Решение № 3692 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3692 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

ВЕ.на Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20221100503837 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата Е. И. Х., чрез адв. П. П., срещу решение № 20000162 от 04.01.2022 г. по гр.д. № 22524/2021 г. на СРС, 34 състав, с което е отхвърлен предявеният от същата срещу А. Р. С. иск по чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания – страх, стрес и психически натиск, причинени от отправени от ответницата към ищцата закани в периода от месец септември 2018 г. до края на 2020 г.

Твърди се неправилност на първоинстанционното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка на обсъдените, както и поради необоснованост на фактическите изводи на съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Не се претендират разноски за настоящата инстанция.

В отговора на въззивната жалба, подаден от ответницата А. Р. С., чрез адв. Д. И., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска потвърждаването му, като се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на 1 решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. на

За да бъде ангажирана отговорността на ответницата по иска по чл. 45 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки – противоправно деяние, вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, като единствено винта се презюмира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), а в тежест на ищцата е да докаже наличието на останалите предпоставки.

В случая не е доказано ответницата да е осъществила твърдяното от ищцата в исковата молба противоправно поведение.

Не се спори, че в процесния период страните са работили в специализирана административна дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“ при ДАНС, като ищцата е заемала длъжността „Експерт в сектор 32“ на отдел „3“, а ответницата е заемала длъжността „Заместник директор“ на същата дирекция при ДАНС.

От показанията на свидетелката на ответницата Р.Б., на длъжност „Началник на сектор 32“ в дирекцията, и тези на свидетелката на ищцата В.К., на длъжност „Експерт“ в дирекция „Технически операции“ при ДАНС, не се установява ответницата А. Р. С., в периода от месец септември 2018 г. до края на 2020 г., да е осъществявала спрямо ищцата Е. И. Х. твърдяното противоправно поведение – подлагане на ищцата на натиск, отправяне на обиди и заплахи към същата и отправяне на 27.06.2019 г. на закана за подписване на „смъртния й акт“. И двете свидетелки излагат, че не знаят между Е. И. Х. и А. Р. С. да е имало конфликт, че отношенията им са били нормални, професионални, както и че не са присъствали на отправени от ответницата към ищцата заплахи, нито са чували от колеги такива да са били отправяни. В.К. заявява, че е била свидетел само на един конфликтен разговор между ищцата и ответницата през месец юни 2019 г., но в същия не ответницата, а ищцата се е държала арогантно, но и в този разговор не е имало лични нападки между двете.

Съдът намира, че показанията и на двете свидетелки са подробни, ясни, последователни, логични и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.

Недоказано е твърдението на въззивницата, че показанията на свидетелката В.К. не отразяват действителните отношения между страните. Свидетелските показания са дадени след предупреждение за наказателната отговорност по чл. 290 НК и по делото няма други доказателства, които да внасят съмнение в достоверността им, напротив, 2 същите съответстват на тези на свидетелката Р.Б..

Липсата на единия от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, е достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл. 45 ЗЗД. Ето защо в случая не е необходимо обсъждането на представеното от ищцата с исковата молба писмено доказателство (психологична експертиза на Е. И. Х. от 07.12.2020 г.) Със същото се иска да бъде доказано твърдението на ищцата за претърпени неимуществени вреди, но това обстоятелство би било от значение, ако бе установено противоправното поведение на ответницата и причинна връзка между последното и претендираните вреди.

Горното налага извод за неоснователност на предявения от Е. И. Х. против А. Р.

С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, поради което същият подлежи на отхвърляне.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20000162 от 04.01.2022 г. по гр.д. № 22524/2021 г. на СРС, 34 състав.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3