Решение № 158 от 11.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Кюстендил, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20221500500587 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№6867/02.08.2022г. от „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.„***“ №260, чрез процесуалния представител по пълномощие адв.С. З. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.„***“ №57, вход от ул.„***“ ет.1 – партер офис, насочена срещу решение №487 от 27.06.2022г., постановено по гр.д.№180/2022г. по описа на РС – Кюстендил.

С оспорвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил предявените от „Юробанк България“ АД против В. И. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Кюстендил, искове по чл.422 от ГПК за установяване вземане на ищеца в размер на 1 141.30 лева, в т.ч. главница в размер на 468.88 лева за периода 28.05.2019г. до 18.06.2021г., възнаградителна лихва в размер на 126.22 лева за периода 28.05.2019г. до 06.04.2021г., мораторна лихва в размер на 45.62 лева за периода 28.05.2019г. до 12.03.2020г., мораторна лихва в размер на 41.62 лева за периода 14.05.2020г. до 18.06.2021г., законна лихва от датата на подаване на заявлението - 30.06.2021г. до изплащане на вземането, както и такси в размер на 36 лева за периода 28.05.2019г. до 18.06.2021г, за които по ч.гр.д.№1317/21г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист и е осъдил „Юробанк България“ АД да заплати на адв.Б. Б.

1 възнаграждение в размер на 309.89 лева.

Въззивното дружество обжалва така постановеното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост.

Приема за неправилен извода на решаващия състав, че ответницата не била ползвала парични суми по издадената кредитна карта по силата на заявление – договор за издаване на кредитна карта VC136056 от 23.11.2009г. Счита, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като пренебрегнал събраните по делото доказателства – приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която установявала, че с процесната карта е усвоена сума 1 241.70 лева, като усвояванията били в период 08.12.2009г. – 06.04.2022г., и приетото като писмено доказателство процесно заявление-договор, чиито подписи не били оспорени, които опровергавали по категоричен начин този извод.

Възразява срещу извода на съда, че ищецът не бил доказал по делото, че ответницата е получила процесната кредитна карта. Акцентира върху наличието на неоспорени подписи на ответницата върху процесното заявление-договор, в което тя декларира приемане и съгласие с ОУ, както и разпоредбата на чл. 1.2 от ОУ, в който се сочело, че рискът от неполучаване на кредитната карта е в тежест на картодържателя.

Допълва, че всяко усвояване и погасяване на суми по кредитната карта /каквито се установяват от приетата ССЕ/ било косвено доказателство, че картата се ползвала от ответницата, както и че е достигнала до нея.

Твърди, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е изготвил непълен проекто-доклад и не указал на ищеца, че не сочи доказателства за предаването на кредитната карта от издателя на картодържателя, и по този начин било нарушено състезателното начало и правото му на защита и бил лишен от възможност да ангажира доказателства. Сочи съдебна практика по чл.290 от ГПК, и твърди, че когато съдът е допуснал нарушение на задълженията си по чл.146 ал.2 от ГПК, е допустимо представяне на относимите към спорното право доказателства във въззивното производство.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и уважаване на предявените искове. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна *** И. Р. чрез пълномощника адв.Б. Б. от АК–Видин, с който се оспорват твърденията, изложени във въззивната жалба. Въззиваемата приема за неоснователни възраженията на банката за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради наличие на непълен доклад по чл.146 от ГПК и липса на указания в него. Допълва че проектът за доклад е направен в първото по делото открито съдебно заседание, на което представител на банката не се явил, респ. пропускът да вземе становище и предприеме процесуални действия се дължи на негово бездействие. Придържа се и към изложените в 2 отговора на исковата молба възражения в подкрепа неоснователност на предявените искове.

Твърди, че представения по делото документ заявление за издаване на кредитна карта не притежава характеристиките на договор за кредит. Оспорва да е сключвала сочения от въззивника договор за кредит с дата 23.11.2009г. Счита, че кредитът не е обявен надлежно за предсрочно изискуем. Навежда съображения в подкрепа на становище, че процесният договор е нищожен, поради нарушение на изискванията на чл.10 от ЗПК /отм./.

Прави се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените въззивна жалба и отговор, немри въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 13.11.2009г. е попълнено заявление-договор за издаване на кредитна карта Visa, с изписан ръкописно текст до наименованието на документа „VC 136056“, съдържащо лични данни на лицето В. И. Р. – ЕГН, адрес, семейно положение, месторабота, данни за съпруга й, месечен доход, притежавани кредитни карти, желание за кореспонденция по постоянен адрес и за получаване на месечни извлечения на e-mail адрес. Направена е отметка, че заявлението касае издаване на кредитна карта от вида Visa Electron. В графа „Декларация“ клиентът В.Р. е декларирала, че: 1/ посочените от нея данни са верни и е съгласна информацията да бъде използвана от „Юробанк И Еф Джи България“ АД; 2/ е съгласна да й бъде издадена карта, съответна на оценката на кредитоспособността й, определена от банката към момента на подаване на заявлението-договор, както и, че е информирана, че размерът на кредитния лимит, който ще бъде определен по картата може да бъде минимум 200 лева, максимум 6 000 лева за карта Visa Electron, а точният му размер ще бъде посочен при получаване на картата и в месечните извлечения и 3/ е запозната с Общите условия за издаване и използване на кредитни карти Visa и разбира, че банката може да отхвърли заявлението, без да посочи причина за това; й е известно, че заявлението – договор се счита сключено от датата и на мястото, подписано от Банката и е съгласна да получи екземпляр от него в срок до 45 дни от подаването му.

Представени са Общите условия за издаване и използване на кредитни карти Visa – като приложение към исковата молба и след дадени от съда указания за представянето им в оригинал или в четлив заверен препис, които – включително и след изпълнение на указанията и значително уголемени, са нечетливи, тъй като са изписани на много ситен и с неясни контури шрифт.

Под формата на приложение към Общите условия, в табличен вид и подписани от В.Р. на 13.11.2009г., са посочени различни по вид дължими такси, в т.ч. за обслужване на карта, при надвишаване на кредитния лимит, при теглене в брой и др., както и дневен лимит за транзакции, минимална месечна вноска, годишен лихвен процент при покупки и годишен 3 лихвен процент при теглене на пари в брой.

Ищецът – „Юробанк България“ АД, е твърдял, че по силата на подписаното от името на банката заявление-договор на датата 23.11.2009г. е предоставил на В. Р. кредитна карта с кредитен лимит в размер на 550.00 лева, по която са били извършвани тегления, начислявани различни по вид и размер такси и лихви при забава, както и, че от 24.02.2021г. ответницата преустановила редовното заплащане на дължимите суми по изплащане на вноските, съгласно месечните извлечения, като към 24.02.2021г. било формирано просрочие в размер на 254.28 лева. Ищецът е поддържал, че, съгласно чл.17.3 от ОУ, е упражнил правомощието си да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, изявлението за което било връчено на ответницата на 06.04.2021г. чрез ЧСИ. По делото е представена връчена на В.Р. лично на датата 06.04.2021г. покана за изпълнение, в която се съдържа и изявление за обявяване на цялото вземане за предсрочно изискуемо.

Установено е, че на 30.06.2021г. ищецът е подал в РС-Кюстендил заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу В. Р., по което е било образувано ч.гр.д.№1317/2021г. Заявлението е било уважено и в полза на дружеството е била издадена заповед по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за сума в общ размер на размер на 1 141.30 лева, в т.ч.: главница в размер на 468.88 лева за периода от 28.05.2019г. до 18.06.2021г., възнаградителна лихва в размер на 126.22 лева за периода от 28.05.2019г. до 06.04.2021г., мораторна лихва в размер на 45.62 лева за периода от 28.05.2019г. до 12.03.2020г., мораторна лихва в размер на 41.62 лева за периода от 14.05.2020г. до 18.06.2021г., 422.96 лева – такси, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 30.06.2021г. до изплащане на вземането, както и нотариална такса в размер на 36.00 лева. Срещу така издадената заповед е подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК в срок и на заявителя е указана възможността да предяви искове за установяване съществуването на вземането си. Исковата молба е подадена в установения от закона срок, за което в рамките на същия са представени доказателства по заповедното производство.

В депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е оспорена основателността на предявените искове. Възразено е представеното заявление-договор да представлява договор за кредит, сключен между страните на дата 23.11.2009г. Оспорено е твърдението да е обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост на вземането по такъв договор. Направено е възражение за нищожност на договора, от който ищецът претендира да черпи права, поради противоречието му с императивни правни норми на действалия към датата на сключването му ЗПК (отм.), с оглед липсата на изискуемото се съгласно чл.10 от с.з. задължително съдържание и по аргумент от чл.14 от ЗПК (отм.) – липсва размер на отпуснатия кредит, посочване на условия за неговото издължаване и годишен процент на разходите. Ответната страна е възразила, че Общите условия са напълно нечетливи и не установяват нужното съдържание на договора, както и е оспорила да е получила сума по кредита, каквато въобще не е била и договорена.

4

Прието е заключение на вещо лице *** по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което е изготвено изцяло по данни, предоставени от ищеца и според което първоначално определения кредитен лимит, по информация на ищеца, е бил в размер на 550 лева. Проследени са тегления и плащания от карта №4790010709775022 с титуляр В. Р., а също и внесени суми по картата. Вещото лице с отразило начислените от банката лихви, такси, обезщетение за превишен кредитен лимит и други.

При тази фактическа обстановка, КнРС е намерил предявените искове за неоснователни. Изтъкнал е, че договорът е бил сключен при действието на ЗПК (отм.); че същият съдържа всички реквизити по чл.14 от ЗПК, но страда от порок, а именно изключително нечетливия шрифт на Общите условия. Също така съдът е отбелязал, че по делото не са били представени никакви доказателства, че кредитна карта е предоставена именно на ответницата и същата е ползвала суми от такава карта.