Решение № 2167 от 10.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41757/2024
- Вид
- Решение № 2167
- Подписан
- 10.02.2025
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 3, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал. 1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2167 гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110141757 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Н. Г. В. е предявил срещу ответника „В..“ АД главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 10, ал. 1, чл.11, ал. 1, т.10 във вр. с чл.22 и чл.23 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за нищожен договор за паричен заем Standard 30 № .. - 30.04.2024 г., сключен между страните.
В условията на евентуалност ищецът е предявил иск с правна квалификация чл. 19, ал.4 от ЗПК вр.чл.26, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска прогласяване на нищожността на клаузата по чл. 2, ал.1, т.8, иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 2, ал.1, т.5 от договора, иск с правна квалификация чл.21, ал.1 от ЗПК за прогласяване на нищожност на клауза на чл.4, ал.2, както и евентуални искове с правна квалификация чл.21, ал.1 от ЗПК и във връзка с чл.ЗЗ, ал. 1 от ЗПК за прогласяване на клаузите в чл.8, ал.4, ал.5 и ал.6.
Ищецът твърди, че на 30.04.2024 г. сключил с „В..“ АД договор за паричен заем Standard 30 № ..-30.04.2024. Посочва, че в чл. 1, ал. 2 е било отбелязано, че доброволно е избрал услуга за експресно разглеждане, а в чл. 1, ал. 3, че същата е на стойност 898,29 лв. В чл. 2, ал. 1 били уредени характеристиките на договора, а именно че същият е на стойност 1600 лв., като заемателят поел задължение да го върне на 9 месечни вноски в размер на 308,77 лв., заедно с възнаградителна лихва във фиксиран размер на 40,32 лв. В договора било отбелязано, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане бил 2778.93 лева; а общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане, както и с включена неустойка за непредоставяне на обезпечение 3377,79 лева. При това положение в договора бил посочен ГПР на разходите в размер на 49,50 %, като при определянето му били взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си. Съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор. В чл. 4, ал. 1 е било предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от сключването на договора да представи едно от обезпеченията, които били предвидени – поръчител, отговарящ на 1 определени условия или банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение е била предвидена неустойка в размер на 598,86 лв. Посочва, че в чл. 8, ал. 2 е посочено, че при забава на плащане на задълженията, дължи законна лихва върху дължимата сума за всеки ден на забава, а в чл. 8, ал. 4 било предвидено, че в случай на предсрочна изискуемост, следвало заемателят да предостави на заемодателя съгласие на директен дебит, като заемателят дължал 30 лева неустойка за неизпълнение на това договорно задължение. В чл. 8, ал. 5 било предвидено, че в случай, че заемателят допусне първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120-дневния период на забава да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, издадени от НАП и от Общината, като в случай, че от представените документи се установявало, че има задължения към държавата или не предоставил изискания документ следвало да заплати неустойка в размер на 50 лв. Съгласно чл. 8, ал. 6 в случай, че заемателят допуснел първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 календарни дни, същият се задължавал в срок до изтичане на 180 - дневния период за забава да предостави на заемодателя справка за образувани изпълнителни дела срещу заемателя, като в случай, че заемателят не предостави изисканият съгласно тази алинея документ или го предостави, но от него се установяло, че има заведени изпълнителни дела следвало да заплати неустойка в размер на 50 лв. Посочва, че е била сключена застраховка „В..” със Застрахователна Полица № .., направена от застраховащия и кредитодател „В..“ АД за 100 лв. Твърди, че договорът е нищожен, доколкото в него не била представена методика как е изчислен ГПР. Счита, че в посочения дължим размер на ГПР неправилно не е била включена неустойката в размер на 598,86 лв., която била разсрочена към всяка вноска.
Твърди, че клаузата по чл. 4, ал. 1 предвиждаща осигурявана на обезпечение, при чието неизпълнение се дължи неустойка е нищожна, доколкото била в противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че при преценка на кредитоспособността на потребителя ответникът е следвало да изиска посочените обезпечения преди неговото сключване, а не след това.
Твърди, че с уговорената неустойка заемателят цели единствено да се обогати, като неустойката излизала извън присъщите й функции. Твърди, че предвидената неустойка водила и до друг неправомерен резултат, а именно до кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва. На следващо място счита, че таксата „за експресно разглеждане на документи“ е в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита. Посочва, че посочения размер на ГПР е неправилно изчислен и в действителност същият е много по-висок. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 40,32 лв. противоречи на добрите нрави, поради което е нищожна. Счита, че предвидените неустойки в размер на 30 лв. и 50 лв. също за нищожни, тъй като единствената цел, за която са уговорени, излизат извън присъщата им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че липса правен интерес от предявените искове, доколкото оспорените суми не били начислени на потребителя, а именно таксата за експресно разглеждане и неустойките. Счита, че начинът, по който е изчислен ГПР е бил ясен, доколкото не било нужно в договора да се посочи математически алгоритъм. Оспорва твърдението, че неустойката е следвало да бъде включена към ГПР, доколкото същата представлява задължение при неизпълнение на договора, а именно заемателят да предостави обезпечение по договора, като неустойката имала именно обезщетителна функция. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, доколкото нейната функция е била да дисциплинира длъжника, а той не бил длъжен да сключва договора. Сочи, че заемателят е имал възможност да осигури предвидените обезпечения, а в случай, че няма възможност е имал 14 дневен срок да се откаже от договора. Оспорва предвидената неустойка да е в нарушение на чл.71 ЗЗД, а дори и да е 2 налице такова нарушение, счита, че разпоредбата е диспозитивна, поради което не е налице нарушение на закона. Оспорва таксата за експресно разглеждане да представлява такса по управление и усвояване, доколкото била дължима преди сключването на договора. Сочи, че услугата е била доброволно избрана от клиента, като същата нямала задължителен характер.
Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави, доколкото ЗПК не предвиждал такъв лимит, а в случая приложим бил принципът за свобода на договарянето.
Оспорва и твърденията за нищожността на клаузите на чл. 8, ал.4, ал.5 и ал.6 от Договора като неоснователни. Моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по делото е да докаже по делото следните обстоятелства: че между него и ответното дружество е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 30.04.2024 г., в който е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения размер, както и такса за експресно разглеждане на кредита, която договорна клауза противоречи закона, уговорена в негова вреда, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и заемополучателя, респ. по предявените в условията на евентуалност искове, че клаузата заобикаля закона, респ. накърнява добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, включително, че оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
За безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК с обявения за окончателен и неоспорен доклад по делото е отделено обстоятелството, че на 30.04.2024 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем Standard 30 № ..-30.04.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за паричен заем Standard 30 № .., сключен между ищеца и ответното дружество, по силата на който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 1600 лв. със срок от 9 месеца, като сумата е следвало да бъде върната с 9 месечни погасителни вноски от по 308, 77 лв., в които съгласно договора са включени съответната част от главницата, лихва и такса за експресно разглеждане. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 898, 29 лв. В чл. 2, ал. 1, т. 5 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40, 32 %, а в т. 8 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по заема е 49, 50 %. С чл. 4 от договора заемателят се е задължил в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение на задълженията по договора под формата на поръчител или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 598, 86 лв. В чл. 8, ал. 4 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 30 лв. в случай че заемателят не предостави на заемодателя съгласие за директен дебит от банкова сметка при допусната първа забава в плащането на коя да е погасителна вноска, включително ако забави плащането на цялото вземане при настъпила предсрочна изискуемост с повече от 30 календарни дни. Съгласно чл.
8, ал. 5 при настъпила първа забава с повече от 110 календарни дни в срок до изтичане на 120-дневен период на забавата заемателят следва да предостави на заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, издадени от НАП и от общината по постоянния му адрес, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка от 50 лв. Неустойка в същия размер е уговорена и в ал. 6 в случай на забава в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 170 дни и непредоставяне на справка за образувани изпълнителни дела.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира 3
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора с подписването му заемателят е удостоверил, че е получил заемната сума, като договорът има характер на разписка за получаването на сумата.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на такса за експресно разглеждане и неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства.