Решение № 130 от 18.02.2026, Софийски градски съд

Мотиви към Решение рег. №130/18.02.2026 год. по АНД №4969/2025 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 36 състав

Производство по реда на Глава 28 от НПК.

С постановление от 18.07.2025г., на основание чл. 375 от НПК, Софийска градска прокуратура е внесла в Софийски градски съд предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение на лицето М. П. М., обвиняем по ДП № 90/2025г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 6055/2025г., за извършено престъпление по чл.

108, ал.2 от НК. В самото постановление се излагат подробни доводи в подкрепа на същото.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа внесеното обвинение спрямо М. П. М. за престъпление по чл. 108, ал.2 от НК. Счита, че изложената в постановлението от 18.07.2025г. фактическа обстановка се е доказала от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и от тези събрани пред настоящата съдебна инстанция, а именно: от свидетелските показания на свидетелите П., Д. и косвено Р. Д.; от експертните заключения на изготвените съдебнопсихиатрична експертиза от проф. П. М., съдебна видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза и комплексна хералдическа и вексикололожка експертиза. Счита, че следва да се кредитират свидетелските показания на посочените свидетели като последователни, еднопосочни и непротиворечиви, както по отношение на авторството, така и по отношение на механизма на извършеното от М. М. на 22.02.2025г. деяние, когато същият за времето от 14:00ч. до 14:30ч. е взел участие в протест, организиран от българска политическа партия. Намира за безспорно установено, че пред стълбите на БНБ в гр. София, площад „Александър I“ № 1 са били поставени три манекена, два от които облечени в мъжки дрехи и един в дамски, като между тях се е намирало и знамето на Европейския съюз, което е отговаряло както на хералдическите, така и на геометрическите описания на знамето на Европейския съюз и е било възприемано от всички присъстващи и протестиращи като такова. Приема, че около 13:15ч. неустановено лице е заляло с течност манекените и знамето на Европейския съюз, а след това обвиняемият М. М. се е приближил от тълпата към манекените и знамето и е направил един опит да запали същите посредством запалка и след като не е успял, е направил повторен успешен опит със запалка, подадена му от друго лице от присъстващите протестиращи. В резултат, знамето на Европейския съюз изгоряло напълно и притеклите се с пожарогасители служители на пожарната не са успели да възпрепятстват изгарянето му, тъй като обвиняемият М. е застанал пред тях /между тях и знамето на Европейския съюз/ и ги е спрял с ръка. Според прокурора, обвиняемият М. е осъществил състава на престъплението по чл.108, ал.2 от НК и намира, че в резултат на неговите действия са били оскърбени не само националните чувства на 1 българските граждани, с оглед систематичното място на разпоредбата на чл.108, ал.2 от НК, но и чувствата на всички български граждани, които по силата на националното си гражданство притежават и акцесорно такова, а именно гражданство на Европейския съюз. По отношение на субективната страна представителят на Софийска градска прокуратура акцентира, че М. М. е съзнавал извършеното от него и у него е бил налице умисъл за извършване на деянието, като този извод се потвърждава и от направения от него повторен опит, след като първоначално не е успял да възпламени знамето на Европейския съюз, въпреки че регламентацията за провеждане на протеста изключва възможността за използване на общоопасни средства, като форма на изразяване на политически идеи, възгледи и виждания. В заключение моли обвиняемият М. М. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.78а от НК да се постанови освобождаването му от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева или 1000 евро.

Адв. В. – защитник на обв. М. моли да се постанови решение, с което подзащитният й да бъде оправдан. Счита, че от събраните доказателства в настоящото производство не се е доказал субективния елемент, а именно умисъла за запалване на знамето. Според защитата дори и от показанията на В. П. и А. Д. се установява, че М. е направил първи неуспешен опит да запали манекените, а след това той запалва част от манекена, а знамето, както се вижда и на снимките приложени към видеотехническата експертиза, е хванато за тези манекени. Изтъква, че самият умисъл не е бил за запалване на знамето, а то се е запалило от факта на запалване на манекените. Обръща внимание, че тези действия са извършени на площад и по време на протест против приемането на еврото в България. Според защитата от дадените от М. обяснения става ясно защо той е бил там и какво е направил. Изтъква, че по този начин той си е изразил протеста, който е свързан с неговото минало в Германия и с политическите му виждания за България, както и с това, че той не е искал да бъде прието еврото. Не мисли, че подзащитният й е излязъл от рамките на допустимото с неговите действия на протеста и в тази връзка счита, че същият следва да бъде оправдан. Алтернативно, защитата моли да не се приема довода на държавното обвинение за размера на наказанието глоба от 1000 евро и да се вземе предвид, че М. не работи, има решение на ТЕЛК, в тежко здравословно състояние е и се грижи за своята майка, поради което и моли да му бъде наложена глоба в размер на предвидения в закона минимум.

Адв. Д. – защитник на обв. М. намира, че наказателната отговорност, която се търси да бъде реализирана, се явява една крайно непропорционална мярка в сравнение със свободата на изразяване, гарантирана от разпоредбите на КРБ от чл. 39 до чл.41 и от разпоредбата на чл.10 от ЕКЗПЧОС, включително и на чл.11. Изразява несъгласието си със застъпеното от прокурора, като посочва, че в настоящото производство не може да се обсъжда общественоопасен начин, тъй като липсват обвинения за хулиганство, палеж или по смисъла на чл. 162 от НК, а е налице обвинение по чл. 108 от НК, който систематично разположен в глава първа от НК. Изразява становище, че според действащата конституция, върховният принцип е 2 личността и нейните права. Посочва, че поради тази причина Конституционния съд в своята практика при обсъждане на допустимите ограничения на свободата на изразяване на мнение е приел, че приоритет следва да се отдава тогава, когато съответното изразяване засяга правата на друго лице и на последно място се поставя тогава, когато се засягат правата на длъжностни лица и т.н. На следващо място в пледоарията се цитира практика на ЕСПЧ, където е прието, че осъждане за дребно хулигански прояви е недопустима намеса в правото на изразяване на съответното лице. На следващо място отбелязва, че в конкретния случай прокуратурата не е инкриминирала унищожаването на знамето като вещ, защото тогава престъплението би било по чл. 216 от НК, както и, че няма данни на кого е принадлежало знамето. Предполага се, че то е било частна собственост, а не отнето от някой държавен орган. Поставя въпрос кои обществени отношения се накърняват с подпалването на знамето на Европейския съюз, като според него това не би могло да е престъпление против републиката и излага подробен собствен анализ на НК и аргументи в тази насока. Прави извод, че в случая няма засегнато чувство за европейска принадлежност, както се твърди в постановлението на прокурора. Според защитата, в хода на съдебното следствие е било установено, че ничии чувства не са били засегнати на самия митинг, не е имало неодобрение и не се установява запалването на знамето да е създало непосредствена опасност за обществения ред. Намира, че в случая един човек е изразил несъгласието си с определена политика на правителството, като излага мотиви, че КРБ защитава мнението по принцип, а не това, което е удобно. Допълва аргументите си, че ако подобни действия създават опасност от възникване на конфликти, нарушаване на обществения ред със сблъсъци, сбиване, насилие, то Европейският съд в Страсбург не би възприел, че изразяването на политическо мнение е защитено в най-висока степен и единствено тогава, когато това мнение създава опасност за демокрацията, е допустимо държавата да действа с методите на наказателното право. Сочи, че е допустимо санкционирането на запалването на знаме на друга държава, но в случаите , когато се защитават международните дипломатически отношения. В подкрепа на застъпената теза, се поставя въпрос дали скъсването на една евро банкнота, тъй като на всяка от тях има въпросната емблема на ЕС, би изразявало опетняване на същия символ.

Намира, че предлаганата в случая наказателна репресия противоречи на европейските ценности, защото една от европейските ценности е правата на човека. Защитата не вижда как наказанието на обвиняемия би способствало за опазване на държавността в България. Въпреки, че съдът не е приел доводите му, че е налице противоконституционно навлизане в основните права, адв. Д. поддържа становището си, че такова е налице. Моли за оправдаването на подзащитния му, тъй като извършеното от него деяние по никакъв начин не вреди на републиката и демокрацията. В заключение се иска, съдът да приеме, че не е засегнат обекта, който в случая се защитава с разпоредбата на чл. 108, ал.2 от НК.

В правото си на лична защита обв. М. М. изразява съгласието си с казаното от защитниците му. Изразява становище, че Европа не е държава и 3 отправя запитване от кога има закон за защита на организационно знаме.

Излага съображения, че е един беден човек, който няма пари за хляб и изтъква, че живее с 340 евро, които отиват за кредити. Допълва, че държавата го е докарала до установеното по делото психическо състояние.

В предоставената му последна дума обв. М. заявява, че желае да бъде оправдан и не е в състояние да плаща глоби.

Анализирайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и тези приобщени в хода на съдебното следствие, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият М. П. М. е роден на **** г. в с. Вранино, общ. Каварна, с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, вдовец, пенсионер по болест, неосъждан.

На 22.02.2025г. в гр. София, за времето от 12:00ч. до около 14:30ч., пред централата на Българска народна банка, с адрес: гр. София, пл. „Александър 1“ № 1 се е състояла публична проява по смисъла на Закона за събиранията, митингите и манифестациите. Съгласно уведомление по реда на чл. 8 и чл. 11 на ЗСММ, изпратено до Столична община с вх. № С0А25-СГО125О/14.02.2025г. по описа на СО, от 12:00 ч. със сборен пункт площада пред БНБ е проведен протест под наслов „Да запазим българския лев“. Протестът е бил организиран от ПП „Възраждане“.

На 22.02.2025г. обв. М. М. тръгнал за гр. София, за да вземе участие в организирания протест. Първо използвал случаен транспорт, а след това в гр.

Добрич се качил организиран автобус от ПП „Възраждане“. Обв. М. се намирал на сборния пункт на протеста, а около 12:00ч. пред БНБ започнали да се струпват и множество други граждани, които желаели да вземат участие в протеста.

Непосредствено пред стълбите на БНБ, на няколко метра срещу централната част на стълбището била поставена композиция от три манекена.

Два от тях били облечени в мъжки костюми с бели ризи и вратовръзки, а манекенът по средата бил облечен в дамски дрехи. Манекените били с перуки, на лицата им имало снимки на обществени личности, а към гърдите им била прикрепена ролка тоалетна хартия. В предната част на самите манекени било закачено знамето на Европейския съюз. В непосредствена близост до манекените, върху превозно моторно средство били разположени тонколони.

Към протестиращите бил отправен призив да направят място около манекените, като около тях се оформил кръг от тълпата протесттиращи. След това излязо неустановено по делото лице, което носело шапка с козирка и с поставена качулка на черно яке, на лицето било с поставена медицинска маска, с черни панталони, и тъмни на цвят маратонки. В ръката си това лице държало бутилка с неустановена течност и многократно замахнало към 4 манекените. Така опръскало и поляло тях и знамето на Европейския съюз с неустановената течност от бутилката.