Решение № 1141 от 06.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20253100502014 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от Община Варна, чрез гл. юрисконсулт С. М. въззивна жалба вх.№64726/21.07.2025г., срещу Решение № 2571/07.07.2025г. по гр. дело № 197/2024г. по описа на РС- Варна, с което е прието за установено по отношение на Община Варна, че Н.

М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „К.“ ***, са собственици на реална част с площ 301 кв.м., обозначена на приподписаната от съда Комбинирана скица № 8 към СТЕ на лист 218 от делото, заключена между т.1, т. 2, т.

3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1, представляваща от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о. „Боровец север“, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10 м)“, при съседи на реалната част: останалата част от имот ***, имоти ***, ***, ***, *** и ***, въз основа на давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, както и е отхвърлен предявения от Община Варна насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено по отношение на Н.

М. В. и Р. Ч. В., че е собственик на реалната част с площ 301 кв.м., обозначена на препис от скица № 15-72074-25.01.2024 г., и за осъждане на ответниците по насрещния иск да предадат владението й и са присъдени разноски на Веиликови. В жалбата се излага от Община Варна, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при неправилно приложение на закона. Излага се, че неправилен е извода на ВРС, че не са били налице предпоставките по чл.25 ал.1 ЗСПЗЗ за придобИ.е от общината на процесната реална част, тъй като към момента на влизане в сила на земеделския закон имотът е е имал земеделски 1 характер, не се намирал в границите на урбанизирана територия, като определянето му като такава е станало едва през 2000г., когато са одобрени околовръстните полигони. Имотът попада и в територия по §4 ЗСПЗЗ, предоставяна на ползватели, подлежал е на възстановяване, но няма такива заявени претенции. Имотът не е държавен. Затова и се твърди, че имотът е станал общинска собственост и изводът на първоинстанционния съд в обратен смисъл е необоснован. Излага се, че имотът не е могъл да бъде придобит по давност, тъй като такава би могла да започне да тече от одобряване на ПНИ през 2012г., но не е започнала предвид въведения до 31.12.2022г. мораториум. Твърди се, че са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота на извършения от съда доклад, като не са дадени точни и ясни указания на страните кои факти следва да бъдат доказани от тях и за кои факти и обстоятелства доказателства не са посочени. Моли се за отмяна на постановеното решение изцяло и постановяване на ново, с което искът срещу Община Варна да бъде отхвърлен, а насрещните искове- уважени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемите Н.

М. В. и Р. Ч. В., с който жалбата се оспорва. Оспорва, че имотът е имал земеделски характер към влизане в сила на ЗСПЗЗ, като сочи, че установено от вещото лице е, че имотът от 1973г. попада в територия – зона за здравни и курортни нужди, определена съгласно чл.5 ЗСГ.

Сочи, че считано от 1999г. имотът изцяло попада в територия като неурегулирана вилна зона. Респективно, имотът не е подлежал на земеделска реституция и не е бил имот със статут по чл.19 ЗСПЗЗ. Затова и ищците са придобили процесната реална част на оригинерно придобивно основание- давност от 1983г. до настоящия момент, с присъединяване владението на наследодателя М.М.. Дори и да се приеме, че са били налице предпоставките за възстановяване на имота и земеделския му характер към 1991г., то се излага, че давността в полза на въззиваемите също е изтекла, като се съобрази решението на КС по к.д. №16/21г. Моли се решението да бъде потвърдено.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излагат твърдения, че с влязла в законна сила на 04.09.2020г.

Заповед № Г- ПР - 94/18.08.2020г. на Кмета на район „Аспарухово" на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местност „Боровец-север", землище Галата, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. и Заповед № РД19-7706-192/12.09.2019г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, извършено плащане по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, нотариален акт № 172, том XLIV, вх.рег.№ 17259/17.08.2012п, ищцата Н. М. В., ЕГН ********** е придобила право на собственост при условията на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот, находящ се в местност „Боровец север", землище Галата, община Варна - селищно образование по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификационен № ***, кадастрален район ***, с площ 600 кв.м., при граници: имот №№ ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***-път, начин на трайно ползване - индивидуално застрояване.

Правото на собственост на Н. М. В. било установено с констативен нотариален акт за собственост, вписан в АВ под № 172, том XLIV, дело № 9337, вх.рег.№ 17259/17.08.2012г„ по силата на който е призната за собственик въз основа на завещание от баща й М.С.М., ЕГН **********, бивш жител на град Варна, починал на ***г. Със саморъчно завещание от 30.11.2006г. М.С.М. завещал на дъщеря си Н. М. В. лозе от 700 кв.м. и вила от 35 кв.м., находящи се в гр. Варна, местност „Боровец-север“, което завещание било обявено с протокол от 18.07.2012г. Правото на ползване за имота било предоставено на наследодателя М.С.М. на основание ПМС № 11/02.03.1982г. на Министерски съвет съгласно Решение № 682-5-2 в Протокол № 40 от 22.11.1983г. на ИК на ОбНС - Варна, с което се одобряват приложени списъци за утвърждаване по 11 ПМС на раздадени земи в землището на селищна 2 система – Варна, като под № 237 му е предоставено място с площ 0.7 дка в местност „Боровец", при граници: А.К., Нед. Т., път. За предоставеното право на ползване с горепосоченото решение е издадено Удостоверение № 237/05.12.1983г. от ИК на ОНС Варна По силата на Разрешение за строеж № 186/25.11.1985г. на Районен НС „Аспаруховски" - Варна, отдел „Архитектура и благоустройство" М.С.М. построил съобразно одобрените проекти на 20.11.1985г. сезонна постройка със застроена площ 20 кв.м. в изискуемия срок - до 01.03.1991 г., поради което ищците твърдят, че правото му на ползване се е трансформирало в право на собственост върху предоставения имот чрез изкупуване на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по извършено плащане на 28.09.1994Г. въз основа на Оценителен протокол от 01.09.1994г. по молба от ползвателя М.С.М. за придобИ.е на 600 кв.м. от имот пл.№ *** в м. „Боровец-север", целият с площ от 900 кв.м. Излагат се твърдения, че процесната реална част е съставлявала част от ПИ с пл.№ *** по кадастралния план на в.з. „Боровец-юг" - разширение 1991г., с площ 878 кв.м., при съседи: имоти пл.№№ ***,***,***,***, път, ***,*** и ***, идентичен с имот пл.№ 401.*** по помощен кадастрален план /ПКП/ на м.„Боровец-север". Същият по КП попадал в терен по § 4 ЗСПЗЗ на с. о. „Боровец-север", землището на кв. Галата, гр. Варна, чийто околовръстен полигон е одобрен с Решение на ОбС - Варна № 322-4/29.05.2000г. Преди колективизацията имотът бил предназначен за земеделско ползване, какъвто характер е имал и към влизане в сила на ЗСПЗЗ. За територията, в която попада имота били изработени и приети помощен план и план на новообразуваните имоти на местността. В разписните листи към помощен кадастрален план /ПКП/ на м. „Боровец-север", наследодателят на ищцата бил вписан като ползвател на имот пл. № ***. Стар имот с пл.№ 38 по ПСИГ в Таблицата на обезщетенията към ПНИ с.о. „Боровец-север", в който попада; изцяло новообразувания ПИ с идентификатор ***, включващ и процесната реална част, бил записан на неидентифициран собственик. До 01.06.1996 г. за имота не са съставяни актове за държавна собственост, респ. същите не са били предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на ЗВСВ0НИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др. Ищците обосновават становище си, че са придобили собствеността върху реалната част от имота на оригинерно придобивно основание по чл. 77 ЗС - изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяваното от тях владение от 1983г. до момента на подаване на исковата молба. Давностното им владение е осъществявано в СИО в периода 1983г. до 05.01.2024г., в т.ч. с присъединяване на владението на наследодателя на ищцата М.С.М. в периода 1983г. до смъртта му през 2007г. Сочат, че те и наследодателят им са упражнявали необезпокоявана фактическата власт върху процесната реална част, в продължение на предвидения в закона 10-годишен срок, съгласно чл. 79 от ЗС, като същата е осъществявана с намерението за придобИ.е на вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68 от ЗС. Владението им е било несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл.81 от ЗС и спокойно, като твърдят, че фактическия състав на придобивната давност е осъществен през месец октомври 2023 г., когато десетгодишният срок е изтекъл, въз основа на което отправят искане за приемане за установено по отношение на ОБЩИНА ВАРНА, Булстат 000093442, с адрес - гр.Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, че ищците да бъде прието за установено по отношение на ответника, че са собственици на реална част с площ 301 кв.м., обозначена на препис от скица № 15-72074-25.01.2024г„ издадена от СГКК- Варна - Приложение № 1 с червени очертания, заключена между точки 12-А-Б-1 от ПИ с идентификатор *** по КККР на град Варна, одобрена със Заповед № РД18- 73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна, област Варна, район Аспарухово, с.о. „Боровец Север", целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план: ***, и при съседи: ПИ ид. ***.***, ПИ ид.

***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.*** и ПИ ид. ***.***, и при съседи на реалната част: останалата част от ПИ ид. ***, ПИ ид. ***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.***, ПИ ид. ***.*** и ПИ ид.

3

***.***, въз основа на давностно владение, осъществявано по време на брака им в СИО в периода 1983г. до 05.01.2024г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Варна и е предявен насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението на процесната реална част. С депозирания отговор ответната страна оспорва ищците да са манифестирали владението си пред нея. Имотът не бил данъчно деклариран и дори и да се приемело, че владението е продължило в законоустановения срок, то то не е било явно. Сочи се, че за територията на м. „Боровец - север" има одобрен ПНИ, съгласно заповед № РД127706-313 от 19 октомври 2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна, като една част от имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4, ал. 2 ПЗРЗСПЗЗ. Съгласно регистър на подадените жалби срещу посочената заповед, нямало данни същата да е обжалвана в частта за ПИ 3004 по ПНИ. Реалната част с площ 301 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, е част от 3004 (по ПНИ на м. "Боровецсевер"-с.о., одобрен, съгласно заповед № РД-12-7706-313 от 19 октомври 2012 г. на Областния управител на област с административен център Варна) кореспондира с част от имот с планоснимачен номер *** (предходен КП) и част от имот с планоснимачен номер 38 (стари граници съгл. Помощния КП към ПНИ). Съгласно регистъра на имоти към ПНИ на м.