООД, което е собственик на процесния автомобил и като такъв е имал задължение, съгласно чл. 259 от КЗ (отм.) и чл. 5 от Договор за финансов лизинг и приложимите общи условия, да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В условията на евентуалност поддържа неоснователност на иска. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това, че именно Г. М. е управлявал лек автомобил „БМВ 760“ без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 29.07.2009 г., когато е настъпило процесното ПТП.

Моли съда да върне исковата молба поради недопустимост на предявения иск. В условията на евентуалност моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани исковите претенции на ищеца.

По делото е постъпило становище от третото лице – помагач - „Х.А.Б.“ ЕООД, конституирано с определение от 17.07.2019 г., с което излага доводи за изтекла погасителна давност на претендираното задължение. Излага становище за неоснователност и недоказаност на иска, като поддържа, че към исковата молба не са приложени достатъчно доказателства за това, че действително ответникът е управлявал процесното МПС, както и че не е била сключена задължителна застраховка. Оспорва твърдението на ответника, че дружеството не е изпълнило договорните си задължения за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а.

„БМВ 60“, собственост на „Х.А.Б.“ ЕООД и отдаден на финансов лизинг на Г.

3

Л. М.. Твърди, че дружеството е сключило договор за задължителна застраховка със Застраховател „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, но поради неплащане на застрахователните вноски и неизпълнение на задължението от лизингополучателя да поддържа през целия период на договора за финансов лизинг предвидената застраховка, същата е била без покритие към датата на процесното ПТП. Моли съда да приеме, че задължението за плащане на застрахователни премии е било на ответника, а не на дружеството трето лице – помагач. Поддържа, че със споразумение от 28.07.2011 г. договорът за финансов лизинг между страните е прекратен с изричното изявление на лизингополучателя, че няма претенции към лизингодателя. Моли съдът да отхвърли предявения срещу ответника иск. При условията на евентуалност моли да бъде установено, че отговорността за липса на покритие на застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на процесното ПТП е на ответника – лизингополучател.

По делото е приложен протокол за ПТП № 1195838 от 29.07.2009 г., с който е констатирано, че на 29.07.2009 г. 11:25 ч. ответникът Г. Л. М., управлявайки лек автомобил „БМВ 760“, с ДК № ******* собственост на „Х.А.Б.“ ЕООД, се е движил по ул. „Симеоновско шосе“ с посока от гара „Пионер“ към бул. „Н. Вапцаров“ и на около 100 м. преди кръстовището с бул. „Н. Вапцаров“, поради недостатъчен контрол над автомобила и неосигурена дистанция, е ударил отзад спиращия пред него л.а. „Ровър 79“ с ДК № *******. По случая е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление с № *** г. за нарушение на чл. 185, вр. чл. 183, ал.1, т. 1 от ЗДвП, което не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.

Приложена е справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд, от която е видно, че застрахователна полица № 06108430608213008764 за л.а. рег. № ******* е с валидност от 28.07.2008, 00:00 ч. г. до 27.07.2009 г., 23:59 ч. Следващата застрахователна полица № 031093205607 за същия лек автомобил е с валидност от 30.07.2009 г. 00:00 ч. до 29.07.2009 г., 00:00 ч. Следователно към датата на настъпване на процесното ПТП 29.07.2009 г. 11:25 ч. за автомобила не е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По делото е представено на английски език, с придружен превод на български език, искане от 26.02.2010 г. от Дружество за подкрепа на жертвите в ПТП /Verkehrsopferhilfe e.V./ – Служба за обезщетения на щети при ПТП в чужбина, със седалище в гр. Берлин, ул. „*******, Република Германия, с което се претендира възстановяване на сума в размер на 531,51 евро, представляваща изплатено обезщетение за причинените вреди и 200 евро такса за обработка. С допълнително писмо от 10.03.2010 г. е изпратена фактура № 000291-1003, удостоверяваща разходите за извършен ремонт на стойност 531,51 евро и разходи за обработка на стойност 200 евро или на обща стойност 731,51 с вкл. ДДС. С молба от 09.10.2019 г. е представена разбивка на разходите за ремонт, възлизащи на 531,51 евро без ДДС.

Представено е преводно нареждане от 09.07.2012 г., от което е видно, че 4 сумата от 731,51 евро е изплатена от Гаранционния фонд по сметката на от Дружество за подкрепа на жертвите в ПТП, по щета за имуществени вреди № 11176/10.03.2010 г.

По делото е приложен и приет договор за финансов лизинг №420105309, от който е видно, че между третото лице – помагач „Х.А.Б.“ ЕООД и ответника Г. М. е сключен договор за лизинг за обект – автомобил „БМВ 760“, шаси № WBAGL81010DG60110 и двигател № N73B60A60132944 за срок от 24 месеца. По т. 5 от договора е предвидено, че лизингодателят сключва имуществена застраховка, покриваща всички рискове за увреждане и погиване на лизинговия обект от свое име и за сметка на лизингополучателя, както и всички изискуеми от закона застраховки, при условие, че лизингополучателят заплаща дължимите премии по сметка на посоченa от застрахователя застрахователна компания или застрахователен брокер. По т.

2.7.1. от Общите условия, приложими към договора за финансов лизинг, е предвидено, че лизингодателят е длъжен да поддържа през целия период на Договора за финансов лизинг предвидената застраховка до размера на покритие, равен на стойността на лизинговия обект. Договорът е бил прекратен със споразумение № 420105309 поради изтичане на срока, към което с приложена декларация, ответникът Г. М. се е отказал да придобие лизинговия обект и е декларирал, че няма финансови и други претенции към лизингодателя.

Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6573331-864b-46e7-b8ae-b793fdad33c8