Решение № 3595 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3595 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110202355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. С. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332017071 от 22.07.2024г., издадено от Началник Сектор към Отдел «Пътна полиция» при СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена «глоба» в размер на 50 лева, за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена «глоба» в размер на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на С. се отнемат и общо 10 контролни точки.

В жалбата си Г. С. оспорва териториалната и материална компетентност на органа, издал обжалваното НП. Посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно по основание и размер. Изтъква се, че НП е връчено на нарушителя приблизително година и шест-седем месеца след датата на нарушението и това ограничавало правото на защита на наказаното лице, тъй като С. не можел да си спомни конкретни обстоятелства, нито да ангажира свидетели и други доказателства. Според жалбоподателя двете нарушения са описани заедно и без индивидуализиращи обстоятелства, като не било посочено при какви условия и как са установени нарушенията. Поради това се прави извод, че описанието на нарушенията е неясно и непълно. Липсвали и доказателства /снимки, видео, свидетели/.

Поради това се иска СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление, както и да се приложи чл.28 от ЗАНН.

По делото са депозирани от Г. писмени бележки с вх. № 122273 от 20.04.2026г. В тях се сочи, че жалбата е неоснователна и необоснована, а Наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Твърди се, че са спазени сроковете за съставяне на АУАН и НП и че те са издадени от овластени лица. Претендира се за спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Според Г. в Акта и в НП се съдържат конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение, което било описано в необходимата пълнота и отразявало 1 всички признаци от състава на нарушението. Приема се, че наказващият орган е определил правилна правна квалификация на деянието, която кореспондирала на установените факти.

Правилно били приложени и санкционните норми, които изцяло съответствали на извършените нарушения. Посочва се, че изложеното в НП е достатъчно, за да може наказаното лице да разбере административното нарушение и да организира защитата си. В хода на административно – наказателната процедура не били допуснати нарушения на законовите норми относно съставянето и реквизитите на АУАН и НП. Процесуалният представител на въззиваемата страна счита, че АУАН е редовен и иска да се приложи чл.189, ал.2 от ЗДвП. Приема, че събраните доказателства безспорно сочели, че нарушенията са установени. Наложеното наказание било в пълна степен съобразено с целта на налагането, а именно да се въздейства предупредително и превъзпитаващо върху нарушителя и останалите граждани. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. С. се явява лично само в съдебното заседание на 20.05.2026г. Пред СРС в съдебните заседания на 20.05.2026г. и на 30.06.2026г. жалбоподателят С. се представлява от адв. В.. В съдебното заседание на 20.05.2026г. адв. В. и жалбоподателят С. заявяват, че поддържат жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 30.06.2026г. адв. В. пледира за отмяна на атакуваното НП, тъй като при издаването му били допуснати множество съществени процесуални нарушения, които ограничили правото на защита на жалбоподателя. Иска се СРС да присъди и сторените по делото разноски от Г. С., за което се представя Договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не се явява и не изпраща представител пред СРС в съдебните заседания на 21.04.2026г., 20.05.2026г. и 30.06.2026г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

На 07.07.2024г., около 20:25 часа в гр. София, ж.к. «Студентски град», по ул. «Акад.

Стефан Младенов» жалбоподателят Г. С. управлявал лек автомобил «*** с рег. № ********** с посока на движение от ул. «Н. Габровски» към ул. «Йордан Йосифов». По същото време пред бл.30 в ж.к. «Студентски град», на ул. «Акад. Стефан Младенов» се намирали свидетелите И. Т. и В. П. (служители на 07 РУ - СДВР). Те видели, че лек автомобил «*** с рег. № ********** се движи по пътното платно без включени светлини през деня. Поради това полицаите спрели автомобила за проверка и установили, че водачът на автомобила не е поставил обезопасителен колан, с какъвто превозното средство било оборудвано. Като водач на лек автомобил «*** с рег. № ********** бил установен жалбоподателят Г. С., който не посочил основателна причина за това, че не е поставил обезопасителен колан. Поради това св. Т., в присъствието на св. П., съставил срещу Г. С. С.

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия G A № 1118077 от 07.07.2024г. за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и по чл.70, ал.3 от ЗДвП. Срещу подпис С. получил препис от Акта на 07.07.2024г.

2

Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него Д. Д. Началник Сектор в ОПП – СДВР издала Наказателно постановление № 24-4332-017071 от 22.07.2024г., с което е санкционирала Г. С. С. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с „глоба“ в размер на 50 лв., за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП - с «глоба» в размер на 20 лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на С. се отнемат и общо 10 контролни точки.

Наказателното постановление е връчено на 24.01.2026г. и на 30.01.2026г. Г. С. подал жалба срещу това Наказателно постановление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства (АУАН Серия GA № 1118077 от 07.07.2024г.; разписка за връчване на НП; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з2396/17.04.2015г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К12547/12.09.2024г. и с № 8121з-1632/02.12.2021г.), както и от показанията на разпитаните от СРС свидетели И. Т. и В. П..

Приложените по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства са достоверни, непредубедени, обективни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Справката-картон на водача Г. С. и цитираните по-горе Заповеди на Директора на СДВР и на Министъра на вътрешните работи представляват официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.

Поради това СРС ги кредитира. Въз основа на справката – картон на водача се установява, че жалбоподателят С. има и други /предишни/ нарушения по ЗДвП. От приложената на лист 7 от делото Заповед на Директора на СДВР се доказва, че И. Т. е заемал длъжността „командир на отделение“ в Група „Охрана на обществения ред“ на Сектор „Охранителна полиция“ към 07 РУ – СДВР. Поради това и на основание т.2.2., вр. т.1.3.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи следва, че И. Т. е бил оправомощен да съставя АУАН. От Заповед № 8121К-12547 от 12.09.2024г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че Д. Д. е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и по силата на точка 3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се явява компетентна да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. Гореизложеното означава, че конкретните АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И. Т. и В. П., тъй като думите им относно мястото и деянията звучат непредубедено, логично и достоверно. И двамата свидетели са единодушни, че провереният автомобил е бил без включени светлини, а водачът му е бил без поставен обезопасителен колан. Свидетелят Т. има съхранен спомен за мястото и часа, който по-общо съвпада с показанията на св. П.. Освен това коментираните тук гласни доказателства намират опора и в съставения по случая Акт. Поради това СРС дава вяра на казаното от свидетелите И. Т. и В. П. относно мястото, часа и деянията.

По отношение на датата е налице известно разминаване между казаното от св. Т. и 3 съобщеното от св. П., тъй като И. Т. твърди, че случаят е от 07.07.2024г., а В. П. посочва „юли 2025г.“. Доколкото показанията на св. Т. (относно датата) намират опора в АУАН - за това обстоятелство съдът дава вяра на казаното от И. Т. и съответно само относно посочената от св. П. година СРС не кредитира показанията му. С оглед обема на работа на св. П., изминалият период от време от датата на проверката и признанието на този свидетел, че не помни датата – съдът приема, че относно това обстоятелство показанията на св. В. П. не се характеризират като достоверни, но само заради това не следва да се дискредитират показанията му и в останалата им част.

Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените Актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Поради това АУАН следва да се кредитира, ако посоченото в него се потвърждава от събраните доказателства и съответно да не се кредитира, ако констатациите в Акта се опровергават от някой доказателства. Водим от това принципно положение СРС прие, че следва да кредитира АУАН – доколкото констатациите от него намират опора в показанията на свидетелите, разпитани от СРС.

Разписката за връчване на НП (на лист 5 - гръб от делото) е обективно и достоверно доказателство, което не се опровергава от нито едно друго доказателство. Поради това съдът я кредитира и приема, че Наказателното постановление е връчено на 24.01.2026г. Това означава, че подадената на 30.01.2026г. жалба срещу това Наказателно постановление е депозирана в срока за обжалване на НП и не е просрочена.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата на Г. С. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед датата на съставяне на Акта (в деня на извършване на нарушенията и установяване на нарушителя – 07.07.2024г.) и датата на издаване на НП (22.07.2024г.) – съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.

След служебна проверка на материалите по делото съдът прие, че АУАН и НП изхождат от компетентни лица - предвид направения по-горе анализ на Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР.

Изтеклият период от време от датата на деянията до връчването на НП не е основание да се приеме, че е допуснато ограничение в правото на защита на наказаното лице. Поради това съдът не споделя развитите в тази насока доводи в жалбата. Изтеклият период от време от датата на извършване на нарушенията до връчването на НП има значение единствено във връзка с преценката на съда дали са изтекли относителната и абсолютната давност за административно – наказателно преследване. В случая нарушенията са извършени и нарушителят е установен на 07.07.2024г., а Наказателното постановление е издадено на 22.07.2024г. Това означава, че от извършване на двете нарушения до издаване на НП са минали 15 дни. От издаване на НП (на 22.07.2024г.) до връчването на НП (на 24.01.2026г.) са минали почти 1 година и 6 месеца. Това означава, че не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 4 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Освен това от датата на извършване на двете нарушения (на 07.07.2024г.) до момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав (през месец септември 2026г.) не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това съдът не счита, че са налице основания за прекратяване на административно-наказателното производство.

Разпечатката съдържа 35 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c6558e00-5f82-4a62-a8c8-90300e4428db