Решение № 15135 от 04.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15135 гр. София, 04.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110143909 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от К. Т. С., с която срещу С. Ц. Ц. по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 06.04.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14208/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищцата твърди, че е собственик на 66 % идеални части от поземлен имот с идентификатор [*****] по кадастрална карта и кадастралните регистри [*****], съставляващ [*****], м. [*****], находящ се в [*****], по силата на нотариален акт № [*****] г. и на нотариален акт № [*****] г. Посочва, че през процесния период, възлизащ на 36 месеца (01.01.2020 г. – 01.01.2023 г.), ответникът е ползвал имота без да е налице облигационно правоотношение между страните, което ползване се изразявало в ежедневно паркиране на МПС марка [*****] с рег. № [*****] и на МПС марка [*****] с рег. № [*****], като по този начин възпрепятствал ползването на имота от страна на ищцата. След извършена справка в сайтовете за отдаване под наем на недвижими имоти ищцата установила, че средната пазарна цена за наем на паркомясто в центъра [*****], е в размер на 300 лв., поради което изчислява, че съобразно притежаваната от нея част от имота, следващото се обезщетение възлиза на сумата от 7 128 лева. Заявява искане за постановяване на съдебно решение, установяващо наличие на парично вземане в нейна полза и претендира разноските, сторени в заповедното производство и в исковото производство.

Ответникът оспорва предявените искове. Счита, че в исковата молба не е посочено къде конкретно е паркирал автомобили, как от уличната мрежа се стига до мястото, на което евентуално се е паркирало, както и дали в процесния имот са обособени паркоместа. Твърди, че липсват доказателства именно ответникът да е 1 паркирал посочените автомобили, както и че същите са били в действителност паркирани в имота през процесния период. Навежда доводи, че не е ясно как е формиран размерът на обезщетението, както и че не е посочен конкретно процесният период. Въвежда възражение за настъпила погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е в производството, че с договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 148, том I, дело № 150/1995 г. на нотириус при СРС, ищцата е придобила апартамент на партерния етаж на [*****], както и 34 % идеални части от общите части на сградата и 8,50 % идеални части от дворното място, съставляващо[*****] по плана [*****], цялото с площ 792 кв.м. С договор за дарение на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт №[*****] г. на нотариус [*****], ищцата е придобила 58,16 % идеални части от дворното място, находящо се на процесния адрес –[*****].

От друга страна е установено по делото, че по силата на договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № [*****]г. ответникът и съпругата му [*****] са придобили правото на собственост върху апартамент, находящ се в сграда, построена в процесния имот, съставляващ парцел XI-7a, кв. 538 по плана [*****], местността ГГЦ – Зона – 12, както и идеални части от правото на строеж върху имота. Установено е също така, че праводателите на ответника и съпругата му са придобили апартамента, заедно с 7,5 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото с договор за продажба на държавен недвижим иот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен на 01.10.1968 г.

Ищецът и ответникът не спорят, че останалите идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот (34 %) са собственост на Столична община.

Съгласно удостоверение № [*****] г., издадено от Столична община, отдел „Общински приходи – [*****]“ в информационната система на общината има разкрити три партиди за превозни средства на ответника – лек автомобил [*****], рег. № [*****], лек автомобил [*****], рег. № [*****], притежаван в съсобственост с [*****] (съпруга на ответника) и лек автомобил[*****], рег. №[*****][*****], притежаван в съсобственост със [*****] В. [*****]и [*****]Ц. Ц..

Съгласно справка, издадена за целите на производството, от СДВР, отдел „Пътна полиция“, на името на ответника са били регистрирани 4 броя МПС, както следва: ремарке за лек автомобил, рег. № [*****], специален автомобил [*****], рег. № [*****], лек автомобил[*****], рег. № [*****], лек автомобил [*****], рег. № [*****].

По делото като доказателство е приет договор за покупко-продажба от 09.08.2022 г., сключен между [*****], чрез [*****] и [*****] за лек автомобил [*****], рег. № [*****], рама №[*****] за сумата от 33 000 лева, заплатени по банков път.

Съгласно договора, продавачът се е задължил да представи пред КАТ за регистрацията на автомобила описаните в договора документи.

По делото са приети документи, от съдържанието на които става ясно, че съпругата на ответника [*****] е отправила до Столична община искане за изкупуване на идеални части от правото на собственост върху поземления имот с административен адрес: [*****]. Не се твърди и не е установено в хода на производството, че през процесния период ответникът и съпругата му са придобили право на собственост върху идеални части от поземления имот.

2

Съгласно предоставената от НАП информация ответникът е подал декларация, по чл. 54 ЗМДТ за притежаваната от него ½ част от лек автомобил [*****], рег. № [*****] на 09.01.2023 г.

По делото е изяснено, че правото на собственост върху автомобил [*****], рег.

№ [*****] е притежавано от Р. С. Ц., син на ответника в периода 01.01.2020 г. – 01.01.2023 г.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, са събрани гласни доказателствени средства, като са разпитани свидетелите [*****] [*****] и Р. Ц.

(син на ищеца и собственик на лекия автомобил [*****]).

Въз основа на показанията на свидетеля [*****], който работи в офис на печатно издание на същия адрес, съдът приема за установено, че в двора на имота се паркират коли, имало място за 5-6 автомобила. Достъпът от улицата до дворното място бил свободен. Ответникът от години паркирал коли там – най-често джип „[*****]“, син на цвят и лек автомобил [*****], сив цят металик, нов автомобил, който ответникът паркирал там от края на 2022 г. През процесния период м. Януари 2020 г. – м. Януари 2023 г. свидетелят е виждал автомобили в дворното място да паркират ответникът, синът му и дъщеря му. Г-н [*****]не е запомнил регистрационните номера на управляваните и паркирани от ответника автомобили, но ги описва по вид, марка и цвят. Случвало се в офиса на списанието да идват посетители, които да паркират автомобили в имота. Случвало се е също да паркират на места, на които обичайно паркирали ответникът и синът му. Когато на тези места били паркирани други автомобили, се е случвало синът на ответника да звъни по телефона или на вратата на офиса и да пита кой е паркирал на мястото му. Свидетелят си спомня, че това се е случвало много пъти. Съгласно показанията в дворното място паркирали автомобили и други живущи в пететажната сграда, построена в имота.

Свидетелят [*****] също живее в сградата на [*****]. Шофира и също паркира автомобил за товарене и разтоварване на багажи в дворното място, ако има свободно пространство. Достъпът до вътрешната част на имота съгласно показанията на този свидетел не е ограничен. Имало поставен знак, указващ забрана за влизане с автомобил с изключение на живущите на [*****], но тази забрана не се спазвала.

Имало и табела, че изключението се отнася и за живущите на [*****]. До [*****] се стигало само през двора на [*****]. До [*****] се стигало през друг вход. Имотите на [*****] и [*****] не били разделени с вътрешна граница. Имало малък зид – колкото по-голяма врата. Между имотите на [*****] и [*****] имало поставена телена мрежа и дървета, като свидетелят не е сигурна дали оградата минава по имотната граница. В имотите на [*****] имало вътрешни къщи. Съгласно показанията имало пешеходни задни входове, които обаче не се ползвали. Случвало се е посетители на съседните два имота също да паркират автомобили в двора на [*****]. Не са възниквали сериозни проблеми относно паркирането на автомобилите, в някои случаи възниквало напрежение.

Разпитан по делото е и свидетелят Р. Ц., син на ищеца, който в хода на разпита си пред съда заяви, че е собственик на лек автомобил [*****], както и че не е предоставял същия за управление на ответника. През процесния период свидетелят е управлявал това МПС на територията на Република България, като се е случвало да паркира същото на [*****].

По делото са приети заключенията на съдебно-технически и оценителни експертизи, както следва:

Прието е заключението на съдебно-техническата оценителна експертиза, изготвено от вещото лице инж. А. В.. Съгласно същото, процесният имот с идентификатор [*****] е с площ [*****] и е застроен със сграда на пет етажа със 3 застроена площ 221 кв.м., разположена на уличната регулационна линия и втора жилищна сграда на четири етажа, разположена в дъното на имота със застроена площ от 114 кв.м. Между свете сгради има вътрешен двор, който се ползва за паркиране на леки коли без разчертани паркоместа. Дворното място е покрито с тротоарни плочки.

Входната врата към двора е метална, решетъчна. Вещото лице В. е направила проучване и е обосновала заключение относно средната пазарна наемна цена на едно паркомясто за 2020 г. в размер на 3012,98 лева, за 2021 г. в размер на 3152,47 лева, за 2022 г. в размер на 3181,93 лева.

От констативно-съобразителната част на експертизата, като и от изявленията на вещото лице В., направени по реда на чл. 200 ГПК в откритото съдебно заседание на 13.3.2024 г., става ясно, че се е ръководила от предвиденото в чл. 55 от Наредба № 7 относно правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, като е направила изчисленията за паркомясто с размери 20 кв.м.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. К., се установява идентична на описаната от вещото лице В. фактическа обстановка. При извършването на оглед в двора на имота са били паркирани 7 автомобила, без наличие на означение за паркоместа. Вещото лице К., позовавайки се на отрежданията с Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. и Приложение към същата е посочила, че за едно паркомясто в свободна дворна площ са необходими 12,20 кв.м.

Въз основа на собствени проучвания и изчисления, вещото лице К. е предоставила на съда заключение относно средния пазарен наем за едно паркомясто през 2020 г. в размер на 1516,08 лева, за 2021 г. в размер на 1525,44 лева и за 2022 г. в размер на 1625,52 лева.

Въз основа на заключенията на вещите лице по съдебно-техническите и оценителните експертизи, съдът приема, че границите между имотите с административни адреси на [*****] са видими и същите са ясни.

Вещото лице К. е пояснила заключението си по реда на чл. 200 ГПК в проведеното на 09.05.2024 г. по делото открито съдебно заседание. Същата е акцентирала и е пояснила как е изчислила релевантната средна наемна пазарна цена на открито паркомясто в дворното пространство, както и че е съобразила, че в конкретния случай достъпът до имота е свободен, лиспва осветление, вода, видеонаблюдение, плочките са стари, на места разместени, поради които обстоятелства е възприела, че дадената цена не следва да се коригира с увеличаващ коефициент.

Въпреки възраженията на ищеца срещу обосноваността и правилността на заключението на повторната експертиза, съдът намира, че следва да даде вяра на това заключение и да ползва изводите на вещото лице К. за установяване на правнорелевантните за спора факти. В експертизата е обяснено въз основа на какви критерии е направено проучването, за да обоснове заключението си, като съдът приема, че е отчела в най-висока степен конкретните особености на имота и е представила нагледно аналозите, които е ползвала, за да изчисли среден пазарен наем на едно място за паркиране на автомобил в конкретния имот. За да кредитира заключението на вещото лице по повторната експертиза, съдът съобразява, че в действителност конкретни пазарни аналози в непосредствена близост до имота не са били открити, но не са налице фактори, които да обуслявят повишаване на цената за паркиране на автомобил до стойностите, възприети от вещото лице В.. В дворното място не са създадени условия за ограничаване на достъпа на автомобили по никакъв начин, т.е. липсва контролиран достъп, който да осигуряване безпрепятствано ползване на конкретна реално обособена част от имота за паркиране от конкретно лице (ползвател, наемател и т.н.), липсва осветление, видеонаблюдение, покрив, който да защитава пространството от атмосферни влияния и т.н. С други думи, не са налице 4 фактори, които да обусловят покачване на цената на този вид „стока“ до стойностите, възприети от вещото лице В. в заключението й. В тази връзка съдът приема, че определената от вещото лице К. средна месечна наемна цена за паркиране на един автомобил в дворното място на [*****] през процесния период се явява реалистична, обоснована и в никакъв случай не е прекомерно занижена. В случая, изхождайки от критериите, заложени в съдебната практика по релевантните спорни въпроси, не бива да се забравя, че се търси именно средната пазарна наемна цена, т.е. на сравнение и изследване се подлагат различни ценови аналози, а не само и единствено онези с найвисока стойност. Съдът държи сметка, че в случая и двете вещи лица не са открили достъпни според възможностите им данни за реално сключени в района договори за наем, а са използвали офертни цени и прилагайки съответните коефициенти са извели именно средномесечна пазарна наемна цена, която представлява усреднена стойност и служи за пазарен измерител, необходим за разрешаване на спорните между страните въпроси.