Решение № 47 от 13.09.2021, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Тетевен , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нанко С. Маринов при участието на секретаря Катя М. Христова като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно наказателно дело № 20214330200192 по описа за 2021 година

Обжалвано е наказателно постановление №21-0451-000371/12.07.2021 година на Началника на група към ОД на МВР гр.Ловеч, РУ на МВР гр.Ябланица.

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно постановление /НП/. Твърди, че НП е незаконосъобразно и е издадено при липса на материална компетентност на наказващия орган, както и липса на компетентност на актосъставителя. Твърди, че фактическата обстановка в НП не отговаряла на обективната действителност и мястото на извършване на нарушението не било индивидуализирано правилно. Твърди, че е налице грешка относно името на собственика на автомобила.

Твърди, че акта за нарушение и НП са били издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и по този начин били допуснати съществени процесуални нарушения и било нарушено правото му на защита. Представя писмени бележки по делото.

Моли да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.

За РУП на МВР гр.Ябланица, редовно призовано, представител не се явява и не взима становище по жалбата.

От приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Д.Е.в И. и Пл. Б. П., преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На дата 20.06.2021 година свидетелите по делото-И. и П.-служители на РУП на МВР 1 гр.Ябланица били дежурни по график и се намирали на път 1-4, километър 9+100, местността „Боаза“, землището на гр.Ябланица, Ловешка област и осъществявали контрол на движението в този пътен участък. Свидетелите забелязали, че от посока с.Торос срещу тях в посока кръгово кръстовище на АМ „Хемус“ се движел лек автомобил М и същите го последвали с патрулния автомобил, догонили го и със светлинен и звуков сигнал го спрели за проверка на същия път 1-4, около 8-ми километър. При последвалата проверка контролните органи установили, че водач на автомобила е жалбодателя, че автомобила е собственост на трето лице, като при разговор с жалбодателя на свидетелите им направило впечатление, че същият говорел бавно, реакциите му били забавени и очите му били силно зачервени. Самият жалбодател заявил на контролните органи, че е употребил алкохол с приятели, че е имало някакъв инцидент и по тази причина той си е тръгнал с автомобила.

Контролните органи поканили жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, като същият първоначално се съгласил, но малко след това отказал проба за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с №0165 и пред двамата полицейски служители.

Последните го поканили няколко пъти да бъде изпробван за алкохол, но жалбодателят категорично отказал и не направил какъвто и да е опит да даде проба за алкохол. На жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване, който той получил и съответно подписал, като контролните органи го уведомили, че има 120 минути да се яви във ФСМП Ябланица за вземане на кръвна проба. На жалбодателя на место бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение без възражения и получил препис от него. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки.

От показанията на разпитаните по делото свидетели-И. и П. се установява, по несъмнен и безспорен начин изложената и възприета от съда фактическа обстановка.

Безспорно се установява, че на посочената в акта и НП дата и час жалбодателят е управлявал лек автомобил на път 1-4, километър 9+100, местността „Боаза“, землището на гр.Ябланица, Ловешка област, че полицейските служители са го последвали и спрели за проверка на същия път 1-4, около 8-ми километър. Безспорно се установява, че на свидетелите им направило впечатление, че жалбодателят говорел бавно, реакциите му били забавени и очите му били силно зачервени, че самият жалбодател заявил на контролните органи, че е употребил алкохол с приятели. Установява се също, че жалбодателят е управлявал лекия автомобил, че контролните органи няколко пъти са го поканили да бъде изпробван за алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с №0165, но същият категорично отказал и пред двамата полицейски служители. Безспорно се установява, че на жалбодателя бил издаден талон за медицинско изследване, който той получил и съответно подписал, както и че на место му бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП, като същият подписал акта за нарушение, без възражения и получил 2 препис от него. Съдът приема за обективни и кредитира показанията на посочените свидетели, тъй като са очевидци на управлението на МПС от самия жалбодател и на отказа на жалбодателя да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, показанията на тези свидетели са правдоподобни, взаимно допълващи се и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

Анализът на показанията на свидетелите налагат като единствено възможен извода, че жалбодателят е управлявал автомобила и на практика е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Или съдът приема за безспорно установено, че жалбодателят съзнателно е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, за да бъде установено по несъмнен начин дали е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

Няма друга причина, а и такава не се сочи, която обективно да възпрепятства жалбодателя да даде проба за алкохол освен неговото съзнателно поведение, изразяващо се в категоричен отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата начл.174 ал.3 от ЗДП е едно и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за употреба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДП е уреден в Наредба №1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната наредба, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/ или с медицинско или химическо лабораторно изследване, когато-лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест, лицето не приема показанията на техническото средство или теста, физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Предвид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на основанията на чл.3а от Наредбата не изпълни издаденото му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в 3 кръвта му.

Безспорно установено е от събраните доказателства, че жалбодателят е отказал да му бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство.

Безспорно е че му е бил издаден талон за медицинско изследване и че същият го е получил.

Следователно във всички случаи водачът е следвало да даде кръвна проба, за да бъде безспорно установено дали управлява след употреба на алкохол и когато водача откаже, не приеме показанието на техническото средство или физическото му състояние не позволява проверка с техническо средство, задължително следва да бъде извършено лабораторно изследване за установяване на алкохола в кръвта. След като безспорно е установено, че жалбодателят е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство задължително е вземането на кръвна проба. В случая на жалбодателя е издаден талон за изследване, който го е получил и очевидно не се е явил за вземане на кръвна проба. Или налице е отказ от страна на жалбодателя да даде кръвна проба и при наличието на отказ от негова страна да бъде изпробван за алкохол с техническо средство влече след себе си санкцията на административното нарушение, предвидена в чл.174 ал.3 от ЗДП.

Съдът не приема за обективни направените от жалбодателя възражения в жалбата, тъй като в конкретния случай безспорно се установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Началник на група „Охранителна полиция“ към ОДМВР Ловеч, РУ Ябланица, видно от приложената заповед №8121з-515/14.05.2018 година на министъра на вътрешните работи, както и удостоверение, издадено на 28.06.2021 година от директора на ОДМВР-Ловеч. Съдът приема също, че актът за нарушение е съставен също от компетентно (териториално и материално) лице-младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДП и който по силата на чл.189 ал.1 ЗДП е компетентен да съставя актове за нарушения по ЗДП.

Съдът не приема за обективно и направеното възражение, че акта за нарушение и НП са издадени при нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в акта за нарушение безспорно са посочени описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, а така също в НП е изрично посочено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, както са посочени и законните разпоредби, които са били нарушени, като е налице идентичност на изложената фактическа обстановка в акта и тази отразена в НП, както е налице и правно единство между посочените като нарушени в акта за нарушение правни норми и тези отразени в обжалваното НП. В тази връзка съдът не приема и направеното възражение в жалбата, че не е посочено мястото на нарушението, тъй като същото е безспорно посочено както в акта, така и в обжалваното НП, а именно на път 1-4, 8-ми километър, местността „Боаза“, землището на гр.Ябланица, Ловешка област, където именно е спрян за проверка автомобила управляван от жалбодателя.

4

С оглед изложеното, съдът намира, че направените от жалбодателя възражения не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт, НП, приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите по делото-очевидци на нарушението.

Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на жалбодателя. Съдът приема, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици.