Решение № 4177 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4177 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100501339 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.11.2022 год., постановено по гр.дело №42065/2021 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЮБЦ“ ЕООД срещу М. Р. Р. иск с правно основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 44.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги №16256825001 от 14.08.2017 год., във връзка с който е била издадена данъчна фактура №1239431323 от 08.01.2018 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №61676/2020 год. по описа на СРС, ГО85 с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство в размер на 505 лв. и направените разноски в заповедното производство в размер на 205 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Р. Р., чрез назначения му особен представител. Жалбоподателят поддържа, че в представеното приложение №1 към договора за цесия не била налице индивидуализация на прехвърлените вземания, поради което и ищецът не се легитимирал като кредитор на процесната сума. Освен това претендираното вземане не било ликвидно и изискуемо. Между ответника и „БТК“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги по тарифен план, но липсвала уговорка за заплащането на неустойка. Не била доказана изправността на цедента, а именно, че бил предоставял услугата през 1 отчетния период. Липсвали данни, че ответникът дължал някакви месечни такси по договора за предходни периоди, включени в срока на действие на договора. Освен това неустойката ползвала само една от страните по договора – търговеца. Ответникът имал качеството на потребител по смисъла на ЗЗП. Клаузата за неустойка била неравноправна, поради което и нищожна – чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП. Вземането било и погасено по давност – чл. 111 ЗЗД. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

Ответникът по жалбата „У.е. ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че между ответника и „БТК“ ЕАД било възникнало облигационно правоотношение, като ответникът имал качеството на абонат и потребител на мобилни услуги, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. По делото не били представени доказателства, че ответникът бил заплатил сумите по издадените месечни сметки /които не бил оспорил/, а доколкото уговорената абонаментна такса представлявала минимална цена, която абонатът трябвало да заплаща всеки месец по време на действието на договора, тъй като операторът бил поддържал своите телекомуникационни системи в изправност, то тази такса се дължала независимо от това дали операторът бил предоставил съответните услуги и дали абонатът реално ги бил потребил. При разваляне на договора изправната страна имала право на обезщетение за вреди – чл. 82 ЗЗД. В разглеждания случай с процесната неустойка, равна на оставащите до края на срока месечни абонаментни такси, но не повече от трикратния им размер, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка, била уговорена отговорността на неизправната страна за пропуснатите ползи от мобилния оператор при разваляне на договора по вина на абоната. Клаузата за неустойка била действителна. Размерът на неустойката съответствал на нарушения позитивен интерес на кредитора, като същевременно не била неравноправна, т.е. не била необосновано висока. Освен това уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги било допустимо – арг. чл. 228, ал. 1, т. 4, б. в“ ЗЕС. В случая прекратяването на услугите било безспорен факт – операторът бил упражнил правото си прекрати договора едностранно – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Спазено били изискванията на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Прехвърленото вземане било в достатъчна степен индивидуализирано.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

2

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Установено е въз основа на събраните доказателства по делото, че на 14.08.2017 год. между „БТК“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги №16256825001, при Общи условия, с предмет предоставяне на TV услуга по пакет „Vivacom TV M“, при месечен абонамент в размер на 17.99 лв. /с ДДС/, за срок от 24 месеца, считано от 14.08.2017 год. Ищецът извършвал доставка на услуги при условията на тарифен план „Vivacom TV M“, като е видно от представените месечни сметки, че е била начислявана сума за месечен абонамент в размер на 14.99 лв. /с ДДС/ поради ползването на 3 лв. отстъпка от месечния абонамент. Страните постигнали съгласие, че ако договорът бъде прекратен преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на фирма неустойка, равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка.

В исковата молба са изложени твърденията, че ответникът не бил заплатил стойността на мобилните услуги за периода от м.октомври 2017 год. до м.декември 2017 год., поради което и „БТК“ ЕАД упражнило правото си да развали процесния договор на 19.12.2017 год., като ищецът претендира да е кредитор на вземане за договорна неустойка в размер на 44.97 лв. /равна на три абонаментни такси – всяка от които в размер на 14.99 лв./ по силата на договор за цесия 01.10.2019 год., сключен с „С.Г.Г.“ ООД, което дружество съответно е придобило това вземане по договор за цесия от 16.10.2018 год., сключен с „БТК“ ЕАД.

Първият спорен между страните въпрос е свързан с това дали ищцовото дружество е материално легитимиран кредитор на претендираното вземане.

Като израз на прогласеното в чл. 6 от действащия ГПК диспозитивно начало в исковия процес, всяка страна поначало следва да е активна при доказване на фактите, на които основава своите искания или възражения /чл. 154, ал. 1 ГПК/.

Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99 – чл. 102 ЗЗД.

Общото между тази правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.

Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане – цедент, го прехвърля не трето лице – цесионер, като последният разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на 3 договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.

3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Въззивият съд приема, че съответно на 16.10.2018 год. между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и на 01.10.2019 год. между „С.Г.Г.“ ООД и ответното дружество са били сключени договори за прехвърляне на вземания, но същевременно по делото не са ангажирани доказателства, че в предмета на всеки от тези договори е включено и вземане за неустойка по процесния договор за далекосъобщителни услуги. Приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018 год. /виж т. 1.1.1/ и Приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 год.

/виж чл. 1/, в които се сочи, че вземанията са подробно инидивидуализирани, не са представени по делото.

Ищецът не е установил и с други доказателствени средства предмета на горепосочените договори за цесия. Такова доказателство не съставляват уведомлението за цесия до ответника, извлечението от приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 год. изготвено от управителя на ищцовото дружество и потвърждението за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, тъй като същите имат характера на едностранни волеизявления с адресат /а договорът за цесия изисква съгласие на цецента и цесионера/. Освен това в посочените документи не се съдържа пълна индивидуализация на цедираното вземане/вземания по вид и основание /посочен е само размер/.

Следователно при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест настоящият съдебен състав приема, че процесното вземане не е възникнало в имуществото на ищеца, поради което и само на това основание релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

По отношение на разноските:

На основание чл. 77 ГПК вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението от 24.11.2022 год., постановено по гр.дело №42065/2021 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „У.е.“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, срещу М. Р. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Черноглавци, общ.Венец, ул.“**** и настоящ адрес: гр.София, ул.Кожарска“ №2, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 44.97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги №16256825001 от 14.08.2017 год., във връзка с който е била издадена данъчна фактура №1239431323 от 08.01.2018 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №61676/2020 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в.

ОСЪЖДА „У.е.“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“****, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 77 ГПК вр. с чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.