Решение № 7972 от 18.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7972 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110106184 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

18.05.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четвърти май през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретар ЕДа, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 6184/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДЗ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на 21.06.2019 г. на ГП I-4 (гр. Варна – гр. София), след гр. Севлиево в посока гр. София, в района на с. Ряховците, било настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ВТ ........... КМ, управлявано от Б. И. и л. а. „Ауди Ку 7“, рег. № РР ........... АХ, управлявано от Т. Г.. Поддържа, че причина за ПТП-то било виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ВТ ........... КМ, но изрично сочи, че и двамата водачи имали отговорност за ПТП-то, като сочи, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за л. а.

„Ауди Ку 7“, рег. № РР ........... АХ е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № BG/08/518002499983. Излага съображения, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Опел 1

Зафира“, рег. № ВТ ........... КМ е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „ликвидационна преписка“) № 210519019, като увредения автомобил „Ауди Ку 7“, рег. № РР ........... АХ бил ремонтиран за сумата от 7912,88 лева, като от същата била изплатена на собственика сумата от 6594,07 лева с преводно нареждане от 27.09.2019 г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Инвокира съображения, че при определяне на застрахователното обезщетение е взето предвид, че и двамата водачи имат по 1/2 вина за настъпилият инцидент. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател, като последният бил поканен да заплати дължимата регресна сума с писмо получено на 08.12.2022 г., но и понастоящем не бил заплатил дължимите суми. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 3312,04 лева, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че водачът на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ВТ ........... КМ не бил нарушил правилата за движение по пътищата и нямал вина за настъпилото ПТП, поради което макар и да имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ не можело да се ангажира отговорността и на застрахователя. Поддържа, че механизма на ПТП-то не бил твърдения от ищеца, като подробно излага съображения, че не бил налице нито един от елементите на фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване. Излага съображения, че претендирания размер на регресната претенция бил завишен. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че към момента на ПТП-то за л. а. „Ауди Ку 7“, рег. № РР ........... АХ е имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в 2 застрахователна полица № BG/08/518002499983; 2) към момента на ПТП-то при ответника е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 3) ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на собственика за сумата от 6594,07 лева с преводно нареждане от 27.09.2019 г., а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.

Представен е Двустранен констативен протокол от 21.06.2019 г.. като се установява, че на 21.06.2019 г. е настъпило ПТП между л. а. „Ауди Ку 7“, рег. № РР ........... АХ и лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ВТ ........... КМ.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни констативен протокол са спорни между страните – в частта по отношения механизма на ПТП-то и вредите в причинно-следствена връзка с отразения механизъм.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Т. Г. и св. Б.

И..

От казаното от св. Г. се установява, че била пътувала в посока гр. София и на бензиностанцията „Лукойл“ след гр. Севлиево в посока гр. София, било настъпило ПТП-то.

Движението било активно, тъй като било преди празничен ден, като в случая тъй като на мястото слагали тринога и имало сигнали за такава карали много бавно. Ограничението на мястото било 60 км./ч., но според свидетеля всички карали с под 50 км./ч., тъй като имало голяма колона, а поради ниската скорост били на по-малка дистанция и точно където се подминавало бензиностанцията, чийто вход бил като идваш от гр. София, веднага влизаш в последната, колата пред нея спряла внезапно. Оказало се, че другия водач искал да влезе в бензиностанцията. Свидетелства, че опитала да го избегне, но се ударила от лявата страна на автомобила, но не помни точно детайли. Сочи, че на бензиностанцията имало полиция, която била уведомена, тъй като на мястото имало като пътна маркировка непрекъсната линия, но полицаите им казали, че и двамата били виновни, като им казали да си напишат двустранен протокол. Отишли на бензиностанцията и направили протокола, като полицаите им казали, че при такава ниска скорост камерата не правела снимки и отказали да извършват каквито и да било другия действия, въпреки, че свидетелката била много афектирана.

Изяснява, че след това тя си оставила автомобила на бензиностанцията, а с друга кола дошли да я вземат, за да продължи пътуването. Установява, че водачът пред нея не бил подал сигнал, че ще завива и спрял рязко. Сочи, че нямало и как да се подаде сигнал за завиване на мястото, тъй като това било забранено. От другата страна имало колона – кола след кола, иначе другия водач можел и направо да си завие, но тя не била видяла да подава сигнал. Свидетелства, че от другата страна идвали множество автомобили, като другия водач решил да спре и да ги изчака, за да влезе в бензиностанцията. Сочи, че при съставянето на протокола нямало различия между страните, като другия водач се чувствал виновен – за което изразява лично мнение. Изяснява, че на мястото пътя бил с две ленти за движение – по една във всяка посока, като маркировката била непрекъсната линия.

Уточнява, че между двата автомобила нямало други автомобили и не може да каже точно на какво разстояние се е движела след другия автомобил. Но се била движела на достатъчно 3 разстояние, така че при намаляване на скоростта да може да спре – за което прави извод от опита си като водач на МПС, които нямал нарушения. Сочи, че зад тях се движели други автомобили, които едва успели да ги избегнат, като минали покрай автомобилът й без да ги ударят, но станал проблем. Потвърждава – при предявяване на двустранния констативен протокол на л. 10 в кориците на делото, че това бил написания протокол и подписът до буква „Б“ бил положен от нея.

При разпита на св. И. се установява, че помни за ПТП, което било станало през м.06.2019 г. Пътувал от гр. Ловеч с приятелката си, като на гр. Севлиево – на бензиностанцията на „Лукойл“ решил да завие и да влезе в последната. Подал сигнал – ляв мигач, което станало може би на около 100-150 метра и започнал да се придвижва по към лявата лента – почти да настъпи осовата линия, за да можело, ако има коли след него да го заобиколят. Свидетелства, че изчаквал насрещно движещите се автомобили и вече точно преди да навлезе в бензиностанцията настъпило ПТП-то. Ударили го отзад. Уточнява, че преди удара бил спрял, като движението било в колона. Сочи, че може би 2-3 минути преди удара били спрели, но не помнел точно. Смята, че един автомобил го бил заобиколил, но не може да си спомни с точност. Изяснява, че не можел да каже къде точно се движел автомобилът, който го бил ударил. Свидетелства, че на мястото маркировката била непрекъсната линия, а на мястото на произшествието имало КАТ и след произшествието влезли в бензиностанцията, като другия водач искал полицаите да пишат, но им били казали, че видели всичко и искали да им пишат глоби – на свидетеля за неправилен ляв завой, а на другия водач за неспазване на дистанция, поради което им казали да напишат двустранен протокол. Установява, че трафикът в двете посоки бил наличен, но не толкова натоварен. Имало две ленти за движение, като при маневрата той се бил изнесъл в ляво и настъпил осовата линия. На мястото ограничението бил 60 км./ч. и имало камера на КАТ.

Преди да спре изяснява, че шофирал в ограничението на скоростта. Потвърждава – при предявяване на двустранния констативен протокол на л. 10 в кориците на делото, че това бил написания протокол и подписът до буква „А“ бил положен от него.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. И. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.